Единствената държава в света, която е родена и е утвърдила себе си, благодарение на духа и просвещението, е България.
Така е било в ІХ и Х век, когато България става люлка на нова цивилизация в Европа, така е било и в ХІХ в., когато науката и просвещението стават основа за създаването на новата българска държава чрез църквата, читалищата и Българското книжовно дружество, зачатък на държавна институция 9 години преди самата държава.
Месец май е особен за България — на 11 май преди 157 години за пръв път е честван църковният празник на Светите братя Кирил и Методий; на 15 май 1892 г. Стоян Михайловски пише текста на «Върви, народе, възродени», 9 години по-късно на 9 май Панайот Пипков създава музиката на този уникален химн. На 24 май е светският празник на Българската азбука, на писмената, на словото и на просвещението. Да, 24 май е големият Български празник, денят на нашия най-голям принос за развитието на Европа. И няма обяснение защо той липсва от календара на българското европредседателство…
Колцина обаче си дават сметка, че 24 май е и денят на нашата национална идентичност, манифестация на нашето достойнство и ден на нашия бунт срещу вечните опити да ни «видят сметката» като горд народ, да ни третират като нация второ и трето качество.
Битката срещу славянските букви, славянската цивилизация и православието не е от днес и не от вчера, датира от онзи ІХ век, когато братята Първоучители се преборват с «непоклатимото» езиково триединство в Европа и когато немско-латинското духовенство в Моравия пише доноси срещу Методий, че «с новоизмислените славянски писмена» вреди на «обичните латински букви». Спомнете си, че емблематичното стихотворение «Българският език» Вазов пише през февруари 1883 г. в отговор на твърденията, че нашият език е груб и немузикален, давани от чужденци по онова време, включително от руснаци, и повтаряни от самите българи!
Битката с нашите писмена минава и през натиска на… Хитлер да си сменим азбуката. А нима днес не се намират чужди ментори натрапници и български отродители, които така са заобичали латинския, че внушават как Европа свършва там, където започва кирилицата.
След 1989 г. решиха да «унищожат комунизма» чрез разгрома и на езика ни. Спомнете си ученото лице Ото Кронщайнер, символ на новата битка срещу кирилицата, което обяви азбуката ни за «шрифт на нищите духом» и искаше да я сменим с латиница.
Президентът Петър Стоянов го награди с орден «Стара планина». Затова ли същият този президент — Петър Стоянов, навръх празника през 2001 г. пред паметника на Светите братя в София обяви, че «тепърва ще продължава обществената дискусия за въвеждане на латиницата у нас»! Ако перифразираме една известна мисъл, тя би могла да звучи така:
Целехте се в комунизма, а улучихте България». Стоянов дори капчица срам не изпита пред своя народ и пред класиците на чуждестранната българистика — френския професор Роже Бернар и руския академик Дмитрий Лихачов, разнесли по целия свят чутовния принос на кирилска България.
Кронщайнер бе уволнен от университета в Залцбург, след като проф. Димитър Дунков от Виена организира протест на българистите в света! А през септември 2001 г. Академичният съвет на Великотърновския университет отне на Кронщайнер титлата «доктор хонорис кауза», с която го бе удостоил.
Кирил и Методий отдавна са обявени за съпокровители на Европа ведно със св. Бенедикт, днес кирилицата е призната за третата официална европейска азбука, на кирилица са изписани банкноти на Европейския съюз.
Но битките срещу нашето «Аз, Буки, Веди» («руските букви!?») и срещу православието продължават. Разбира се, на Запада навсякъде му се привижда Русия, битката срещу нея стигна неотдавна до отказ от кирилицата в Казахстан, това предстояло да се случи и в Украйна. Но проблемът е по-голям: западната цивилизация, скрита сега зад понятието «евроатлантически ценности», никога не е признавала за равна другата цивилизация — източноправославната.
