В началото на октомври 1941 година по време нападението над Ленинград бил свален немски изтребител Messerschmitt Bf.109. Пилотът на самолета се опитал да достигне до своето летище, но машината не го слушала, затова се наложило да кацне в покрайнините на града.
Съветският патрул арестувал пилота. Около самолета се събрала тълпа.
Сред тълпата се оказал знаменитият съветски химик Александър Дмитриевич Петров.
От немския самолет изтичало гориво.
Петров решил да разбере какво гориво използват немците за своите изтребители.
За целта събрал в бутилка част от изчитащата течност и се отправил към лабораторията.
Тя се намирала в опустошения корпус на Ленинградския Червенознаменен химико-технологичен институт. По време на евакуацията всички специалисти били извозени в град Казан.
Петров останал, за да охранява още неизвозеното имущество.
Химикът изследвал горивото и открил много интересен факт. Трофейният авиационен бензин замръзвал при температура минус 14 градуса. В същото време съветското гориво не губило свойствата си дори при минус 60 градуса.
Ето затова немските изтребители неохотно се вдигали на голяма височина — с повишаването на височината температурата падала, а и без това зимата била твърде мразовита.
Получавайки важната информация Петров поискал среща със заместник командващия ВВС на Северо-Западния фронт.
Казал веднага в прав текст, че знае как да унищожи цялата немска авиация.
Генералът изслушал химика, но не възприел информацията сериозно. Дори вероятно помислил професора за луд, защото той твърдял, че може да унищожи цялата немска авиация.
Петров още по-подробно разказал за получените резултати и за това, как те могат да бъдат използвани в реалния бой. Тогава вече генералът проявил интерес.
Химикът получил образци от гориво и от сваления пикиращ бомбардировач Junkers Ju 87.
Резултатите се потвърдили.
В обстановка на най-висока секретност военните решили да разгромят немската авиация и очаквали само едно — здрав студ.
Началниците, които били наясно с операцията, постоянно се интересували:
«Колко градуса под нулата е днес?»
Ето, че подходящото време настъпило.
На 30 октомври в щаба на ВВС на фронта се появили снимки от летищата в Гатчина и Сиверск.
Само на едно от летищата разузнавачите открили 44 самолета Ju-88, 31 изтребители и няколко военно-транспортни самолета.
На 6 ноември 125-ти полк бомбардировачи под командването на майор Сандалов се вдигнал във въздуха за нанасянето на удар по немските летища.
Вдигайки се на височина 2 550 м, съветските пикиращи бомбардировачи Пе-2 стоварили планини от бомби върху вражеските самолети.
Водещият операцията капитан Михайлов бомбардирал право по самолетите от голяма височина.
Немските зенитчици открили истеричен огън, но нито един немски изтребител не излетял — студът вече бил минус 20 градуса.
След 15 минути върху летището се стоварил огънят на съветските щурмови самолети.
Група от девет самолета И-153 потушила огъня от немските зенитчици.
След нальота последвала бомбардировка и върху други немски летища. В резултат на мощния удар 1-и въздушен флот на генерал-полковник Алфред Келер понесъл сериозни загуби.
Много от самолетите били унищожени, а други получили сериозни повреди.
Фактически 1-и немски въздушен флот изгубил боеспособността си.
Немците спешно започнали да доставят на летищата по-устойчив на студовете авиационен бензин.
Но способността да нанасят масирани бомбардировки по Ленинград се появила едва през април 1942 година.
Ето така съветският химик Александър Петров разгромил целия въздушен флот.
Науката помогнала на съветските летци да унищожат врага с минимални загуби.
Петя Паликрушева