В последните седмици в Русия се случиха две важни неща – отмина инаугурацията на Владимир Путин и бе одобрен съставът на новото правителство. Ще създаде ли това нови ситуации в България?
В Кремъл е твърде нервно. Станаха много лоши, тревожни неща, и продължават да стават. Руският политически елит просто няма да има нерви да се занимава и с България. Разбира се, че произтичат нови ситуации. Но първо нека напомним нещо старо – в културното и историческо „подсъзнание” на християни, мюсюлмани и юдеи има есхатология. Ние сме формирани с есхатологическа култура, която е в дълбочините на нашето предсъзнание. Юдеите, християните и мюсюлманите знаят какво е есхатология, дори когато не знаят точната дума. Поради есхатологически причини хората очакват велика война.
Конфронтацията между Изтока и Запада все повече доближава точката на кипене. Смятате ли, че пред нас предстои конфликт с мащаба на световна война? Неизбежен ли е той и защо?
За съжаление са налице и реални, жизнени причини. Мога да ви кажа причините за такава велика война. Не бива да мислим за нея по моделите от Първата и Втората световна война. Всяка световна война е по-различна от предишните.
Първо, САЩ се деиндустриализират и там умира средната класа. Тръмп обещава да спре този процес и аз му желая успех. Но той спокойно може да реши, че начинът да се спре всичко това е войната. Съдейки по начина, по който третира договорите с Иран, не мога да отхвърля тази възможност. Споделям целите на Тръмп, но неговите средства ме стряскат. Чета неговите туитове и съм изпълнен с безпокойство. Съгласен съм, че Америка трябва да бъде отново велика – такава, каквато я помня от 70-те години. Бих се радвал, ако Тръмп успее с идеята си за величието на Америка, но методите, към които посяга пред очите ми, ме държат напрегнат.
Второ, Европейският съюз е в много тежка криза, тъй като има откровено несъгласие между националните елити и централния брюкселски елит. И това ще се задълбочава.
Да, Евросъюзът няма да бъде фактор за война. През всичките години, в които съществуваше, той бе пример за успешна, исторически щастлива, икономически просперираща културна и икономическа общност. Сега обаче бляскавият пример на ЕС залязва. Евросъюзът е много проблемна зона. Не бива да се обещава, че още утре ще умре, но начинът, по който живее, се променя пред очите ни. Идеята за „европейско НАТО” се носи във въздуха, а за такива ереси сюзеренът наказва.
Третата причина за голяма война е Китай, който зависи от външните си пазари. Китайската икономика е могъща и аз подозирам, че по мащаб тя е по-голяма от американската, но в Пекин предпочитат да го крият. Но много хора не знаят, че половината от грижите на китайското ръководство винаги са идвали не от икономическите проблеми, а от историческата особеност на китайското общество да бъде крехко и склонно към разпадане.
Няколко пъти Китайската империя се е разпадала на воюващи провинции. Каквото и да правят китайците, при тях това винаги стои на първо място – да не се разпаднат на върха на икономическия си блясък. А има и кой да им помогне за това – не са случайни онези странни раздвижвания в Синдзян-уйгурския автономен регион.
И затова Китай се готви за война. Да не забравим да отбележим, че напоследък Китай все по-често се сеща за възможността при определени нежелани от Пекин обстоятелства по някакъв начин да се наложи ускорено решение на тайванския въпрос, където винаги има тлеещ фитил.
Четвърто, не вярвам Русия да иска война в момента, но обективно погледнато Съветският съюз се разпадна поради това, че между централния и регионалните елити се зароди консенсус, че трябва да заживеят поновому – като управляващи класи от собственици, в условията на щастлива конвергенция със Запада. Такъв е горбачовският идеал.
Но това не беше индивидуална глупотевина на Горбачов, а логиката на целия тогавашен съветски държавно-партиен централен и регионален елит. Сега това си отива и Путин по свой начин дава глас на тези разочарования.
Путин е първият, който официално се отрича от идеята за конвергенция със Запада. Затова и го мразят толкова много. А не заради реални негови грешки, каквито той има повече от достатъчно. Русия се отказва от конвергенцията, което означава връщане на позициите на война. А на хоризонта вече се е задал и следващият наистина голям проблем – това, което в Русия наричат „събиране на земите”. А това вече се случва само с война.
