Уроците на историята ли? Че кому са потрябвали? Определено не и на днешния набор вашингтонски оригинали, сборище от бягащи от историята, от миналото и от всякакво повече или по-малко детайлно знание. Но все пак нека се позабавляваме, нека преговорим някои моменти, и някои уроци, от последните години на миналия век и първите години на сегашния, и какви биха били те за най-изключителната и незаменима нация на света.
Единствената свръхдържава на планетата, единствения шериф на земното кълбо.
Естествено, това обобщено описание важи за времената преди Тръмп; всъщност в епохата на Големия маг (“Да направим Америка отново велика!”) точно това минало вече хваща плесен и е умъртвено, като прах в гробницата на някой фараон.
Да започнем така: може да мислите времената след края на “студената война”, времето на разпада на Съветския съюз през 1991 г., като времена на
първата американска опиумна криза.
Тогава политиците, и бъдещите политици на държавата, вземаха улични опиати („К-стрийт” * и военно-промишленият комплекс — ако трябва да бъдем по-точни) и се унасяха във видения как цялата планета им е до колене и им принадлежи, а също и че това положение ще е за вовеки веков и до амина.
На планетата нямаше друга свръхдържава и това бе най-важната историческа възможност — Русия преди Путин бе разделена, един мършав и безгръбначен Съветски съюз, а пък Китай, начело с Комунистическата партия, тъкмо отваряше вратата към капитализма.
Основните лицемери на историята, мъже (и жени), заели през януари 2001 г. висшите кресла в администрацията на президента Джордж Буш, се готвеха да вземат на абордаж Кораба на флота на САЩ “Америка” (“води ме, Дик Чейни!”). Сред тях, разбира се, бе и Чейни, който търси, но не намери по-добър кандидат за вицепрезидент от самия себе си, и назначи себе си на този пост.
Като група те бяха абсолютно и дори повече от това готови за момента на върховната слава на Америка. Те се готвиха за нея дълги години и повечето дойдоха от един и същ експертен съвет — Проекта за Новия американски век.
От него скочиха в Овалния кабинет. Много преди това те, основните лицемери на историята, бяха станали привърженици на осигуряването на “безспорно превъзходство” на страната чрез изграждане на невъобразима армия “несравними с каквито и да било сили”. И когато го правеха, нямаше и сянка на съмнение, че ще постигнат немислимото досега — “Американското геополитическо превъзходство”, както вежливо го наричаха, което няма да има аналог с друга велика държава.
Могъщество “без граници”
11 септември 2001 г. бе часът на истината, ослепително бърз и съвсем неочакван. Реакцията бе запечатана съвършено само пет часа след нападението. Министърът на отбраната Доналд Ръмсфелд вече бе определил кой стои зад ударите — “Ал Каида”!, — и от почти опустелия Пентагон се разпореди на своите помощници “да се отговори масирано. Тотално. Всичко да се помете. И свързано, и несвързано…” И те го направиха точно така.
Какво последва ли? Не само нахлуване и окупация на Афганистан, но и на Ирак на Саддам Хюсейн, страна, която изобщо нямаше пръст в събитията от 11 септември.
И не само Ирак, трескавото им въображение (също като днешните трескави мечти на Джон Болтън, отново назначен за съветник по националната сигурност, и държавния секретар Майк Помпео) сочеше — и Иран! Но дали — убедени са те, — категорията “Тотално. Всичко” изключва Големия Близък изток (продължават да го наричат “дъга на нестабилността” — но какво ли знаят!..)?
В крайна сметка те нямаха грам съмнение, че цялата планета ще застане в строй (или ще си плати). Планетарният Pax Americana трябва да се установи во веки веков.
В последвалите кървища лесно бе да се забрави колко скъпо струват тези трескави мечти. Но трябва да им се признае — каквото и да правеха (или да не направиха), казано геополитически, отборът на Джордж Буш мислеше мащабно.
Спомнете си конструктивния документ, който предложиха след събитията от 9/11 — Стратегия за национална сигурност — 2002 г. Целта, както пише в документа, е САЩ да “изграждат и поддържат” отбраната на страната (тоест военната сила) “без ограничения”. Сигурно помните как говореха за страната, че била в положение на “несравнима военна сила”.
Хайде да върнем лентата назад:
единствената, несравнима военна сила “без граници” на планетата! Това бе мечтата за доминация, която някога вменяваха на “Империята на злото”, или на лудите (много, ама много лошите момчета от холивудските филми). Обаче в онзи свят, който лицемерите си представяха тогава, в който “една-единствена” свръхдържава е на върха, много лесно можеш да си представиш и Голямата игра с единствен играч и надпревара във въоръженията во веки веков…
Още навремето писах, че висшите чинове в администрацията на Буш бяха откровени фундаменталисти, щом стане дума за военната мощ на САЩ.