Осъзнаваме ли днес ние, стоящите в основата на тази цивилизация, великата мисия да опазим от нескончаемите атаки за претопяване духа ни, паметта ни, ценностите ни и от опитите да ни превърнат в «резервна територия» на Европа?
Ще спрем ли да се американизираме и «поевропейчваме» поради чорбаджийство или робска безпаметност? Аналогиите са ужасяващи…
Езикът ни обаче губи една друга битка срещу могъщ вътрешен враг — на всяка крачка имената на хотели, фирми, магазини, заведения и всевъзможни реклами са изписани само на латиница! Ще се намери ли управник, който с един замах да върне нашите прелестни кирилски букви?
Из «Житие и деяния на блажения наш учител Константин Философ, първия наставник на славянското племе»
Когато беше във Венеция, насъбраха се срещу него епископи, попове и черноризци, като врани срещу сокол, и повдигнаха триезичната ерес, като казваха:
«Кажи ни, човече, как ти измисляш сега книги за славяните и ги учиш? Досега никой друг не е изнамирал [такива книги] — нито апостолите, нито римският папа, нито Григорий Богослов, нито Йероним, нито Августин. Ние знаем само три езика, на които подобава да се слави Бог с книги: еврейски, гръцки, латински.» А философът им отговори:
«Не пада ли от Бога дъжд еднакво за всички? Също и слънцето не грее ли на всички? Не дишаме ли всички еднакво въздух? Как вие не се срамувате, като определяте само три езика, а искате всички други племена и народи да бъдат слепи и глухи?
Кажете ми: дали смятате Бога за безсилен, та да не може да даде това, или го смятате за завистлив, та не иска [да го даде]? Ние пък знаем много народи, които имат книги и въздават слава на Бога всеки на своя езикЕ Давид се провиква и казва:
«Възпейте Бога, цяла земьо, възпейте Господу песен нова.» И пак: «Възкликнете Господу, цяла земьо; пейте, възвеселете се и възпейте.»Е «Горко вам, книжници, задето взехте ключовете на познанието; сами не влязохте и на желаещите да влязат пречите.» А към коринтяните апостол Павел казва:
«Желая всички вие да говорите езици, а още повече да пророчествувате; защото онзи, който пророчествува, е по-горен от оногова, който говори езици, — освен ако ги тълкува, та църквата да получи поука. А сега, братя, ако дойда при вас и заговоря на [непознати] езици, каква полза ще ви принеса, щом не ви говоря било с откровение, било с познание, било с пророчество, било с поука? Също и бездушните предмети, които издават звук — било пищялки, било гусли — ако не покажат различие в свирнята, как ще се разбере това, което се тръби или се свири?
Защото, ако тръбата издаваше неопределен глас, кой ще се готви за битка? Така и вие, ако изговаряте с езика си неразбрани думи, как ще се разбере това, което говорите?
Тогава ще говорите на вятъра. Толкова например различни думи има на света, и нито една от тях не е без смисъл; ако аз не разбирам смисъла на думите, ще бъда чужденец за говорещия, а и говорещият ще бъде за мене чужденецЕ Ти хвалиш Бога добре, но другият не се поучава. Благодаря на моя Бог, задето повече от всички ви говоря езици; но в църквата предпочитам да кажа пет думи разбрани, за да поуча другите, нежели хиляди думи на [непознат] език.
Братя, не бивайте деца по ум; бъдете младенци за злото, а по ум бъдете съвършени. В закона е писано: «На чужди езици и с чужди уста ще говоря на тоя народ, но и тъй няма да ме послушат, казва Господ.» Тъй че езиците са белег не за повярвалите, а за неповярвалите; а пък пророчеството не е за неповярвалите, а за повярвалите. Ако, прочее, се събере цялата църква заедно и всички заговорят на непознати езици, и влезе някой непросветен или неповярвал, няма ли да каже, че сте побъркани?
С тези думи и с други по-силни ги посрами, остави ги и си отиде.
