Обама: «В Либия всичко вървеше правилно — спасихме хиляди човешки животи.» Подкрепата за джихадистите, бомбардирането на една суверенна държава до руини, свалянето на светското правителство и подпомагането властта на терористи са точно обратното на «всичко вървеше правилно».
На 20-ти октомври 2011 г, бе зверски убит Муамар Кадафи.
Въстаниците, които го убиха, получиха подкрепата на страните от НАТО.
Започналата впоследствие гражданска война продължава и до днес.
Официално управлява премиерът Фаиз Сарадж, но източната част на страната се контролира от бившият генерал Халиф Хафтар.
Безбройни групировки воюват помежду си не без участието на ИДИЛ и Ал Кайда.
Има съобщения за търговия с роби, за издевателства и отвличания на хора.
Политическата система не е стабилна и инфлацията е така огромна, че цените на продуктите за храна са неимоверно високи.
Както твърди немският ежедневник „Der Tagesspiegel“: „Това е катастрофа, която ни позволява да си зададем въпроса, беше ли добра идеята да се свали главата на държавата и страната да се хвърли в хаос».
Едно е ясно, Муамар Кадафи успя да сплоти либийския народ, който се състои от традиционни племенни общини, араби и различни малцинства.
Под ръководството на Кадафи Либия постигна икономическа самостоятелност и се считаше за една от най-богатите държави в Африка.
Кадафи въведе в Либия т.нар. Джамахирия (в превод «република на народните маси»), това беше своеобразна форма на пряка демокрация.
Тя предполагаше либийският народ пряко да осъществява властта чрез Народните конгреси и Народните комитети.
Британската журналистка Лизи Фелан, която през 2011 година два пъти беше в Либия и говори с местните жители, стигна до извода, че 90 % от населението е подкрепяло Кадафи.
Американският икономист и публицист Пол Крейг Робъртс цитира думите на бившия министър на външните работи на САЩ Колин Пауел:
«Мислехме, че знаем какво ще се случи в Либия…и мислехме погрешно.
Трябваше да осъзнаем, че във всяка от тези страни има структура, която обединява обществото. И както вече разбрахме, най-вече чрез Либия, всичко се разпада, ако махнеш върха…и ние пожънахме хаос».
Но сред хаоса в Либия все пак има лъч надежда.
Либийският народ вече не очаква нищо от мирните преговори.
Новата надежда се свързва със сина на Кадафи Саиф ал Ислам.
Само той преследва истинска политика на мир.
Саиф ал-Ислам ал-Кадафи е вторият син на Муамар Кадафи, учи във Виена и Лондон, по време на управлението на баща си се изявява като умерен и дипломатичен държавен деец.
По време на гражданската война в Либия през 2011 година постоянно призовава либийския народ към съпротива на въстаниците, частично дошли извън граница, за да прекрати политиката на разкол, раздувана от Запада.
На 19 ноември 2011 година Саиф Кадафи бе арестуван от либийските въстаници в южна Либия.
През юли 2015 година съдът в Триполи го осъди на разстрел.
Както съобщи адвокатът му, процесът се е провеждал по съмнителни стандарти, включително признания, дадени след издевателства.
На 9 юни 2017 г. Саиф Кадафи в рамките на обща амнистия беше освободен от затвора.
Малко след това той се обърна към либийския народ и световната общност с призив да се прекрати братоубийствената вражда в Либия и да се създаде законова държава.
Официалният представител на обединението на племената Басем Ас Сол поясни думите му:
«Значителното болшинство от либийското общество би приветствало, ако Саиф Кадафи се върне в политиката и заеме поста на президент. Той е важа фигура, която е способна да донесе на страната национално примирие».
Адвокатът на семейството на Кадафи, Халед ал Заиди, също е убеден, че синът на Муамар Кадафи може да постигне политическо съглашение.
В тази ситуация, когато няма никакъв истински диалог, е повече от необходимо завръщането на Саиф Кадафи в политиката, защото той получава подкрепата на обикновения народ.
Халед ал-Заиди казва дословно:
«Саиф Кадафи пътешества из страната, среща се със старейшините на племената, опитва се да примири враждуващите страни и да стабилизира ситуацията…За болшинството либийски племена Саиф Кадафи е последната надежда».
Петя Паликрушева