По-късно президентът Буш каза, че според тях армията е “величествена сила за освобождение на човечеството, каквато светът не е виждал досега “. Е, в такава “пиеса” защо да се стесняваш и да не тръгнеш към “освобождение” и на останалата част от планетата?
В споменатия документ от 2002 г. администрацията на Буш настоява за свят, в който никоя голяма държава или блок от държави няма да си позволи да хвърля ръкавицата на превъзходството.
Това каза президентът в обръщението си през същата година в Уест Пойнт. “Америка притежава и възнамерява да разполага с военна мощ без граници, вследствие на което ще е безсмислена дестабилизиращата надпревара във въоръжаването и ще се ограничи съперничеството на търговията и други мирни намерения”.
В Стратегията за национална сигурност ** мисълта е изложена по следния начин: “Нашите сили са достатъчно силни, за да разубедим потенциалните съперници и плановете им да изграждат въоръжени сили с надеждата да заобиколят или да се сравняват с могъществото на САЩ”.
И президентът, и хората му веднага започнаха да надуват бюджета на Пентагона, за да стане съответстващ на великите им фантасмагории на тема какви да са планетарните “опори” на Америка (процес, който, независимо от всичко случило се досега, така и не завърши).
Уроците от американските войни
Разбира се, много неща потънаха в пясъците на историята, но това не е причина да бъдат забравени. Почти 12 години след събитията от 9/11 на планетата има райони, където “величествените сили и т. н. и тем подобни” бяха отвързани от синджира, там се нижат преврат след преврат, безредици, плодят се несъстоятелни държавици и терористични групировки. Вследствие на това бежанците и прогонените от родните си места са несравнимо повече дори от времената на Втората световна. Още една велика държава се надига — Китай; икономически по-малката в сравнение с преди, но велика Русия, продължава да упорства във военен и стратегически смисъл, демонстрирайки нагло с Путин.
Ами не е чудно, че упадъкът на Америка стана злободневна тема.
И какви изводи могат да се направят от ерата на глупостта, която ни завлече до времената на Тръмп?
Ето моите предложения за 5-те възможни урока
от американския военен опит в 21-ви век.
Първи урок: нещо съвсем очевидно, но така и невидяно — една-единствена сила не може да завладее Земята, все едно колко силна е тя. Опитайте и в крайна сметка ще се убедите, че всъщност сами си вредите.
Шекспир щеше да остане очарован от надменността на началниците на Америка в онези години (и то много преди самият мистър Надменност да влезе в Белия дом). Днес няма по-очевидно нещо от това, че именно военният стремеж към панамериканска планетарност се оказа твърде тежък за САЩ, те се препънаха още в Ирак. Това не бива да случва никога повече.
Ако някога се напише история на американския упадък, може би в нея ще се казва, че никога не е имало велика държава, чиито началници така ефективно да я демонтират със собствените си ръце, понеже са били твърде лакоми, твърде глупави и печално неразбиращи природата на властта на нашата планета.
Усилията на Вашингтон да превърне Земята в своя империя, е все едно подводницата да избълва торпедо в собствения си борд.
Втори урок: в 21-ви век военната сила, дори и “най-добрите въоръжени сили в световната история” (още един президентски бисер от онези години), съвсем не е това, за което се представя. И няма никакво значение колко стотици милиарди долара влагате всяка година в изграждането и поддръжката на войската или пък колко трилиона долара ще инвестирате във войни или хаоса, създаван от тях.
През 2018 г. най-великите армии на Земята се оказаха неспособни да поразят силите, които произвеждаха бомби на цената на една пица, изработвани на банкета край шосето.
Ето така висшите началници признаха, че според собственото им определение, живеят в свят без победи.
Пети урок: имперските войни се връщат у дома, така че често е трудно да го забележиш или разбереш.
Всъщност войните на Америка през 21-ви век се връщат у дома не с победа, а по-скоро като поражение, въпреки че това сигурно е сложно за разбиране.
Доказателството е Доналд Тръмп. Неговият слоган “Да направим Америка отново велика” подсказва нещо, което никой друг политик не се осмели да направи, а именно, че страната вече не е велика.
Лозунгът удари сърцата като камбанен звън и му помогна да спечели изборите през 2016 г. Кампанията на Тръмп “Америка на първо място” по аналогичен начин излъчваше усещането за упадък, па макар и неназован.