Източник: Стара българска литература. Том 4., Български писател, С. 1986. Превод: Хр. Кодов по преписа на Владислав Граматик (1469).
Паисий Хилендарски
из «История славянобългарская», електронно издание
Но някои не обичат да знаят за своя български род, а се обръщат към чужда култура и чужд език и не се грижат за своя български език, но се учат да четат и говорят по гръцки и се срамуват да се нарекат българи. О неразумни и юроде! Защо
се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език? Или българите не са имали царство и държава? Толкова години са царували и са били славни и прочути по цялата земя и много пъти са взимали данък от силни римляни и от мъдри гърци. И царе, и крале са им давали своите царски дъщери за съпруги, за да имат мир и любов с българските царе. От целия славянски род най-славни са били българите, първо те са се нарекли царе, първо те са имали патриарх, първо
те са се кръстили, най-много земя те завладели. Така от целия славянски род били най-силни и най-почитани…
Георги Димитров
Из заключителната реч на Лайпцигския процес 1933 г.
Aз се отнасям сериозно към съда и не мога да оставя без възражение всичко което се каза тук. Мен ме обиждаха как ли не, това за мен е безразлично, но във връзка с мен наричаха и българския народ «див и варварски». Наричаха ме «тъмен балкански субект», «див българин». Вярно е че българския фашизъм е див и варварски. Но българският народ, който е бил 500 години под чуждо иго, без да загуби своя език и националност, нашата работническа класа и селячество, които се борят против фашизма, за комунизъм — такъв народ не може да бъде див и варварски. Диваци и варвари в България са само фашистите. Но аз ви питам господин председател: в коя страна фашистите не са диваци и варвари?
Председателят (прекъсва Димитров): Вие не намеквате за политическите отношения в Германия, нали?
Димитров (с ироническа усмивка): Разбира се не, господин председателю. Много по-рано от онова време, когато германският император Карл V говореше, че по немски той беседва само със своите коне, а германските дворяни и образовани хора пишеха само по латински и се стесняваха от немската реч, във «варварска» България светите братя Кирил и Методий, създадоха и разпространиха древно-българската писменост. Българският народ с всички сили и с всичкото си упорство се бореше против чуждото иго. Затова аз протестирам против нападките върху българския народ. Аз нямам основание да се срамувам, че съм българин, аз се гордея, че съм син на българската работническа класа.
Из «Георги Димитров пред фашисткия съд»
(писма и документи от времето на ареста и Лайпцигския процес), 1945 г.
Богдан Филов:
Из «Дневник», изд. на Отечествения фронт, 1990 г.
20. V1., петък, [1941 год.] …От 6 до 8 часа бях;е на официална аудиенция при Царя. Доволен е от пътуването си, изглежда ободрен. С фюрера имал много сърдечен разговор; фюрерът пак потвърдил, че счита българите за най-добрите приятели на германците и бил много доволен от посрещането на германските войски в България. Химлер сметнал, че ние трябва да сменим нашата славянска азбука, за да намалим руското влияние. Ц[арят] му обяснил, че всъщност сърбите и русите са заели азбуката от нас и че нейните особености, особено буквата ъ, са закрепили нашето народностно съзнание. Казал му, че имаме намерение да изпращаме мисии за проучване на разни въпроси в Германия и се опитал да разсее интригите, които се правят против нас…
Проф. Милена Цанева
Из изказването «По някои проблеми на новия прочит» на семинар с учители, 1991 г.