В американската военна доктрина е записано, че тъй като върху руска територия вече не може да се „проектира сила”, поради самия този факт Русия представлява заплаха за американската национална сигурност. Звучи странно, но го има в американските военно-държавни документи. С други думи, причините за голяма война са повече от достатъчно.
Кога всички описани от вас процеси могат да намерят реално военно изражение?
Голямата война няма да е довечера, утре или в другиден. Моите очаквания са за между 2025 г. и 2030 г. Дотогава ще има светло време. И всеки, който обещава Войната преди това, е вулгарен есхатолог и екзалтиран фен на апокалиптиката.
В настоящия момент обаче има няколко много горещи точки в света. Някои анализатори твърдят, че тези огнища са нещо като подготовка на терена за голяма война. Вие съгласен ли сте с тази теория?
Не. Има един такъв принцип, че потопяването на американски самолетоносач не е причина за световна война. Тоест напълно е възможно някой да потопи американски самолетоносач – Китай и Русия знаят как се прави това. Във Вашингтон никой няма да се радва, но в Америка не са луди. Причина за ядрени удари от апокалиптичен тип може да бъде например, ако примерно САЩ загубят град с 500 хиляди души. Те са отговорни и разумни хора, нищо, че се държат странно понякога.
Мисля, че конфликтите, които предстоят, а на няколко места очаквам много горещи конфликти, ще доведат до значими разрушения, щети и човешки жертви. Но те няма да запалят голямата война, която ще се появи по други причини, след друг интервал от време.
Колкото и Тръмп да иска американските войски да напуснат Близкия изток, а той май искрено го иска, това ще е причина охраната му да го удави във ваната. Защото Тръмп воюва не с Русия, дори не с Китай. Той воюва с „дълбоката държава“ на Америка. Така че е най-добре американският президент да си намери охрана, която да го пази от държавната такава. Животът му е в опасност. Тръмп иска да се махнат американските войски от Близкия изток, тъй като той е изолационист. Първият американски изолационист от десетилетия насам – с това днес в Америка се живее трудно, дори опасно.
Тогава как тълкувате назначението на Джон Болтън като съветник по националната сигурност? Защото Болтън е известен ястреб и защитава диаметрално противоположни позиции от тези, с които Тръмп влезе в Белия дом.
Точно така. Това е специално в чест на аятоласите в Техеран. В чест на Рухани, също. Там, където има Болтън, има и война срещу Иран. Забележете, че него дори ястребите го наричат „ястреб“.
Никой не бива да твърди, че Тръмп е политически консеквентен човек. Той искрено желае доброто на Америка. Искрен изолационист е, макар да не използва тази дума. Той желае Америка да бъде царство на спокойствието и на спокойния индустриален просперитет.
А в резултат на това пак ще се получи война. Колкото по-голям борец за мир е американският президент, толкова повече война прави. Това е зла съдба. Но тя идва не от характера му, а от реалния властник в Америка – помните ли, впрочем, как преди години Путин се изпусна? В една ситуация, когато се обърнаха към него като към цар (кандидат-царедворците, разбира се, те са неизтребими навсякъде, не само в Русия), той изненада хората, като се самоназова „наемен служител”.
Просто си позволи за секунда малко откровеност, защото вече знаеше, че има сили извън него и над него, които могат лесно да го премажат. Разбира се, това знае и Тръмп, знаел го и Рузвелт (и даже го е казвал), мисля, даже, че точно това е имал предвид оня френски Людовик, който е заявил така странно, че „държавата – това съм аз”. Нали долавяте, че това не е като да кажеш „аз съм държавата”. Колкото до Тръмп, той просто е заложник на нещо, което е неизмеримо по-голямо от него, и той ще трябва да му служи…
„Дълбоката държава” – разбира се, това съвсем не е старата, уморена и болнава Хилъри Клинтън, а Системата – неизборна, невидима, недосегаема, неподдаваща се на контрол, вездесъща, всесилна. Боя се, че не Тръмп, а Системата иска война, и аз съвсем не съм сигурен, че някой си Тръмп може да й противоречи.
Неговото слабо място днес не е Северна Корея. Цялата тази история беше измама. Геополитически Северна Корея не съществува. За малко да го вкарат в беля, но тръгна обратният процес и сега неговите хора се опитват да присвоят победата.
Тоест, ако Северна и Южна Корея се обединят, това би било победа на САЩ. А севернокорейската позиция не е мръднала от 60-те години – спираме с ядрената програма, махнете американците от Сеул. И тъй като американците няма да се махнат, Ким Чен Ун ще каже: Пак проявихме добра воля, но вие пак не ни обърнахте внимание.
