…
Първите дни на войната.
Германските агресори и техните съюзници настъпват решително на територията на СССР и сеят унищожение.
Съветската армия – по-малобройна и много по-зле въоръжена се бие за всяка педя земя, за всяка спечелена минута, която би позволила страната да се подготви, прегрупира и отблъсне врага.
Но е принудена да отстъпва…
Хитлер вече крои планове за заробване на руския народ, превръщане на Москва в море и унищожаване на руската цивилизация…
Вече се мисли от какъв материал да бъде издялан гигантски паметник на нацистката победа…
В окупираните територии нацистите и техните помагачи дават начало на геноцида над завареното население…
На третия ден от германското нашествие, на 24 юни 1941 г., на страниците на в. „Известия” и в. „Червена звезда” се появяват няколко строфи – „Свещена война”. Автор е Василий Лебедев-Кумач.
Прочитайки стиховете, един от именитите руски композитори по онова време, автор на химна на СССР, Александър Александров за броени минути съчинява музика.
Изписва нотите с тебешир върху черната дъска пред „Червенознаменния ансамбъл за песни и танци на СССР”.
Певците и музикантите преписват трескаво нотите в своите работни тетрадки. Репетират набързо.
Петият ден на войната, 26 юни 1941 г. Беларуската гара. Мравуняк от войници, заминаващи за фронта. Суматоха. Сбогуване. Раздаване на оръжие. Димят махорки. Войници умислено чакат влаковите композиции. Заповеди разсичат тежкия въздух…
Насред тълпата група хора набързо сковават дъсчен подиум. Никой не обръща внимание на ансамбъла, който мълчаливо се подрежда върху него. Разнася се песен. Страховита, изпълнена с трагизъм и героична решителност:
Вставай, страна огромная,
Вставай на смертный бой
С фашистской силой тёмною,
С проклятою ордой.
Пусть ярость благородная
Вскипает, как волна!
Идёт война народная,
Священная война!
Дадим отпор душителям
Всех пламенных идей,
Насильникам, грабителям,
Мучителям людей!
Не смеют крылья чёрные
Над Родиной летать,
Поля её просторные
Не смеет враг топтать!
Гнилой фашистской нечисти
Загоним пулю в лоб,
Отребью человечества
Сколотим крепкий гроб!
Шумното множеството на гарата се смълчава. Звучи само песента. Седналите се изправят. Всички застават мирно. След края се чуват викове – „още един път”. В този ден ансамбълът изпълнява „Свещена война” пет пъти, изпращайки защитниците на родината на фронта.
Оттам насетне тази песен неизменно се свързва с безпримерния героизъм на съветския народ по време на Великата Отечествена Война срещу германските агресори.
Някъде до есента на 1941 г. тя не придобива голяма популярност, заради прекаления трагизъм на „смъртния бой”, към който призовава.
Но когато през октомври нацистите достигат на 60 километра от Москва, „Свещена война“ се превръща в истински химн на съпротивата срещу агресора.
В музикално въплъщение на клетвата „Нито крачка назад! Зад нас е Москва!”. Всяка сутрин до края на войната нейния призив звучи по радиото след Кремълските камбани. Войници я пеят в окопите. Умират с думите й на уста…
Песента изиграва гигантска роля за морално-психологическата мобилизация на Съветската армия и народа. И до днес заема централно място в традиционното отбелязване на Деня на Победата на 9 май.
Автор: Борислав Цеков