В това скромно писание си поставих за цел да разгледам някои аспекти от етапите на т. нар. Студена война — седемте десетилетия след завършека на Втората световна. В този доста дълъг отрязък от време след подписване капитулацията на Третия райх (1945 г.) Студената война има своите периоди на разгар и затишие.
Още не са затихнали тържествените салюти по случай победата на 9 май, още е съвсем жив споменът за прегръдките между руски и американски солдати по бреговете на Елба, възторжени от краха на нацисткия кошмар, когато през март 1946-а в университетското американско градче на Фултън остарелият дебеланко, наследственият лорд Марлборо, известен в британските и световните политически среди като Уинстън Чърчил произнася своята първа враждебна реч срещу довчерашния съюзник на Съединените щати и Великобритания — Съветска Русия.
Именно той въвежда небезизвестния термин «Желязна завеса» — преградата, поставена пред жителите от социалистическия свят и останалите «свободни хора», именно той обвинява руската компартия и лично Сталин във всички възможни грехове.
Фултъновата реч на лорд Марлборо — Чърчил (очевидно съгласувана с официален Вашингтон)
е тръбният зов за атака срещу СССР
и комунистическата идеология. Големият злодей Хитлер е мъртъв, на Запада е необходим нов враг, който да оправдава и занапред огромните разходи за отбрана (и печалбите на военнопромишлените комплекси), да маскира остри вътрешни проблеми, скривани зад дебелия пръст на Чичо Сам, сочещ следващия противник на «свободния свят» — Москва. Съвременната Студена война е термин, патентован за периода след 1945 г.
След Втората световна има два активни периода на Студената война — разделение от почти двайсет години затишие — т. нар. разведряване, период, настъпил, след като руският началник Горбачов едностранно, без един изстрел разформирова огромния Съветския съюз и Москва загуби около осем милиона кв. километра територия. Станалото напомня удивително за популярната басня на Лафонтен за гарвана и лисицата, в която хитрата Лиса, подмамила гарвана да запее и когато той заграчил грозно, изпуснал лакомото парче сирене, което държал в човката си.
Срещу фалшиви аплодисменти, ласкателства, кралски и президентски приеми «приятелят и миролюбецът Горби», както го ласкаеха на Запад, собственоръчно демонтира огромната си държава, докато още тогава в централите на Пентагона и НАТО планираха как да обградят останалата част от Русия с враждебни военни бази.
По-голямата част от Студената война се пада в периода 1946-1980 г., а другата — във второто десетилетие на новия век. Днес, броени дни след като «томахавките» на САЩ и ракетите на Англия и Франция прелетяха покрай руските база в Сирия в преследване на призрачното химическо оръжие, светът се сепна и заговори отново за предстояща световна война.
Дори Антонио Гутереш — генералният секретар на ООН, би голямата камбана на тревогата:
«Студената война се върна отново пълна с отмъстителност, но и с една разлика. Механизмите и предпазните мерки, които контролираха рисковете от ескалация, съществуващи в миналото, като че ли вече отсъстват.» И допълни, че е необходимо страните
«да действат отговорно при тези опасни обстоятелства.»
През първия период на Студената война пламъците на глобална взаимно унищожителна война припламваха доста често.
Започна се първо с т. нар. Корейска война (1950-1953), в която загинаха десетки хиляди американци, а съветските «Миг-15» за първи път успешно се сражаваха с американски реактивни самолети първо поколение и с голямо удоволствие разстрелваха и палеха «летящите плевни», както наричаха големите и тромави бомбардировачи-крепости на САЩ «Б-29» (много подобни на «Б-25», разрушили София).
Първата група от «Миг-15» в Корея се ръководи лично от аса на съюзническата военна авиация през Втората световна, полковник Иван Кожедуб, свалил десетки немски самолети. За да се избегне международен скандал, три пъти Героят на съветския съюз, въздушният «ястреб» Кожедуб е изпратен «инкогнито» за Корея и по думи на очевидци въпреки изричната забрана не е устоял на изкушението да изпробва в бой пъргавите «М-15», които далеч са изпреварвали по бързина и огнева мощ реактивните «Ф 86 Сейбър» на доскорошните съюзници.
Тази «локална война» слага край на тогавашното господство на САЩ във въздуха.
Да не говорим за Виетнамската война (1960 -1973), оценена от редица изтъкнати експерти като най-голямия сблъсък между военната мощ на Съветска Русия и Америка. Москва активно снабдява Северен Виетнам с конвенционално оръжие, с най-съвременни за времето ракети «земя — въздух».
Крайният резултат: целият Виетнам става комунистически, а САЩ губят 50 000 убити млади хора и 300 000 инвалиди или превърнати в нещастни наркомани мъже.
И все пак върхът на Студената война в нейния първи период несъмнено е «Карибска криза» (1962), когато на генсека на СССР, украинския хохол Никита Хрушчов (човекът, «подарил» Крим на Украйна), му хрумва гениалната идея да разположи ракетна, (може би ядрена?) база в Куба, на броени километри от бреговете на САЩ.
Младият и агресивен президент Джон Кенеди нареди да се отворят шахтите на междуконтиненталните ядрени ракети «Минитмън», да почне затоплянето на ракетните двигатели и декларира ясно, че ако руските кораби, натоварени с ракети, минат една условна линия в Карибско море, зловещите «Минитмън» ще полетят към съветската страна. Лично на мен това ми коства няколко месеца допълнителна военна служа — събраха се три набора.
Петър Герасимов