Слабото място на Тръмп е Иран. Не твърдя, че добре разбирам защо го прави, но предполагам, че това е влиянието на неговия зет („практикуващ юдей”, както ги наричат в САЩ), а и го чакат съдбовни избори в края на годината – ако ги загуби, веднага ще бъде обявен за двойна „куца патка”, и ще стане универсален обект за присмех и подигравки – обратно, една „малка победоносна война” променя съществено нещата. Там вярват в богоизбраността на Америка, която пък е наследила, получила модела за богоизбраност от евреите.
Но в САЩ има два вида евреи. Има една неголяма, много богата, дясна еврейска общност, която му влияе. И друга, голяма, ляво-либерална, правозащитна, понякога прокомунистическа общност, която не иска нищо подобно спрямо Иран, но пък на тези „леви евреи” в Америка (ония, от удиалъновски тип) по правило не се обръща внимание. Кой брои Чомски за човек? Така че Тръмп не е попаднал просто под влияние на евреите, а на точно определен тип евреи.
Ястребите ли ще доминират формирането на външната политика в Белия дом?
Не, няма да я доминират ястребите. Засега Тръмп прави външната политика, но все по-трудно.
Чудя се, дали Тръмп уважава и познава Историята – ако не общата история, поне тази на страната си, дали има съветник, който да му разкаже за съдбата на Джими Картър. В края на 70-те години на миналия век същата сила, която днес го дебне („дълбоката държава” – макар че тогава се е наричала иначе), решава че Картър трябва бързо да се маха.
В резултат на това в Техеран група „революционни учащи се” (как звучи само) окупира американското посолство, държаха там като заложници около 80 американски граждани, като Картър по никакъв начин не можа да ги освободи. Държаха ги там (с благословията на аятоласите), докато Картър загуби изборите и веднага след това ги пуснаха. Скоро след това се разбра истината – направен е сговор между техеранското ръководство и противниците на президента Картър във Вашингтон.
Днес във Вашингтон противниците на Тръмп са повече от достатъчно, а в Техеран винаги са били абсолютни виртуози в договарянето със всеки, с когото трябва. Зад гърба си тези хора имат около 4 хиляди години държавно-политически опит – и какво може тук строителният бизнесмен Тръмп? В Техеран го наричат „човекът от пазара”.
Новите назначения в администрацията на Тръмп предполагат създаването на ядро, от което се очаква една доста агресивна външна политика, да не кажем най-агресивната в новата история на страната.
Да, Тръмп не е завършил Итън, за да може като стане президент, да извади телефонния си тефтер и да покани съучениците си в администрацията. Тръмп е много проблемен президент. Изобщо не съм сигурен, че ще завърши успешно всичко, което прави. Тръмп има противник, когото не вярвам да може да победи – американската „дълбока държава“. Освен това глобалният финансов капитал работи много сръчно срещу него. Има и друго. Липсата му на политическа култура и бекграунд, и опитите му да ги замести с бизнес хватки за него вече са контрапродуктивни. На път е да направи голямата глупост в политическата си кариера – тази с Иран. А правилото гласи, че който пипа Иран, добро не е видял.
Едната болезнена точка е конфликтът Израел-Иран. Израелците вече обстрелват сирийски военни бази, в които обаче има руски специалисти. В Кремъл много държат на добрите отношения с Нетаняху, но нямат никакво намерение да търпят това. А в Израел живеят с мисълта, че са първа геополитическа сила на Близкия изток, и разбира се, това е вярно – но само със САЩ зад гърба си.
Израел водят нещата към военен конфликт с Иран, но ще получат ли американска подкрепа за това?
Не вярвам. Около Тръмп се събра един тънък слой отговорни военни, които имат политическа култура. Те няма да насърчават Израел да прави свободни изпълнения, защото сега не е време за това. Второ, според отговорни американски източници около 25-30% от територията на Сирия е под американски контрол.
А руската позиция вече е огласена и е късно да се променя – ние ще воюваме и ще направим всичко, което зависи от нас за запазване на територията и суверенитета на Сирийската арабска република. Това означава, че ще – не ще в един момент Русия ще трябва да се сблъска с американски въоръжени сили. И то вече се случи. Американските избиха много руснаци, но те бяха част от частна военна компания – такава е съдбата на наемника. Руските законодатели отхвърлиха възможността да се легитимират частните военни компании. Конфликтът е вече налице.
