10 април 2018- Нюз Фронт.
Представяме експертния коментар на Велизар Енчев, доктор по Международно право, български дипломат и обществено-политически деятел по темата с нарастващото напрежение около обвиненията на САЩ към Русия в извършването на химическа атака в Сирия.
Какво се крие зад зачестилите западни нападки и обвинения на Запада към Русия, има ли връзка между първия скандал станал известен в медийното и обществено пространство като случаят » Скрипал» и от какво са продиктувани тези активни действия на Запада?
Войната на САЩ срещу Русия никога не е спирала, дори и след края на Студената война.
Но след влизането на Владимир Путин в Кремъл и най-вече след неговата декларация, че опитите за налагане на еднополюсен свят са се провалили и балансът на световната арена се възстановява, американците осъзнаха, че ерата „Горбачов“ свърши и Русия отново е световен играч.
Именно връщането на Русия като балансьор в световните дела, имащ не само право на вето в Съвета за сигурност на ООН, но и модерни въоръжени сили, изкара от равновесие Запада.
Забележително е неистовото желание на оста „Лондон-Вашингтон“ да удари Русия с два химически компромата – първо с т.нар. покушение срещу двойния агент Скрипал и неговата дъщеря, а веднага след това и с химическата инсценировка в Сирия.
Но и в двата случая няма нито едно доказателство за руска намеса.
Логично е да попитаме: Толкова ли са наивни руските тайни служби, че ще решат да убиват Скрипал с нещо, на което пише „Произведено в Русия“?
Къде са телата на жертвите от химическата атака в Дума? Защо не се приема предложението за международна анкетна комисия, която спешно да проучи случая?
И не сме ли свидетели на повторение на „Иракския сценарий“ от 2003-а, когато британският премиер Тони Блеър и американският държавен секретар Колин Пауъл ни уверяваха, че Саддам Хюсеин притежава смъртоносен химически арсенал, заради който войната срещу Ирак е неизбежна?
Проблемът на „ястребите“ в Белия дом е, че Русия не е нито Ирак, нито Либия, станали жертви на западна агресия след бясна пропагандна кампания за дискредитиране на легитимните държавни ръководители на двете арабски страни.
Проблемът на Запада е, че Путин не е нито Саддам, нито Кадафи и няма нищо общо с предшественика си Елцин, готов на капитулантски компромиси с Вашингтон.
Всъщност Доналд Тръмп е в примката на тези „ястреби“, които се опитват да го отстранят от Белия дом с компромата „Руска намеса в американските избори“.
Заплахите на Тръмп срещу Русия, Сирия и Иран твърде много напомнят на въздушната война на Бил Клинтън срещу Югославия.
Тогава той нареди удари срещу сърбите в разгара на скандала „Моника Люински“, за да разсея облаците около задаващия се импийчмънт на президента.
В последните три години активната близкоизточна политика на Москва доведе до разгром на джихадистите, изгради невъзможната политическа ос „Русия-Турция-Иран“ и укрепи руското военно присъствие в Сирия. Това е видимо поражение за западните господари на Близкия изток, провокиращо сегашните действия на САЩ и съюзниците им.