26 април 2018-Нюз Фронт.
» Докато следя ситуцията в Сирия, за пореден път се убеждавам, че дяволът се крие в детайлите. Днес дойде новината, че сирийската Рака, онази същата, която така отчаяно освобождаваше коалицията възглавявана от САЩ, се намира в катастрофично състояние. Около 80% от сградите в града са разрушени, по улиците огромно количество невзривени боеприпаси. Това потвърди ООН след посещение на града от оценъчната комисия.
За контраст да погледнем Алепо. Градът, който неотдавна тънеше в руини, но който вече се възвръща към нормален живот.
Да, в голяма степен благодарение на Русия. Онази Русия, на която Западът прехвърля отговрността за «геноцид» над сирийския народ.
И докато западната преса се занимава с предположения и нахвърля, може ли Русия да си позволи да изхарчи трилион долара за възстановяването на Сирия, а от ЕС заявяват, че няма да помагат за възстановяването на Сирия докато не започне политическия процес в страната РФ прави всичко по силите си, хората в тази изтерзана от войната страна да започнат да живеят човешки колкото е възможно по-скоро.
И това не е патос или патетичен изблик. Това е констатация на факт. Факт, ивънредно неудобен за онези, които мечтаят да обявят Асад за военен престъпник, а Путин за пособник на тероризма.
А и да, за спонсорството.
На официалният сайт на британското правителство има доста интересни данни, показващи че, Обединеното кралство отделя големи суми за подкрепа на «умерената» опозиция.
Онази същата, която държи като заложник, гражданското население на завзетите територии, която извършва екзекуции и открито се хвали с терористичните си атаки срещу Дамаск и правителствената армия.
И ето — поредното доказателство че, сам по себе си сирийския народ, за който така се напряга постоянният председател на САЩ при Съвета за Сигурност на ООН- никак не е интересен за Запада. Ама никак. Още повече не е нужен на никого в контекста на колосалната подкрепа от страна на населението на Сирия към президента Асад.
САЩ и партньорите им въобще разглеждат по интересен начин картата на света. Например, Армения, това е Карабах, военните бази на РФ и близостта с Иран. Молдова — това е Приднестровието, а Украйна — покрайнина на Русия.
А Сирия съвсем се разглежда като нефтогазови месторождения и близост до Иран, осложнени от наличието на Тартус, Хмеймим и Асад, който трябва да си върви, според тях.
Всичко останало е — разговори за пред публика в полза на глупавите, доверчивите и бедни.
Но е забележително, че сирийсците разбират това. И голяма част от тях разбират, кой им е приятел, а за кого са просто пречка и разходен материал по пътя за достигане на користни цели, и сега живеят на принципа » ако целият свят бъде срещу Русия и руския народ, ние ще сме срещу този свят».
Юлия Витязева, специально для News Front
