Независимо от това, че в резултат на срещата в Анкара президентите на Русия, Турция и Иран направиха съвместно изявление, в което се говори за стремежите към «долгосрочна нормализация на обстановката в Сирия», техните думи по време на пресконференецията показват, че «всеки от тях преследва собствени цели», твърди Libération.
Президентът Ердоган нееднократно подчертава отсъствието, според него, на различия между ИДИЛ и представителите на Работническата партия на Кюрдистан.
Хасан Раухани иска да се предаде контролът над град Африн на сирийските въоръжени сили, а Владимир Путин «се похвали» с победата на Русия над ИДИЛ и другите терористични групировки в Сирия.
«Отчитайки неотдавнашните победи на земята, тримата президенти се стремят да ги превърнат в свои предимства», счита авторът на статията.
Журналистът обръща внимание върху успешният избор на време за срещата.
Благодарение на пряката военна подкрепа, Русия и Иран съвсем неотдавна позволиха на Башар Асад да възстанови контрола над въстаническия анклав в Източна Гута.
В същото време Турция успешно завърши настъплението в Африн, изтласкайки кюрдите от своите граници.
Във вторник Доналд Тръмп потвърди намерението си да изведе американските войски, разположени в Сирия, което, според изданието, би трябвало «да развърже ръцете» на Турция, Русия и Иран.
По такъв начин, независимо от неуспехите на мирните преговори в Астана, трите държава остават в Сирия не само като «стопани на положението», колкото като «eдинствените играчи в полето, изоставено от всички останали».
Освен обсъждането на сирийския въпрос, срещата в Анкара «стана удобен случай за лидерите на трите държави да застанат в единен фронт срещу Запада по други въпроси, предизвикващи търкания».
Турция демонстрира солидарност с Русия по делото Скрипал.
Путин подкрепи позицията на Турция по повод нейната интервенция в зоната, контролирана от кюрдите в северна Сирия.
Както отбелязва изданието, двустранното сътрудничество между Русия и Турция «непрестанно укрепва».
Путин, пристигнал в Анкара ден преди срещата, бе приет от президента Ердоган «с големи почести».
Двамата президенти заедно стартираха проекта за изграждане на първата турска АЕЦ, а също обявиха за «ускорената» доставка в Турция, която, както се подчертава, е член на НАТО — на руската зенитна ракетна система С-400.
Превод и редакция: Петя Паликрушева
Източник: http://www.liberation.fr/planete/2018/04/04/l-iran-la-turquie-et-la-russie-main-dans-la-main-face-a-l-occident_1641017