Както заяви намиращият се в Германия Институт за демография «Макс Планк», общата тенденция на демографско-икономическия парадокс, който се наблюдава по цялата планета, може да бъде неприложима за Европа.
Посоченият парадокс се състои в това, че при повишаване нивото на богатството на населението пада раждаемостта.
Но ако се анализират промените, фиксирани между 1990-2012 година на регионално ниво, то може да се направи не наблюдаващата се през миналите десетилетия връзка между повишаването на нивото на доходите и раждаемостта.
Както обяснява за Atlantico географът Лоран Шалар, немските учени са отбелязали, че през 2012 година на Запад в по-богатите региони, в които се намират големите градове — например Ил де Франс във Франция — нивото на раждаемост е било по-голямо, отколкото в селските области.
Впрочем, тези изменения се обясняват от някои не с богатството, а по-скоро с това, че в големите градове има по-благоприятни и комфортни условия за възпитанието на децата, а също действа по-гъвкав пазар на труда с възможността да се намери работа на по-отдалечено разстояние.
От друга страна, повишаването на раждаемостта не винаги се свързана с богатството, подчертава Шалар.
Например, в относително бедните френски департаменти от рода на Сена — Сен Дени, където според статистиката на една жена средно се падат по 2.46 деца, или Вал дУаз, където този показател е 2.29, решаващ фактор се оказва миграцията на нискоквалифицираната работна сила.
В тези региони раждаемостта е по-висока, отколкото в богатия Париж, което е в пълен разрез с теорията на немските учени.
Впрочем, в това Франция не е изключение — в най-бедните райони на Лондон, включително
Баркинг и Дагенем, където в голяма част живеят представители на националните малцинства, раждаемостта е също по-голяма, отколкото в богатите райони, където главно живеят британци и други европейци.
Превод и редакция: Петя Паликрушева
Източник:http://www.atlantico.fr/decryptage/demographie-et-niveaux-revenus-ces-cartes-fecondite-en-europe-qui-ne-signifient-pas-tout-qu