Пролетта на тази година стана сериозно изпитание за много политици и обикновени граждани от различни страни.
Този път не става дума нито за избори, нито за разклоненията на властта, нито за електората от различни страни, нито за наличните икономически и социални несгоди.
Проблемите са значително по-мащабни и опасни.
При това не само за отделни държави, но и за целия свят.
В много страни почти едновременно заговориха за война.
За световна война, за третата по ред в най-новата ни история.
Най-горещите глави дори казват, че тя вече е започнала в различни форми и в различни региони на планетата.
Тези войни ги наричат хибридни, информационни, кибервойни, просто локални войни и въоръжени конфликти с вероятни глобални последствия.
Разбира се, че разбираме, че между пропагандата, международната журналистика и реалната политика има огромна дистанция.
Но общата международна обстановка и външнополитическата ситуация около Русия ни заставят сериозно да се замислим.
ИСКАТ ЛИ РУСНАЦИТЕ ВОЙНА?
Разбира се, че не искат.
Върху Русия в последно време се оказва безпрецедентен натиск практически по всички направления.
За целта се използват всякакви провокативни методи.
Налице е сценарийна архитектура за глобален натиск върху Русия в условията на растящ хаос и разрушаване на световния ред.
Сирийските, украинските и прочие сценарии по причудлив изкуствен начин се преплитат с «токсичното дело Скрипал» и измислените химически атаки на сирийските войски върху вече освободените територии!!!
Забележете: върху вече освободени територии!
Разбира се, че нито една държава не обича предателите.
А особено не ги обичат в елитните разузнавателни общности.
Но това съвсем не означава, че те винаги са заплашени от отмъщение със смъртен изход.
Макар понякога и да казват, че в разузнаването няма хора, а само човешки материал за изпълнението на едни или други задачи.
Известно е също, че всеки предател е носител на ограничен обем информация.
Рано или късно тази информация губи своята актуалност.
Тогава нейният носител става ненужен, просто обременяващо звено в разузнаването.
Тогава се появява възможността този шпионин да се използва за еднократна акция със смъртоносен изход.
Работата е свършена, време е да се избавим от баласта, казано брутално.
В случая със Скрипал вече са унищожени всички веществени доказателства.
Сега остава да подпалят къщата му, после може би да взривят случайно ресторанта, а може и да изринат всяко място, където е стъпвал кракът на шпионина.
Задачата е да се изтрие от лицето на земята всичко, което е свързано с него.
Но тези задачи не стоят пред Русия — тя се избави от шпионина отдавна.
Това са задачи на страната, която го приюти.
Жертвата в случая е дъщерята Юлия. Децата не отговарят за грешките на родителите си. Симпатичната млада жена е жертва на трагични обстоятелства, дело на дадено западно разузнаване…
Юлия е вече звено от тази провокация.
От момента на изчезването й в деня на отравянето, никой не я е виждал.
Достъпът до нея е ограничен, контактите фактически са забранени.
Мястото й на пребиваване — не е известно. Версията за преместването й във военна база също е много тревожно.
Кога, къде, защо във военна база?!
Никой не знае жената, която уж говори с братовчедка си, това наистина ли е Юлия.
Никой не знае жива ли е Юлия, защото веществото «Новичок», според думите на разработчиците му и на експертите, на оставя никакви шансове някой да оцелее.
Или Юлия Скрипал вече е баласт, от когото трябва да се избавят?
Петя Паликрушева