В своята национална военна стратегия, публикувана в края на миналата година, администрацията на Тръмп призова да се засилят опитите
за сдържане на «стратегическите конкуренти», особено Китай и Русия, припомня в статията си за The National Interest директорът на Европейската програма и научен сътрудник към Фонда Карнеги във Вашингтон Ерик Братеберг.
Един от важните аспекти в новата стратегия на Америка е стремежът да се обедини с «традиционните съюзници» и партньори пред лицето на «заплахата», която представлява «експанзивната» политика на Пекин и Москва.
Отчитайки създадената в света ситуация това беше напълно «разумна програма», но много действия на Тръмп «така или иначе противоречат на заявената цел», твърди авторът на статията.
Вместо «да върне под крилото си европейските приятели», Тръмп упорито подронва трансатлантическите отношения и изтласква своите съюзници, създавайки за Русия и Китай голямо пространство за маневри.
Ярко доказателство за тази «тревожна тенденция» са неотдавнашните мита, които САЩ въведоха по отношение на европейската стомана и алуминия и които заплашват да се превърнат в истинска търговска война.
Тази реалност е много далече от формулировките на националната стратегия, която отстоява принципите на «справедливата
и взаимоизгодна търговия», а също «отстраняване на препятствията за ръста», коментира авторът.
Към всичко останало американските мита усложняват процеса на създаване на обща трансатлантическа стратегия по отношение на Пекин.
Макар в националната стратегия на САЩ да се говори за стремежа заедно с партньорите да се противопоставят
на икономическата дейност на Китай, което противоречи на принципа на справедлива търговия, всъщност Тръмп не прояви към това особен интерес.
Действащият американски лидер вижда в Европа «същия, ако не и по-опасен» икономически конкурент.
Както подчертава аналитикът, на фона на едностранните действия на Америка, подронващи трансатлантическите търговски отношения, в опита да подобри положението си и да притисне Тръмп Европа се стреми към по-активно взаимодействия с Русия и Китай.
Това се вижда от неотдавнашните срещи на външния министър на Китай Ван И с главата на европейската дипломация Федерика Могерини, а след това председателят Си Дзинпин се срещна с канцлера Меркел.
Тази година президентът на Франция Еманюел Макрон се появи в Петербургския международен икономически форум, който от началото на украинската криза западните лидери, в голямата си част, започнаха да избягват.
Отчитайки успешните договори, които бяха подписана там между двете страни, не можем да не признаем, че влиянието на Русия в Европа расте, докато в същото време изолацията заедно със санкционниия режим слабее.
Превод и редакция: Петя Паликрушева
Източник:http://nationalinterest.org/feature/why-trumps-tariffs-may-push-europe-toward-china-russia-26100