Вазовото русофилство е, първо, исторически обяснимо. И второ, никога не е било в ущърб на неговия патриотизъм.. За това има много доказателства. Едно от тях е стихотворението «Българският език». Вазов е поставил под него датата «февруари, 1883 г. Аз се рових някога във вестниците от това време и открих, че тая дата е сложена не случайно, че точно през февруари 1883 г. финансираният от руския консул Соболев в. «Балкан» стига в своята русофилска ревност до там, че предлага в нашата страна и специално в училищата като официален литературен и учебен език да бъде въведен руският. Вазовият в. «Народен глас» веднага излиза с уводна статия, по всяка вероятност писана от самият Вазов, в която изразява своето възмущение и протест срещу тази опасна за нашата национална култура идея и когато наскоро след това Вазов публикува стихотворението «Българския език», той намира за нужно изрично да посочи отдолу датата «февруари 1883».
«Нов прочит на българската литература», издателство «Век 22», 1992 г.
Ото Кронщайнер:
Кирилицата е комунизъм, пишете на латиница
Из интервю във в. «Новинар», 4.09 2000 г.
— Г-н Кронщайнер, къде във вашите проучвания на средновековните извори открихте, че кирилицата е комунистически шрифт?
— Ние свързваме кирилицата с комунистите, защото в Австрия и Германия имаше съветска армия… Заради кирилицата България е много изолирана страна в Европа. Ако българските бизнесмени искат да търгуват с Европа, ще трябва да станете двуписмена страна.
— Вие много добре знаете, че писмеността е в основата на всяка култура. Но ще посъветвате ли и гърците да сменят писмеността си?
— Това е друго нещо. В Европа има 200 милиона души, които пишат на латиница, а вие сте едва 8 милиона.
— Означава ли тогава, че щом като азиатският пазар е най-голям в света, ние ще трябва да сменим кирилицата с йероглифи?
— Тези пазари не са толкова интересни в сравнение с европейския и американския…
— Изтъкнахте икономически доводи, но как ще изглежда фолклорът ни, преведен на английски и на латиница?
— Вие трябва да мислите за бъдещето, а не вечно да гледате в миналото.
Из интервю на проф. Ото Кройнщайнер във в. «Демокрация», 1.09.2000 г.
— Погледнете модела на нова Европа, програмите, които се спускат от Брюксел; има един официален език — английският, който всички трябва да се научат да говорят. Има и втора група езици — това са големите езици — немски, френски, италиански и испански. И третата група езици са езиците на всички останали… Когато България бъде приета в ЕС, би следвало да се помисли и за паралелен правопис на латиница, защото кирилицата създава много затруднения в културните ви контакти.
Мнозина мислят, че това е комунистически шрифт и че българите всъщност са руснаци. И често ме питат дали в България говорят само руски, или си имат и собствен език.
— Но защо преориентирането към Европа непременно да е свързано с отказ от кирилицата?
— Защото България все още е много изолирана страна. И затова въпросът е дали кирилицата не е виновна за разделянето на Европа…
Но аз вярвам в България и нейното място в Европа и смятам, че е дошло времето да се откъсне окончателно от Русия.
Акад. Иван Юхновски
председател на БАН (1996-2008), из слово за 24 май, Информационен бюлетин на БАН, бр. 5, 2001 г.
Ние се стремим към Европа, а светът се глобализира. И имам чувството, че понякога недостойните и хладни повеи на чуждопоклонството успяват да се промъкнат между нас. Понякога днес в нашата страна недооценяваме това, което сме дали на цивилизацията, за което родната ни наука и култура получават неизменно признание от световната научна общност. Често забравяме факта, че при османските нашествия известните ни книжовници намират прием в други православни страни и обогатяват със старобългарски образци книжовното богатство на Сърбия, Русия и Влашко. Забележителният френски българист Роже Бернар, който 60 години най-активно защитаваше българския принос в културата на славянството, на Европа и на света, нарича Св.св. Кирил и Методий «две високи личности, изиграли трайна роля във всемирната история». Той се гордееше, че е член на Българската академия на науките. А ние следва да се гордеем и с това, че през 1980 г. Папата провъзгласи Св.св. Кирил и Методий за патрони на Европа. Обединена Европа е многоезична и е съдружие на достойни народи, всеки с езиковото си и културно своеобразие, специфична идентичност, която се защитава и толерира като принцип в европейското съдружие.