Трето, никой не може да каже какво ще стане с Турция. Тя ще продължи да воюва срещу кюрдите. Русия е съгласна, защото се смята, че Турция е стратегически партньор, от който вече има ползи. Турция вече не е сигурен партньор в НАТО.
Цялата зона между четирите пролива – Баб ел-Мандеб, Ормузкия пролив, Суецкия канал и Гибралтар, е гореща земя. Там идват конфликтни ситуации, които нямат нищо общо с есхатологията и апокалиптиката. Това е просто сурова военна логика. Но е и организационно военно-политическа безпътица, голяма трудност, а може би дори невъзможност да се съгласуват интереси. Такава е мъката на текущия живот. Ако тази нощ Израел обстреля някоя сирийска база или случайно улучи Хмеймим, на другия ден Путин с мъка на сърце ще трябва да поръча обстрел на израелски огневи позиции. За цялата тази мъка е виновна американската военна доктрина.
Другата точка, която е много болезнена, е Черно море и Крим. За включването на Крим към Руската федерация най-подходящ е един медицински термин – операцията бе извършена „по жизнени показания”. Ако бяха се забавили с референдума в Крим, той щеше да се превърне в генерална американска военна база.
В резултат на това, Путин щеше да се удави в басейна, в който плува сутрин. Поради същата причина някога щяха да удавят Кенеди, ако не беше ударил по масата по въпроса за руските ракети в Куба. В Крим все още има великолепни секретни военни бази и подземни градове, в които могат да живеят около 10 хиляди души.
Там е може би най-голямата база за подводници – от морето направо се влиза под планината. Поради своето присъствие в Крим, руснаците могат много спокойно да се отнасят към всички други въоръжени сили в Черно море. Шегуват се, че морето сега е „руски леген”, в който могат да издавят за половин час всички неканени гости.
Но идеята британски изтребители да делят мегдан с руските MиГ-ове и Су-та е крайно опасна. А онова, което най-много не ми харесва, е, че българите участват в тази работа. Разбирам, че това е някаква весела небрежност, но тези небрежности се плащат по най-скъпата тарифа. Това е картата на горещите конфликтни точки, от която може да започне инфекция във всеки един момент.
След изтеглянето на САЩ от ядреното споразумение, Европа се намира в специфична ситуация – тя трябва да балансира между топлите отношения със САЩ и търговските си интереси с Иран.
Европа отговори: колега Тръмп, ти си прав да искаш да развалиш договора, но ние ще си търгуваме и ще ти се радваме как се изолираш.
Мислите ли, че САЩ ще го допуснат? Способен ли е ЕС, в лицето на доминиращите там Меркел и Макрон, да се еманципира от САЩ и да защити интересите си?
Не, няма да го допуснат. Всичките възможности на САЩ да влияят върху европейския политически живот, а те са големи, ще бъдат употребени.
Забелязвам как на Меркел й се иска тази мъка да свърши. Дори и на Макрон, на който му е приятно да го водят за ръка, му се иска. Наскоро видях заглавие, което гласеше, че Макрон се целува не по-лошо от Меркел. Всичко това е обидно, защото става въпрос за велика Франция, а не за коя да е европейска страна. Анализаторите и от Франция, и от Германия са отчели тяхната нагласа да направят нещо самостоятелно. Но между нагласите и реалността днес има пропаст. Нека не забравяме, че Германия е победена страна и на нейна територия квартирува британска танкова бригада.
А френският политически елит е възхитен, че Франция е велика сила, която се държи за ръка с друга велика сила. Макар че, за мен, Франция бе велика сила по времето на Шарл дьо Гол, а него никой не можеше да го води за ръка. Опитите за самостоятелна политика ще се увеличават. Но има вероятност да се окаже, че Европейският съюз е просто цивилната част на НАТО. Огромни са възможностите на Вашингтон да влияе върху Франция и Германия. Драмата на европейската политика днес е как да се изолира Путин от оста Париж-Берлин, коляновия вал на европейската интеграция.
Европейският съюз променя своята политическа формула и своите нагласи. Там има нова политическа култура, която ще промени много неща. Още на следващите европейски избори ще задуха нов вятър.
Вижте какво се случи във Великобритания, начело с г-жа Тереза Мей. Стилистиката й е като на Корнелия Нинова.
