«Никой няма да се разграничи от колониалното минало чрез красиви фрази»: африкански интелектуалци се опасяват, че «мащабният план» за франкофонията, който Еманюел Макрон ще огласи днес, ще е нов инструмент в служба на т.нар. «Франсафрика».
«Френският език принадлежи колкото на Франция, толкова и на Африка, а може би и повече», каза френският президент през ноември миналата година в Буркина Фасо. «Той има бъдеще и това бъдеще се решава в Африка», добави той в дискретна покана към континента, където, според прогнозите, оценявани понякога като оптимистични, до 2050 г. «френският ще е най-говореният език».
В подкрепа на това стремително развитие в резултат на демографския взрив в Африка президентът ще огласи днес «мащабен план за френския език и плурализма», който ще се опита да се дистанцира от колониалната епоха.
Френскоезичните интелектуалци на континента, до които се допита АФП, обаче далеч не са убедени, че това ще стане.
«Ако действително се беше разграничил от колониалното минало, той щеше повече да се консултира, вслушва и влиза в диалог. Това едностранчиво, може би дори господарско виждане, няма да получи положителен отзвук в Дакар, нито в Джибути, Казабланка или Киншаса», категоричен е френско-джибутският писател Абдурахман А. Уабери.
«Под претекста за франкофонията се разиграват огромни геополитически залози», отбелязва обвинително преподавателят в Университета «Джордж Вашингтон» в американската столица. Той отбелязва критично, че Франция, според него, първа приглася, когато базираната в Париж Международна организация на франкофонията, засвидетелства «политическо доверие към африканските диктатори на избори».
«Слушайки единствено африканските автократи, Елисейският дворец губи всякакво доверие», казва критично Уабери. Поради това той не очаква нищо от «мащабния план» на Макрон. «Цялата тази кинематография се обобщава в една дума: пиар», допълва Уабери.
«Франкофонията си остава продължение на френската външна политика, предпочитана територия за вмешателството на Франция в политиката на бившите й колонии», казва Ален Мабанку, който е с френско-конгоански произход и наскоро отказа покана на Макрон да участва в разработването на неговия «мащабен план», като поиска президентът първо да докаже, че е обърнал страницата на колониалното минало.
«Цялостна реформа на франкофонията като институция е неизбежна. «Вертикалната франкофония», идваща от Франция и Париж, трябва да изчезне, за да се роди най-сетне, както би казала философката (от френско-конгоански произход) Яла Кизукиди, «хоризонталната франкофония», тази на народите, за народите и нищо друго освен народите», обяснява за АФП Мабанку, преподавател в Калифорнийския университет в Лос Анджелис.
«Денационализиран език»
«Никоя от заинтересованите страни няма да се разграничи от колониалното минало чрез красиви фрази», предупреждава камерунската писателка Емле Бум.
Франкофонията «дава възможност на Франция да продължава да поддържа активно диктаторите, които изтезават народа си на френски», отбелязва осъдително камерунецът Ашил Мбебме, теоретик на постколониализма.
Тези интелектуалци обаче подчертават също, че макар институционалната франкофония да е въоръжената сила на френската нация, френският език, според тях, е успял да се «денационализира».
«Езикът вече не е монопол на Франция. Това, че Еманюел Макрон го повтаря след нас, е хубаво. Сега той трябва да си направи всички заключения от това», казва Ашил Мбебме, преподавател в Университета на Уитуотърсранд, Южна Африка.
«Повечето африканци казват «да» на езика и «не» на франкофонията», напомня Мбембе.
Повече от половин век след края на колониалната епоха френският език — «военен трофей», както го нарече алжирският писател Катеб Ясин — се е издигнал над политиката.
Щом френският вече не принадлежи на Франция обаче, трябва да се излезе от подчинеността, изискваща Париж да диктува политиката в ареала на един език, който вече не е изключително негов.
«Да на езика като езиков ареал и не на езика на конкретна страна, която прави разлика между свои и чужди», подчертава Уабери.
«Не на една превъзнасяна до небесата френска литература от една страна, а от друга — на франкофонска литература, предназначена за онези, които идват от другаде, макар те, в често случаи, да са с френска националност и дори да са родени французи», казва писателят. /БТА/
Лоик Венен от Франс прес