От началото на сирийския конфликт изминаха седем години, но Кремъл както и преди подкрепя действащата власт в Сирия, пише Le Journal du Dimanche.
«Официално Москва воюва с ИДИЛ. Фактически операцията прилича на спасяване на режима на Башар Асад», се казва в статията.
«Веднага след краха на СССР Русия излезе за цяло десетилетие от международната арена, но при Путин се върна към своята историческа политика на намеса, наследена от царете й и от СССР», пише френското издание.
Авторът на статията изброява какви интереси преследва «гигантът от Централна Азия» в Сирия.
Първо, Русия счита себе си за «традиционна защитничка на християните в арабския свят», това открито заставя Кремъл и патриарха на Руската православна църква Кирил, се казва в текста.
«Оправдавайки своето участие, руснаците постоянно се позовават на заплахата, надвиснала над християните на Изток. В Сирия, според оценките, християните са от 7 до 9 процента от населението».
Второ, за Москва е важно пристанището Тартус и авиобазата в Латакия, а също икономическото сътрудничество с Дамаск.
Русия продава на Асад оръжие и се надява да попречи на «попълзновенията» на Катар да изгради газопровода през Сирия, отбелязва Le Journal du Dimanche.
В същото време, според историка Фредерик Пишон, руските икономически интереси в Близкия Изток са «пренебрежимо малки» в сравнение със западните и не играят решаваща роля.
Трето, Кремъл иска да попречи «сирийската нестабилност» да се разпространи в съседните на Русия страни, на първо място в кавказките и средноазиатските, се казва в статията.
«В голяма степен Русия мисли в категориите на буферните зони», обяснява ръководителката на изследователското направление към Фонда за стратегически изследвания Изабел Факон.
«Тя иска преди всичко внимателно за наблюдава съседните държави и да държи под контрол нестабилността, която има място там».
Според автора, Русия сериозно се опасява от разпространението на радикалния ислям — «арабската пролет» без възприета от нея като заплаха за националната сигурност.
Четвърто, Москва се противопоставя на «американското всемогъщество» и иска да бъде «повече от регионална държава».
Кремъл е за многополюсен свят и се нуждае от партньори, в това число Китай, Сирия и Иран, се казва в статията.
Със своята намеса в сирийския конфликт Русия «иска да подтикне към диалог страните от Запада», но не успя в това: санкциите не бяха свалени, а Западът не е забравил украинския проблем, твърди Факон.
Пето, Русия се стреми «на всяка цена за избегне сценария за насилствена смяна на режима».
«Цветните революции» в бившите съветски републики, свързани с режимите в Ирак и Либия при непосредственото участие на Запада «отдалечиха тези страни от руската сфера на влияние», отбелязва френското издание.
След смяната на властта в Ирак и Либия не настъпи «обещаната демокрация», продължава авторът.
Шесто, Русия «отхвърля западната идея за намеса с цел защита», пише Le Journal du Dimanche.
Авторът на статията подчертава, че за Москва става дума не само за борба за влияние, но и за «конфликт на ценности».
Когато Западът обосновава нахлуването със «задължението да защити», Русия се отнася към това «твърде скептично», защото критериите «твърде се различават при един случай с друг».
Превод и редакция: Петя Паликрушева
Източник:https://www.lejdd.fr/international/moyen-orient/syrie-les-6-raisons-pour-lesquelles-la-russie-defend-encore-le-regime-de-bachar-el-assad-3628127