Точно преди 50 години на острието в битката между двете световни идеологии се оказало виетнамското селце Сонгми.
Случилото се със селцето и до днес предизвиква ужас: американската армия извършила такава касапница над мирното население, че тя бледнее дори пред престъпленията на нацистите.
В Сонгми войниците от САЩ унищожили над 500 мирни жители, в това число 173 деца, 182 жени, 60 старци и 89 мъже на възраст до 60 години.
На 16 март 1968 години била осъществена наказателна операция срещу беззащитните и невъоръжени селяни от Южен Виетнам.
Над същите тези селяни, които, според САЩ, Америка «пристигнала да спаси от комунистическата експанзия».
Сонгми се намирало в т.нар. «зона на свободен огън». В условията на партизанската война американците така обозначавали териториите, които трябвало да считат за заети от противника.
В тези зони се разрешавало използването на всички видове оръжия без допълнителни заповеди, а всеки подозрителен субект се разглеждал като вражески от военните.
Войниците били инструктирани допълнително, че в селото няма мирно население.
Командирът на ротата «Си» капитан Ърнест Медина дори заповядал да се запалят постройките и посевите, а също да се убият всички домашни животни, за да не се допусне използването на тези ресурси от противника.
Разузнавателните данни не били проверени. Американската войска тръгнала в настъпление.
Срещу американските войници не бил направен нито един изстрел- там нямало части на Виетконг. Очевидно американското разузнаване било допуснало грешка.
Но атаката не била спряна и прераснала в чудовищно клане.
Скрилите се в колибите си селяни били разстрелвани с автомати и картечници.
По тези, които се скрили от артилерийския огън, били хвърляни гранати.
Всеки, който изскачал с вдигнати ръце, бил ликвидиран на място.
Жените били изнасилвани.
Първият взвод «взел в плен» 60 жители на селото. Командирът Уилям Кели заповядал те незабавно да бъдат разстреляни.
Когато войниците отказали да изпълнят заповедта, той извадил пистолета си и сам ги разстрелял.
 |
Върху телата на жертви изрязвали надписа «Рота «Си».
За цялото време пострадал само един американски войник.
Той си прострелял крака, защото не желаел да участва в убийството на мирни жители. Според други, той просто не можел нормално да борави с оръжието.
Пилотът на разузнавателния хеликоптер Хю Томпсън, който кръжал над селото, разказал, че не осъзнавал случващото се, докато не видял как капитан от американската армия блъска с ботуш на земята ранено виетнамско момиче и след това го разстрелва.
Томпсън се опитал да спре разправата и дори кацнал между американските войници и бягащите селяни, заповядвайки на колега си да открие огън по пехотинците, ако те продължат преследването на беззащитните виетнамци.
Той настоявал капитан Кели да спре стрелбата. Безуспешно.
След това, излитайки, Томпсън забялазал някакво движение около пътя. Екипажът измъкнал под тялото на жена окървавеното телце на тежкоранено бебе и го закарали в болницата.
Западната преса сравнила касапницата в Сонгми със зверствата на нацистите по време на Втората световна война.
Касапницата не била тайна за американското командване.
Но то положило немалко усилия, за да се скрие цялата информация за случилото се.
Командирът на ротата «Си» капитан Ърнест Медина докладвал, че по време на боя 20-28 мирни жители са загинали в резултат на артилерийски и картечен огън.
Според него, 20 граждански лица станали случайни жертви на бойната операция срещу частите на Виетконг.
Медиите, обаче, открили истината.
Не на последно място, защото войниците от ротата «Си», когато си пийвали, не се срамували да се хвалят с похожденията си в Сонгми.
Разказите събрал и след това публикувал в САЩ войникът от 11-а бригада Роналд Риденхор.
Случилото се получило известност и от друго очевидец — военния фотограф Роналд Хеберли.
Започнало разследване, десетки военнослужещи попаднали под подозрението, че са извършили убийства, издевателства, изнасилвания, а редица офицери били обвинени в заговор с цел скриване на истината.
Но били обвинени само 26 участници в касапницата, а до военен трибунал достигнали едва шест от тях.
В резултат единственият осъден бил командирът от 1-и взвод лейтенант Уилям Кели.
Доживотната присъда на Кели била заменена с домашен арест, а през 1974 година той бил помилван.
Петя Паликрушева
