В Сирия e в ход пълноценна война, в която участват едновременно няколко актьори.
Практически всички воюващи страни разполагат със сериозни разузнавателни служби.
Работа в тази страна има за всички — никой не стои със скръстени ръце.
Самият манталитет на местните жители, които обожават да плетат интриги, да участват в безкрайни локални заговори, да прескачат от един лагер към друг, да предават «напълно секретна» информация, да вербуват и да бъдат вербувани, все едно е създаден, за да помогне на разузнаването да разгъне агентурната си мрежа тотално.
Разузнаването и прави точно това.
Всяко разузнаване има свои принципи.
Негласният девиз на разузнаването на Израел е: «Изход няма».
Мосад залага на това, че офицерът от спецслужбите се намира постоянно на линията на фронта и практически винаги е в безизходна ситуация, в стрес и на границата на провала.
Съответно, решенията си офицерът трябва да взема бързо и желателно без грешки.
И трябва да направи всички възможно, за да се измъкне, дори дяволът да му е стиснал гърлото.
Още един принцип на МОСАД: «Тотално възмездие за враговете на Израел».
«Ако целта ни е публичен съд над вас, няма къде да отидете», считат идеолозите на разузнаването.
«Дори ако се криете от нас в подводница на дъното на Индийския океан, и там ще ви настигнем».
И периодично достигат «клиентите» си дори на другия край на планетата.
Терористите, които избиха израелския олимпийски отбор в Мюнхен през 1972 година, израелците ги търсеха по целия свят над 20 години.
Вярно, след това официално се извиниха пред роднините им и дори платиха за нанесената вреда.
И още един детайл:
«МОСАД, както и руското разузнаване, по никакъв начин и никога не коментират своите акции, а и не контактуват със СМИ».
Своите правила има и английското разузнаване.
Едно от тях на пръв поглед изглежда странно:
«Ако ти се провалиш, никой не може да ти помогне.
Ако излезеш победител — никой няма да те похвали».
Този закон се съобщава от МИ-6 на всички новопостъпили.
Англичаните, както никой друг по-добре, обожават да решават проблемите си с чужди ръце.
Ето е родилното петно на колониалната държава, над която някога слънцето не залязвало.
Две златни правила на английската външна политика:
«Разделяй и владей».
«Англия няма вечни приятели, има само постоянни интереси».
Тези правила работят в пълна сила и днес.
За англичаните е свойствена и страстта към публични мръсни постановки — отравяния, автокатастрофи и т.н.
От тези серия — отравянето на Скрипал, Литвиненко, Березовски, убийството на принцеса Даяна и избягалия грузински магнат Патаркацишвили…
Навсякъде се чувства страстта към публичност.
Театралщината.
Известната английска поговорка «На изток от Суец десетата заповед не действа» се възприема като ръководство за действие.
Щом няма морал, то всичко е възможно.
Целта оправдава средствата.
Именно затова британците обожават да работят зад прикритието на различни хуманитарни и миротворчески организации, чиято дейност или не предизвиква никакви подозрения, или организациите са далеко от уважаваните НПО-та с тясна хуманитарна насоченост.
В болшинството случаи под завесата на хуманността се крият английски шпиони.
По време на чеченските кампании те също шпионирали.
Самите бойци ги наричали «Лекари без граници, шпиони без граници».
Но в планините такъв вид експерименти често завършвали зле.
През 1996 година четирима специалисти от Червения кръст — Питър Кенеди, Дарен Хик, Рудолф Пестчи и Стенли Шоу – попаднали в плен на неприятелските бойци на полевия командир Арби Бараев.
След това им отрязали главите и «украсили» пейзажа около офиса им.
News Front