На снимката: Калинин и Сталин
Автентичната снимка показва двама ръководители на СССР, които отиват на работа пеша, без свита, без кортеж, без охрана.
Очевидно снимката е направена през 1941 година, защото Калинин — конструкторът на Съветската власт — вече е на преклонна възраст.
Липсва мнобройната охрана, на която в годините на демокрацията се нагледахме.
Очевидно е пълното доверие на управляващите СССР към народа, както е налице и уважението на народа към властта.
Ако беше налице автократичен режим, както се твърди усилено в годините на демокрацията, това на снимката нямаше да е налице.
Би ли се изменил ходът на историята с отстраняването на един човек?
Т.е. би ли се променило развитието на СССР с отстраняването на Сталин?
Едва ли.
Ако трябва да отговорим по-конкретно — не, не би.
Ръководството на СССР в онези години представлява един огромен колектив от болшевики-единомишленици, проникнати до дъното на душата си от желанието да осъществят социални и икономически промени.
Всъщност, болшинството от правителствата във всички страни и във всички времена не се стремят към някакви РЕАЛНИ промени.
Обикновено се занимават с ИМИТАЦИИ на промени.
Целта им е на първо място да поддържат реда, т.е. съществуващата система, както и да защитят властта си от вътрешна или външна заплаха.
Съветското правителство е точно обратното — неговата цел е да промени съществуващия ред, при това не някога в бъдеще, а сега, в пределите на съществуването на това поколение.
Това горното в пълна степен е осъзнато от задграничните врагове на Съветската власт, както и от вътрешните.
Що се отнася до колективното управление (т.е. липсата на авторитаризъм), то за това говори самият Сталин в интервю за немския писател Емил Лудвиг на 13 декември 1931 година:
«Около масата, зад която стоим, има 16 стола. Зад граница, от една страна знаят, че СССР е държава, в която всичко трябва да се реши колективно, а от друга страна знаят, че всичко се решава еднолично. Кой решава в СССР?»
Отговорът на Сталин:
«Не, еднолично не бива да се решава. Едноличните решения винаги или почти винаги са погрешни решения.
Във всеки колектив има хора, с чието мнение трябва да се съобразяваме…
На базата на опита ни от три революции знаем, че приблизително от 100 еднолични решения, които не са били проверени, не са взети колективно, 90 решения са еднострани.
В нашия ръководещ орган, в ЦК на нашата партия, който се ръководи от всички наши съветски и партийни организации, има около 70 членове.
Сред тези 70 членове на ЦК са нашите най-добри промишленици, нашите най-добри кооператори, нашите най-добри снабдители, нашите най-добри военни, нашите най-добри пропагандатори, нашите най-добри агитатори, нашите най-добри познавачи на совхозите, нашите най-добри познавачи на индивидуалното селско стопанство, нашите най-добри познавачи на народностите на Съветския съюз и националната политика.
Тук е съсредоточена мъдростта на нашата партия…
Всеки има възможност да внесе своя опит.
Ако това не беше така, ако решенията се вземаха еднолично, бихме правили сериозни грешки.
А ние не правим.
Защото във всеки момент грешката на даден човек може да бъде поправена.
Затова и нашите решения малко или много са правилни.
Те са плод на мъдрата колективна мисъл на болшевиките».
От така публикуваните по-горе автентични документи, може да се види колективният принцип при вземането на решенията.
«Договор за създаването на СССР» — от четири договарящи се страни не по-малко от 15 подписа.
Черновата за въвеждането на войски в Афганистан е подписана от 12 члена на ЦК и отдолу отделно от Брежнев.
Така изглеждат всички документи на Съветската власт, подписани са от ВСИЧКИ членове на президиума на ЦК.
Болшевиките отлично осъзнавали, че за да бъде изправен съветският народ на крака, той трябва да бъде освободен от подчинението и контрола, неизбежно свързани с частната собственост върху СРЕДСТВАТА ЗА ПРОИЗВОДСТВО.
Петя Паликрушева
