The New York Times: Какво се случва с Европа (1 част)

Ако трябва да се идентифицира времето и мястото, където и когато хуманитарната мечта — концепцията за общество, предлагащо достоен живот на всички свои членове — най-близко се е приближила до реализацията си, то това място и време несъмнено ще бъде Западна Европа — 60 години след края на Втората световна война.

Това беше едно от чудесата на историята — континент, опустошен от диктатури, геноцид и войни, който се превърна в модел на демокрацията и общодостъпното процъфтяване.

В първите години на настоящото столетие европейците в много отношения живееха по-добре от американците.

За разлика от нас, те имаха гарантирано здравеопазване и свързаната с това по-голяма продължителност на живота, нивото на бедност сред тях беше значително по-малко, те имаха по-големи шансове да получат добре платена работа в основния период от трудовата си дейност.

Но днес Европа се намира в много трудна ситуация.

Разбира се, както и самите ние.

Защото демокрацията се оказа в обсада, организирана от двете страни на Атлантика.

Има смисъл да излезем от свързания с Тръмп кошмар и да погледнем върху недъзите на Европа, някои от които са еднотипни с нашите.

Много проблеми на Европа са свързани с приетите по време на предишното поколение катастрофални решения за въвеждането на обща валута.

Създаването на еврото доведе до възникването на временна вълна от еуфория, значителни потоци пари бяха изпратени в такива страни като Испания и Гърция, но след това балонът се пукна.

Такива страни като Исландия, запазили  собствената си валута, успяха бързо да възстановят конкурентноспособността си за сметка на девалвацията на своите пари, докато страните от еврозоната бяха принудени да влязат в дълъг период на депресия, при който се отбелязва високо ниво на безработица, те бях принудени да полагат повече усилия за сдържане на цените.

Възникналата депресия се задълбочи в резултат на консенсуса на елита, независимо от признаците на това, че коренът на европейските проблеми се намираше не в неправилно регулираните цени, а във фискалната разточителност, а решението за драконовски икономически мерки само задълбочи депресията.

Някои жертви на кризата на еврото, в това число Испания, в края на краищата се върнаха на конкурентното ниво.

Но другите не успяха да направят това.

Гърция продължава да си остава в зоната на катастрофата — а Италия, една от трите останали в ЕС големи икономики, просто изгуби двете последни десетилетия — БВП на глава от населението днес там е по-нисък от този през 2000 година.

Затова не е изненада, че в резултат на проведените в Италия през март избори победители се оказаха партии, настроени против ЕС — популисткото движение «5 звезди» и крайно дясната «Лига».

Всъщност изненада може да е това, че нещо подобно не се случи по-рано.

Двете партии сега ще формират правителство.

На този етап политиката на правителството не е съвсем ясна, но тя без съмнение ще включва в себе си разрив с останалата Европа на многобройните фронтове — завръщането към твърдата фискална политика, което може да доведе до излизане от еврозоната, а също използването на мерки по отношение на мигрантите и бежанците.

Никой не знае как ще завърши всичко това, но развитието на събитията в другите части на Европа предлагат някои плашещи прецеденти.

Унгария стана еднопартийна автокрация, управлявана от етнонационалистическа идеология.

Полша също върви по този пъти.

Какво стана не както трябва в «Европейския проект», в този дълъг марш към мира, демокрацията и процъфтяването?

Както вече казах, гигантската грешка, свързана с въвеждането на еврото, изигра своята голяма роля.

Но Полша, която не се присъедини към еврозоната, остана невредима в резултат на икономическата криза, но независимо от това демокрацията там все пак бива разрушавана.

(следва продължение)

Автор: Пол Кругман

Превод и редакция: Петя Паликрушева

Източник:https://www.nytimes.com/2018/05/21/opinion/europe-euro-democracy-wrong.html?rref=collection%2Fsectioncollection%2Fopinion