Наскоро четох, че портретът на Тереза Мей е свален от почетната галерия в Кеймбридж. А на Великобритания не й приличат този тип истории.
В продължение на поне 3 века тази страна е била образец на висока политика, високо коварство и непонятност в конструирането. А сега я управляват група весели хора, които правят свободни изпълнения. Мисля, че г-жа Мей си отива.
Тя не е нито аристократът Камерън, нито представителят на един богоизбран народ Блеър. Тя май е от работническо-селски произход, а на такива хора нищо не им прощават. Следващият победител на изборите там се очертава да бъде представител на британската левица, която не е имала сериозна победа много отдавна.
Във Франция бъдещата френска политика ще се развива в силовото поле на ужасните десни – Марин льо Пен, и на странния постмодерен ляв Меланшон. Той е изключително интересен политик. Между другото, ако се мери динамиката на резултатите, Меланшон отбеляза най-голям прираст на подкрепата на последните избори.
В Германия също са очертани новите културно-политически полюси. Като много опитен политик, Меркел успява да се разбере и с тези, и с онези, но очевидно й става все по-трудно. Освен това изглежда Путин има някакъв много специален начин да й влияе.
През юни в Турция предстоят предсрочни президентски избори. Защо мислите, че Ердоган насрочи избори, след като резултатът изглежда предизвестен?
Защото е несигурен, нестабилен и положението му е крайно неясно. Всичко това не му трябваше точно сега. В момента той прави единственото, което може – воюва срещу кюрдите и винаги може да обясни тази война с необходимостта да се опази Турция. Турската държава е правена с няколко скрити предпоставки, които не се изговарят, но са били понятни за всичките й създатели. А именно, че ако има турска държава, няма да има кюрдска. И обратното. Ердоган ще трябва да воюва с кюрдите, но не знам как ще се разбере с новото-старо руско ръководство. Защото той ще настоява да контролира Африн и да го турцизира, а позицията на Кремъл е по никакъв начин да не се засяга суверенитетът на Сирия. Ердоган има много силни противници в Турция – турският либерализъм, както и кемалисткото офицерство яростно стоят срещу него. Ердоган непрекъснато апелира към идеалите на Кемал Ататюрк, но не звучи убедително. Днес Ердоган е възможно най-проблемният политик в нашата част на света. Той е многозначен. Ще внимава да не разсърди официален Вашингтон, а Вашингтон ще проявява все повече раздразнителност. Освен това Ердоган ще направи концесии с Китай, който умее винаги да бъде на точното място по нужния начин. И разбира се, ще трябва много да внимава с Русия. Но неговите реални противници са вътре в Турция. Не виждам сериозни негови врагове извън страната. Да, той се скара с Израел, но те ще се сдобрят, когато дойде време за това. Ердоган безжалостно прекрои турския управленски елит. Засега успешно е премазал своите главни идейни противници с помощта на много насилие и терор. Но аз приемам, че за днешната турска политическа култура това е органично. С американска търпимост, с китайско дискретно съдействие и с руско приятелство, аз не виждам как той може да изпадне в истинска задънена улица. Вече я няма онази Турция, в която Фетхуллах Гюлен беше тайният пророк и където кемалистите се чувстваха необезпокоявани. В Турция се появи нова икономическа почва – това е дребният бизнес от Анадол. Онези, които десетилетия работеха в Германия, инвестираха в дребния си бизнес в Анадол. Ердоган е техният говорител.
Освен това в Турция има един проблем, който е принципно нерешим – отношенията с Армения по темата за геноцида. Все повече и повече страни признават арменския геноцид и не виждам изход от тази ситуация.
Нека коментираме и арменския проблем. Напоследък е все по-трудно да вярваме, че спонтанните политически сътресения в една държава, макар и обосновани със справедливо социално недоволство, са автентични. Такъв е случаят и с Армения.
Вие казахте какви са основните правила. Аз бих добавил само още едно. Нито една цветна революция по света не е направена без тайното участие на властта. На първата нежна революция бяхме свидетели в България. На този, който не е разбрал, може да му се каже десетилетия след събитието, че без участието на ЦК и Политбюро нищо такова нямаше да се случи.
А в Армения какво се случи? Помогнаха ли руснаците на разочарованите арменци?