Не ще си помогнем изобщо, а само ще си навредим, ако се вслушаме или обсъждаме съветите на шепата чужденци и техни адепти у нас, да сменим нашата азбука с латиница.
Разбира се, ние не живеем в Х век и нямаме проблемите за защитата на славянската писменост, каквито е имал старобългарският публицист Черноризец Храбър. Макар че отпорът, който бе даден от местната ни и задгранична общественост на опитите за посегателство върху нашата писменост, показва, че тези опити не могат да минат.
Аз вярвам, че отклонението, което си позволих, не ще попречи на мажорното и особено 24-томайско настроение, което ни спохожда по това време от най-ранни години до най-дълбоки старини.
— —- —— ——
Каре някъде в средата с портретите им
Акад. Дмитрий Лихачов:
Не можаха да победят тази държава на духа
Църковнославянският език, пренесен в Рус от България не само чрез книгите, но и устно — чрез богослужението, веднага става в Рус своеобразен индикатор на духовната ценност на онова, за което на него се е говорило и писало. България даде на източните славяни висшия слой на езика, «полюса на духовността», обогатил извънредно нашия език, вдъхнал му нравствена сила и способност да възвисява мислите, понятията и представите. Това е езикът, на който са доверявали най-възвишени мисли, на който са се молили и на който са писали тържествени слова.
Плътта на българската държава създаде Аспарух, нейния дух — Кирил и Методий. И чуждите завоеватели не можаха да победят тази държава на духа, защото в защита на българския народ в плътен строй стояха езикът, писмеността, литературата.
Проф. Роже Бернар:
Този език надживя всички опити за претопяване
Спасявайки делото на Кирил и Методий, България е заслужила признателността и уважението не само на славянските народи, но и на други народи по света, и това ще бъде така, докато човечеството влага истинско съдържание в думите напредък, култура и човечност. България не само е спасила великото дело на Кирил и Методий от пълно заличаване, но по своите земи тя е развила, обогатила и усъвършенствала това неоценимо наследство. България стана това огнище на оживена културна дейност, докато в онази далечна епоха много други народи тънеха в мрак и невежество .
Езикът на този пръв разцвет на славянската писменост и култура не е никакъв друг, а старобългарски. Този език надживя всички опити на чужди нашественици за претопяване, благодарение на твърдостта на българския народ, на неговото желание да съхрани всичко българско, особено българското слово, което често е било застрашавано, но никога не е било покорявано.
БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК
Иван Вазов
Език свещен на моите деди
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за радост не — за ядове отровни.
Език прекрасен, кой те не руга
и кой те пощади от хули гадки?
Вслушал ли се е някой досега
в мелодьята на твойте звуци сладки?
Разбра ли някой колко хубост, мощ
се крий в речта ти гъвкава, звънлива —
от руйни тонове какъв разкош,
какъв размах и изразитост жива?
Не, ти падна под общия позор,
охулен, опетнен със думи кални:
и чуждите, и нашите, във хор,
отрекоха те, о, език страдални!
Не си можал да въплътиш във теб
създаньята на творческата мисъл!
И не за песен геният ти слеп —
за груб брътвеж те само бил орисал!
Тъй слушам с?, откак съм на света!
Се туй ругателство ужасно, модно,
се тоя отзив, низка клевета,
що слетя всичко мило нам и родно.
Ох, аз ще взема черния ти срам
и той ще стане мойто вдъхновенье,
и в светли звукове ще те предам
на бъдещото бодро поколенье;
ох, аз ще те обриша от калта
и в твоя чистий бляск ще те покажа,
и с удара на твойта красота
аз хулниците твои ще накажа.
Пловдив, 1883
__________________
Автор: Христо Георгиев
* Съавтори на материала са Христо Георгиев и Велиана Христова
Дума