Тръмп излъчи разбираемо за множеството американци послание за 21-ви век, предлагайки президентство, което “отново” ще изведе Америка на първо място.
Въпреки високите мечти на Вашингтон за панамериканска планетарност, това столетие се оказа всичко друго, но не и “Америка на първо място” в сърцата на бяла Америка.
Фискалните долари на белите данъкоплатци се изливат като пълноводен поток в далечни войни (и в аферите, свързани с тях), несравнимата глобална корпоративна мощ на страната улесни извличането на несравними печалби и богатства, но на първо място — за “златната класа”, за единия процент. Затова количеството мултимилионери и милиардери рязко се увеличи, разширявайки още повече бездната на неравенството.
В тези години, с помощта на Върховния съд, американската политическа система се преобърна от начало до край в името на същите тези милиардери и мултимилионери и техните специални комитети за политики. В същото време реалните инвестиции в инфраструктурата на страната, във всичко онова, което някога я изтика на върха в света, рязко се сринаха.
Всичко това бе дълбоко усетено от жителите с бели сърца в страната, понеже бъдещето внезапно се доближи до самите тях. В своя собствен стил те усетиха интиутивно версията на изброените дотук “уроци” на близкото минало, също както и Доналд Тръмп. Като резултат, на изборите от 2016 г., едновременно с туитовете, оскърбленията и новоизкованите прозвища, което се превърна в стил за медиите, Тръмп направи нещо много по-важно.
Той убеди американците, които чувстваха, че животът им и животът на техните деца (да станеш длъжник заради образование, бе немислимо преди години) се преобразява в живот като в третия свят. Те обвиняваха за това и Вашингтонското “блато”, и всевъзможните цветнокожи.
Тръмп ясно ги убеди, че животът в Америка не бива да е такъв и постоянно отправяше послания за “първа” и за “величие”, също както и големи дози убедителен плам и гняв срещу имиграцията.
Естествено, влизайки в длъжността, нашият първи президент милиардер веднага събра кабинет от милиардери и мултимилионери, а великото постижение на първата година от заемането на поста президент бе счупените окови на ръцете на корпоративна Америка, и на същата тази златна класа, на фона на повишената финансова отговорност на нацията —
благодарности към закона за “данъчната” реформа!
Едновременно с това той контролираше разширяването на войните на Америка в далечни земи.
Нищо дотук не бива да ни удивлява.
В края на краищата каквито и обещания да дава, неговата кампания винаги е била “Доналд на първо място”.
Каквото и да си мислят, неговите избиратели избраха човека, чиито дълбоки познания са в областта на това как да излезеш от процедура по банкрут и да благоухаеш като чаена роза.
Очевидно, сега той е решил да приложи тези особени техники към мира, войната и икономиката.
А това означава, че след една-две години вие може да разчитате на мен да ви поднеса възможните уроци от американските войни от номер 6 до номер 10.
А засега, останете си готови за всичко…
Превод Илияна Велева, Нова Зора
* К-стрийт е името на тв-сериал, който описва политическите новини на седмицата във всеки свой епизод и осмива вълненията и „страстите на деня” във и около политическия мейнстрийм. Режисьор е Стивън Содърбърг, а сценарият е на известния Хенри Бийн.
** В българския печат от онова време се появиха не особено много на брой коментари за тази стратегия от 2002 г., които очевидно спазват “бон тон” към новите “господари на света”.
Но ето например някои цитати от стратегията: „Без свобода няма човешко достойнство. През цялата история на човечеството свободата бе жертва на войни и терор, на сблъсъка между могъщи държави и на болните мозъци на жестоки тирани, на бедността и болестите.
Днес човечеството има възможност да осигури тържеството на свободата над нейните исторически врагове. Съединените щати поемат отговорност да бъдат лидер в тази велика мисия“, казва президентът Буш.
Съединените щати прокламират като основна цел на своята външна политика „поддържането на баланс на силите в полза на свободата“.
САЩ открито заявяват, че няма да търсят едностранни преимущества, а ще използват своята икономическа, политическа, военна и дипломатическа мощ за изграждане на открити и свободни общества.
„Целта на САЩ е не само един мирен свят, а един по-добър свят“, се казва в документа.
Стратегията за национална сигурност на САЩ прокламира началото на изграждане на нов международен ред, в който САЩ нямат претенцията да „управляват“, а подчертано желаят да взаимодействуват и споделят отговорности със съюзници, приятели и партньори за установяване на траен мир и просперитет като база и гаранция за свободата и достойнството на всяка държава, на всеки човек.