Обхванатият от кризата съвременен свят изглежда се разкъсва на части и се прехвърля едновременно в няколко различни епохи.
Преди 200 години в Трир, малък град на река Мозел, най-старият в Германия, се роди Карл Маркс. За него са написани планини на книги, животът и творчеството му са разглобени на части от приятели и врагове, последователи и критици. Няма смисъл да повтарям това. По-интересно е да се осветят няколко въпроса:
1) професионалната и пророческата диалектика на Маркс;
2) феноменът идеология и мястото на марксизма в него;
3) епохата на Маркс като ключ за разбиране на неговата теория;
4) характерните особености на теорията на Маркс в контекста на европейската мисъл;
5) субектът и системата у Маркс;
6) някои некритични заемки на Маркс от буржоазната теория;
7) Маркс, нашата епоха и епохата, в която навлизаме.
Прекрасно разбирам, че това е план за цялата книга (може би дори не за една), но не и за статия. Затова изложението, посветено на гиганта на световната мисъл (именно величината на Маркс и неговият упор върху критичното мислене изисква критичен подход), изисква тезисен подход, още повече, че много от сюжетите вече са разработени от мен в книгата «Биг Чарли, или за Маркс и марксизма.»
В книгите и албумите, посветени на XIX век Маркс е в първата петорка на знаменитостите: Наполеон, кралица Виктория, Дарвин, Маркс и Бисмарк. Всички те са знакови. Независимо от това, Наполеон скоро увенча края на революционна ера (1789-1815 г.); Виктория е от края на XIX век; както и Бисмарк. Малко излиза от «кутията» на XIX век Дарвин, комуто Маркс искаше да посвети «Капиталът», но той отказа. С Маркс нещата са различни: под знамето на идеите на този човек, роден и умрял през XIX век, премина не само неговият век, но и следващият ХХ век.
През ХХ век, по глобалност, световно значение и значимост, с Маркс може да се конкурира само Ленин; но Ленин е само в ХХ век, а Маркс е и в XX, и в XIX, а най-вероятно и в XXI век; и както се вижда от ръста на изданията на трудовете му през последните 10-15 години, интересът към Маркс нараства, имам предвид — нараства на Запад.
Това не е изненадващо: кризата, която започна през 2008 г., не е отзвучала; затисната бе с потоци пари, и това е всичко; световната капиталистическа икономика не се възстанови, и както изглежда, няма въобще да се възстанови.
Системна криза на капитализма, „замръзнал» и отдаден на почти две десетилетия ограбване от Запада и техните съучастници от бившия социалистически свят, най-вече в Руската федерация, навлезе в терминалния си стадий.
Оказва се, че Маркс е бил прав и за учестяване на кризите при «глобализацията на капитализма», и за много други явления.
Чудно ли е тогава, че ентусиазирани биографии на Маркс се пишат от такива признати идеолози на мондиализма/глобализацията като Жак Атали (книгата му за Маркс е преведени на руски и публикувана от издателство «Млада гвардия» в серията «Животът на забележителни хора»).
На триадата Атали, А. Тойнби и Дж. Ф.Дълес много им импонира идеята на Маркс за световно правителство. Според Атали обаче, идеята ще се осъществи не от пролетариата, а от буржоазията, която трябва да създаде «глобална разпределителна икономика”, видно от неговия труд «Кратка история на бъдещето».
С изостряне на световната криза интересът към Маркс ще нараства, особено на Запад, където той се възприема като част от западната лява, антикапиталистическа, радикално-критична, но все пак – западна интелектуална традиция.
Проф. Андрей Фурсов, Поглед. инфо