През декември 1930 година лидерът на СССР дал първото си интервю за западната преса.
Американският журналист Юджийн Лайънс през 1928-34 години работил като кореспондент на «United Press International» в Москва.
През декември 1930 година той успял да вземе интервю от лидера на СССР Йосиф Сталин.
Това било първото интервю на Сталин за западната преса. Жителите на САЩ и Европа най-накрая можели да се запознаят със съветския лидер не благодарение на сухите новини и карикатурите на буржоазната преса, а в буквален смисъл лично от самия Сталин.
В интервюто Сталин потвърдил, че е женен, че има три деца: най-голямото на 22 година, учи за транспортен инженер, по-малкият син на 19 години, а дъщерята — на 5.
Говорейки за дъщеря си, Сталин на шега казал: «Ще видите, Лайънс, вашата дъщеря ще порасне, ще влезе в пионерската организация».В тази шега имало и голяма доза истина, защото в бъдеще дъщерите на Сталин и Лайънс посещават едно и също училище.Но Лайънс със семейството си напуска СССР през 1934 година, затова дъщеря му не успява да стане пионер.На въпроса, знае ли той, че в света го наричат съветския диктатор, Сталин се разсмял и отговорил, че фактически той е само Генерален секретар на ЦК на Партията.Лайънс пише:
«Отдалеко Сталин изглежда студен и суров човек, но при срещата си незабавно попаднах под обаянието на неговата широка усмивка, сияеща из-под гъстите мустаци.
Сталин ме посрещна на вратата и ми стисна ръката, усмихвайки се.
В неговата усмивка имаше някакво смущение, а ръкостискането не беше формално.
Той удивително НЕ приличаше на намръщен, самодоволен диктатор, както обичайно го описват.
Всеки негов жест беше упрек към хилядите дребни бюрократи, които, в тези руски години, ме поразяваха с жалкото си величие.
Той говори бавно, подкрепяйки думите си с широки жестове, характерни за източните хора.
Неговият ум, както изглежда, автоматично преобразува мислите във форми и думи, разбираеми дари за най-простия работник.
Сталин и Ворошилов, който също присъства по време на интервюто, се обръщаха един към друг на «ти».
Неформалната атмосфера буквално пронизваше кабинета на Сталин — безупречно чист и тих като библиотека, което рязко контрастираше с шумните и затрупани с бумаги кабинети на съветските чиновници».
Говорейки за отношенията със САЩ, Сталин отбелязва следното:
«Ако СССР не може да установи политически връзки със САЩ, то поне ще се постараем да укрепим икономическите. Америка, бидейки велика, богата, техническа развита страна не по-малко от нас има интерес от подобно сътрудничество».
На въпроса за дъмпинга на цените на международния пазар Сталин казва:
«Нашият пазар още много години ще потребява всичко, което произвежда нашата промишленост, дори няма да може да покрие цялото търсене.Факт е, че след две години ще станем най-крупния световен производител на зърно. Но всички разговори за търговия с по-ниски от пазарните цени или за използването на безплатна работна сила — това са абсолютни глупости!».
Въпросът бил зададен във връзка с това, че в края на ноември 1930 година Министерството на финансите на САЩ приело закон, забраняващ импортирането на продукция, произведена с използването на принудителен труд и труд на затворници.
В отговор на полушеговития въпрос за перспективите пред Световната Революция Сталин отговорил:
«Ако трябва да кажа с две думи, то перспективите са добри!».
На въпроса за контрареволюционната дейност вътре в СССР Сталин и Ворошилов в един глас заявили, че всички слухове за предстоящо въстание или революция нямат нищо общо с действителността.
Но в същото време отбелязват, че неотдавна е била разобличена група агенти на капиталистическите страни, занимаващи се с контрареволюционна дейност.
Ворошилов дори емоционално попитал, защо западната преса постоянно хвърля върху СССР потоци от лъжи.
На което Сталин отговорил:
«Те искат да убедят света, че ние предизвикваме съдебни процеси над контрареволюционерите, за да отклоним вниманието от гладните бунтове, безредиците, и за други неща, които уж се случвали у нас».
В края на интервюто Лайънс попитал, защо съветският лидер до момента не е намирал време да общува със западната преса.
«Интервютата не се вписват много добре в моя петилетен план» — със смях отговорил Сталин.
Петя Паликрушева