Може да се спори кои са хората на труда в България и кои не са, но е безспорно, че в пазарното стопанство (синоним на капитализма) съществува една огромна маса от хора, които живеят само или предимно от своя физически и интелектуален труд, живели са така — като сегашните пенсионери и безработните, или ще живеят така — като сегашните ученици и студенти.
Всички те имат общи трайни интереси, които в един немалък период от развитието на България са обусловени от ниския жизнен стандарт, безработицата, недостойното заплащане на труда им, липсата на възможности за разгръщане на човешките способности, умения и талант.
И най-важното — всички те влошиха своите жизнени показатели, оказаха се на губещата страна при т.нар. преход и са без особени перспективи в живота си. Тези хора имат нужда от защита на труда си, сами индивидуално или организирано се защитават, очакват защита от обществените фактори — държава, синдикати, политически партии.
Исторически, с дългогодишни опит и практика, с ясно заявени програми, като защитник на трудовите хора в по-голяма или по-малка степен са се доказали левите партии.
Защо БСП не се обръща към хората на труда?
В документи, в изказвания на лидерите й се говори общо за хората, за гражданите, за избирателите, т.е. за всички, живеещи на територията.
Все едно търговецът да рекламира с общ рекламен клип хладилници на африканци и на ескимоси, на домакини и на номади.
Президентът на САЩ, демократът Барак Обама, се обявява за защита на средната класа от бедността. Комунистите в Русия са за ремонт на политическата система и повишаване качеството на живот на трудещите се. Българското правителство обмисля стимули за малкия и средния бизнес. СДС е откровен в програмите си — той е партия, чиито членове участват активно в създаването на частна собственост (на практика и в присвояването).
Ако не се обръщаш към някого по име, той ще се обърне ли с лице към теб?
Кой засяга интересите на трудовите хора?
Съгласно програмата си БСП е народна партия, защото не се бори срещу нито една класа, прослойка или група на обществото.
А защо?
Настъпила ли е хармония, няма ли противоречиви конфликтни интереси между собственици и наети работници, между държава и трудещи се, интелигенция, между крупен и дребен бизнес?
Движението «Окупирай Уолстрийт» негодува срещу алчността на банките и корпорациите, които се обогатяват в кризата на гърба на всички останали американци.
Барак Обама се обяви за икономика, която да не облагодетелства само богатите, и настоя най-богатите да плащат по-големи данъци.
Лидерът на Комунистическата партия на Русия Генадий Зюганов е за национализация, от която ще пострадат тесен кръг лица, а ще спечели цялата страна.
На Световния икономически форум в Давос милиардери посочиха, че мнозина от участниците във форума са хора, обвинявани за икономическото неравенство.
БСП е срещу политиката на правителството и ГЕРБ, но сякаш не вижда, че с тази политика в ущърб на трудовите хора се защитават и удовлетворяват интереси на точно определени обществени групи.
В програмните си документи ГЕРБ прокламира, че е партия на всички българи (сиреч народна партия), за солидарност и справедливост, но «безхаберното и безотговорното преразпределение на общонационалните средства от правителството не е наш приоритет».
В противоположното се убеждаваме от лобистките закони, от отношението на министър-председателя към забогателите като Мишо Бирата.
«Ние много добре се разбираме с КРИБ», заяви Бойко Борисов.
Лидерката на БСП Корнелия Нинова също с охота афишира крепките си връзки с представителите на КРИБ, организацията на крупния индустриален капитал в България (с едрия бизнес).
Т.е. правителството приема и прокарва интересите на работодателите и индустриалците в България. Но не се «разбира» със синдикатите, със земеделците, с работещите в железниците, с миньорите, със социално и здравно неосигурените, с пенсионерите.
Заедно с много други неща БСП забрави или направо изхвърли от коритото, където къпе обновените си възгледи, темата за експлоатацията на труда.
Но в програмата си пътьом все пак се ангажира с ограничаване на експлоатацията. Кой ще отговори в какво се изразява тази експлоатация и какъв израз намира днес борбата на БСП за ограничаването й?
Надеждна ли е защитата на БСП?
БСП в съучастие въведе плоския данък.
Доверието към подобно непостоянство е като към лъжливото овчарче от популярната приказка, което най-сетне казало истината, но било късно.
Не стига че огромната разлика в печалбата се присвоява от олигарсите и спекулантите още в процеса на производството и услугите, ами и след това, при вторичното разпределение, те биват облагоделствани.
Само категорично отричане и покаяние може да поправи грешката.
Заедно с много по-силна борба срещу експлоатацията, спекулата, корупцията, извънмерното косвено облагане и акцизите…
Как се осъществява защитата?
Защитата на интересите на хората на труда следва да се осъществява от цялата партия като организация. Но как, след като партийните организации са толкова отслабени, че нямат връзка с трудовите хора? Самите хора на труда, особено наемните работници и интелигенцията, са с нищожно, съвсем непропорционално представителство в партията, да не говорим в ръководните й органи.
Ръководителите на партията провеждат срещи само с партийните активи. Въобще не се срещат и не разговарят с представители на трудовите слоеве, техните болки се изучават само по статистически данни и чрез социологически проучвания.
Сред формите на защита на трудовите интереси се открояват единствено парламентарните дебати и интервютата на ограничен брой партийни ръководители.
От групата депутати кой се възприема в обществото като защитник на трудовите хора?
Къде е заявеното в програмата активно взаимодействие със синдикатите и структурите на гражданското общество? Какво правят основните организации и общинските структури по места — кои политически и граждански акции инициираха или подкрепиха (става дума за мощна подкрепа, а не за отделни словесни изявления) в защита на интереси на трудовите хора?
Доверието на трудовите хора — според защитата им
Стои огромният въпрос — защо при преобладаващ брой на трудовите хора БСП се ползва с ниско доверие, изразяващо се в общественото мнение и в гласуването.
Доверието главно като резултат от отчуждението на партията от хората на труда.
Партията се занимава прекомерно със себе си и желанието си да дойде на власт като самоцел, с вътрешнопартийни битки.
Допусна интересчии и защитници на корпорациите, на богатите слоеве, на приватизатори да бъдат водещи при оформяне на политиката й.
Упорито и продължително заобикаля въпроса за социалната си база, чия партия е, за какво и за кого се бори.
Сред хората на труда, учащите, интелигенцията, пенсионерите набира сили мощно движение — недоволство от резултатите от т.нар. преход към пазарно стопанство, от ограбващата икономика, от «съвместната» дейност на собственици и работници, от псевдодемокрацията, което движение се проявява в ново солидаризиращо се обществено мнение, в протести, стачки, подписки и други форми.
Истинската лява партия трябва да бъде вътре в това движение. Конкретно, с перспектива и всекидневно. (Е, такива изисквания не важат за елитарни, картелни, лидерски, прагматични, самоназовали се народни и тeм подобни партии).
Преди повече от век и половина Комунистическият манифест провъзгласи, че комунистите нямат интереси, отделни от интересите на целия пролетариат.
А социалистите днес?
Борис Борисов
Рокерите от клуб «Нощните вълци» тръгнаха на поредния марш «Път на победата — към Берлин».