В студиото на „Панорама“ историкът доц. Наум Кайчев от СУ „Св. Климент Охриски“, който е част от Съвместната българо-македонска комисия, коментира идеята за име на Македония с определение „Илинденска“, съобщи БНТ. За работата на съвместната комисия той изрази надеждата, че резултатите от работата ѝ ще са по-скоро трайни, отколкото бързи.
Поклонението на премиерите на България и Македония пред гроба на св. Кирил е вълнуващо събитие, но съществува прецедент, припомни доц. Кайчев: през 2001 г. Иван Костов и Любчо Георгиевски са направили този жест. Добрите отношения между Македония и България ще продължат и идните години според доц. Кайчев.
Когато се появи предложението за име „Илинденска Македония“, включително и в българското общество имаше значителни емоции и това не е случайно, заяви доц. Кайчев, защото мнозина си мислят за Македония от началото на 20-и век, а тя се асоциира с българската Македония.
Има и е небългарско значение, изтъкна доц. Кайчев.
Доц. Наум Кайчев, историк, СУ: Познавачи на Република Македония знаят, че „Илинденска Македония“ има и друго, не българско, македонистко значение. Изтъква се не само вторият Илинден — 2 август 1944 г., когато Вардарска Македония се включва в състава на Титова Югославия, макар и като отделна федерална единица, която по някакъв начин е в основата на днешната държавност на Република Македония. Говори се и за трети Илинден. От тук възникнаха опасения сред част от нашите авторитети в България.
Въпросът е решен с несъгласието на Гърция, но е хубаво българите да познават историята на Македония, заяви доц. Кайчев.
БПЦ взе важното решение да се застъпва за Охридската архиепископия пред останалите поместни православни църкви, но то остава недотам изпълявано, заяви доц. Кайчев.