Да влошават ситуацията или да не я влошават — това трябва да реши Западът в Сирия. Колкото и игри да се разиграват пред публиката, както и периодично да се бомбардира — всичко това няма да попречи на Асад да върви към победата в гражданската война.
Вече би трябвало да е очевидно, че всяка унция помощ, която Западът е предоставял на сирийската опозиция, започвайки от 2011 година, само ще удължи агонията на страната.
Седем години западното разузнаване и западните СМИ заявяваха, че Асад само след миг и ще падне.
Това не беше вярно.
Нерешителната интервенция би била нещо по-добро от никаква интервенция.
Външните намеси в гражданските войни в Близкия Изток никога не са донасяли плодове — ако не се считат смъртите и разрушенията.
В неделя Асад използва отровен газ в град Дума, който се държи от въстаниците — това бе предшествано от непрестанното чуждестранно осъждане на предишните случаи на употреба на химически бомби.
Миналата година след тяхната употреба в сирийката база Шайрат се стовариха 59 американски ракети, но резултатът явно бе нулев.
Световното споразумение от 1997 година за химическото оръжие стана стъпка напред по въпроса за определянето на «приемливите» форми на убийства по време на война.
Неговият недостатък се заключава в това, че малките и бедни страни имат по-големи запаси.
Те така и не успяха да разберат, че хлорът и заринът се различават от ужасните натовски касетъчи бомби и белия фосфор.
Снимки на отровени деца се виждат на екрана, но части от телата на хора, разкъсани на парчета от фугасни снаряди, не виждаме никога.
Безчовечността е присъща на всяко убийство на гражданско население по време на война.
Има нещо отвратително в ударите по жилищните райони около Дамаск.
Но Западът, както и да отрича това, също постъпва така.
През лятото на миналата година наблюдателите от Airwars направиха извода, че при нападението на Мосул са загинали над 8 хиляди граждани — главно от иракски, американски и британски ракети.
Дори Пентагонът призна, че е убил в Ирак и Сирия стотици мирни граждани.
Както казва британският командващ генерал-майор Рупърт Джонс, гибелта на граждански лица — това е «цената, която трябваше да бъде платена».
Законите на войната са обвити с лицемерие, главно защото те се пишат от победителите.
САЩ и до днес не са подписали конвенцията за забрана на касетъчните бомби с бавно действие — еднш от най-аморалните видове оръжие в историята на човечеството.
Едва пред миналата година те бяха свалени от производство.
Целият този спор не е за морала, а само за степените на непристойност.
Сирийската война ще завърши една тогава, когато Асад победи.
А след това всички ние ще можем да обсъдим как да го осъдим.
В момента военната намеса на Запада е напълно безсмислена.
Ние трябва да се избавим от навика си да се опитваме да управляваме света.
Превод и редакция: Петя Паликрушева
Източник:https://www.theguardian.com/commentisfree/2018/apr/09/assad-victory-syria-civil-war-west-chemical-attack-douma