Да. Между другото това не е глупава схема. Серж Саркисян е арменският Бойко Борисов. Той омръзна на всички арменци и аз напълно ги разбирам. Срещу него извадиха Никол Пашинян, който има железни връзки под килима с управляващата Републиканска партия в САЩ. Той е технологично средство за решаване на въпроса. Предполагам, че в Русия решиха, че гарант на руските интереси там ще бъде значимият армено-руски капитал.
Тоест те няма да заложат на политическия, а на бизнес елита?
Точно така. Това е продължение на старата концепция, че в нашата епоха международните отношения се икономизират – глупава концепция, впрочем. След края на Съветския съюз в Кремъл решиха, че на бизнесмените може да се възлагат и политически отговорности. И така оплескаха Украйна. Те до последно вярваха, че техните хора в Украйна ще оправят нещата. Добре де, но тези хора се оказаха олигарси, а олигархът винаги предава.
Русия се доверява на ролята и влиянието на руско-арменските капитали на територията на Армения, което не е празна работа, но не съм сигурен, че е достатъчно. Това е идеята, че можеш да решаваш политически въпроси с икономически хитрости, което е системно невярно. Ако беше така, нямаше да има политика.
Вижте, има само един начин да бъдеш суверенен и няколко начина да не бъдеш. Армения не е напълно суверенна страна, защото суверенитетът идва тогава, когато народът в своята цялостност решава да издигне волята си над себе си. Само че в Армения живеят определен брой арменци, в Русия – пак толкова, само малко по-малко, а в Америка – още толкова. От името на кои арменци говори арменското правителство? Коя е „народната цялостност, средоточие и източник на суверенитет”? Нали суверенитетът не принадлежи на етноса, а на нацията? Същият проблем, по своему, има и държавата Израел.
Какви са стремежите на външните фактори, които се опитват да дестабилизират Армения? Някои анализатори посочват, че руската военновъздушна база в Гюмри, която би могла да изиграе своята роля при военен конфликт в Близкия изток, е същинската причина за случващото се там.
По този въпрос дори и руснаците не могат да се разберат. Много внимателно следя руските геополитически дебати. Едната позиция е, че никаква база в Гюмри не им трябва и че не са длъжни да охраняват арменската граница. Без руската тежка дума, съдбата на Нагорни Карабах би била предрешена. И базата в Гюмри има известно значение за Нагорни Карабах. Според тази руска геополитическа доктрина, на Русия всичко това не й не необходимо.
Има я и обратната доктрина. Наскоро чух един от най-големите специалисти по този въпрос да казва експлицитно, че в случая залогът е да се закрие базата в Гюмри и да се удари още веднъж по руския геополитически интерес. Вътре в Русия има конфликт по въпросите на геополитиката. От една страна е козиревското начало, според което Русия трябва да се откаже от всичките си политически позиции, завоевания и да бъде малка, бяла и пухкава страна на конвергентни руснаци. Това е доктрината „Горбачов“, идеята за нов тип държавност.
Следи на тази доктрина и в момента има в Кремъл. И обратната доктрина – руският генерален щаб много добре знае, че в момента там се засяга руският геополитически интерес. Разбира се, в ролята на балансьора, който се очаква да задава вярната посока, отново е Путин.
Цялата тази зона е зона на генерализиращи се политически абсцеси. Вярвам, че това не е обещание за нова война, а за предстоящи 5-7 години на престрелки и скъсани нерви. Доскоро се надявах това да не ни засяга, но май ще се наложи да призная, че съм се заблуждавал. Досега живеехме като в котловина, в която лошото време ни се разминаваше.
Боя се, че идват времената, когато българският държавен ръководител, който и да е той, ще трябва да решава да плаща по скъпата тарифа, защото става дума за съдбата на България. Отговорността се споделя между президента Радев, чието мнение не ми е ясно, и премиера Борисов, (който май има няколко различни мнения – помните ли: „да се разберат началниците”), и който, ако има късмет, може да стане еврочиновник на високо равнище.
Истинският, голям, нерешим проблем е, че българският политически елит не е готов да мисли за тези неща. Нашият елит вярва, че хубавото време ще продължи до безкрайност, и че евроциркът, който протече в София през последните месеци, е само предизвестие за нова щастлива евроконсумация. Циркът си тръгна, а клоуните останаха със смешните си надежди и с обичайния си конфликт с реалността…
А хубавото време свършва. Истината е, че започва геополитическа зима в нашата част на света.
a-spekto