През целия период след 1944 до 1990 г., на основата на осигурени от държавата капитални вложения, на поставени ясни цели и задачи, както и на добро ръководство, в България бяха построени материални фондове за над 130 млрд. лева.
В Пловдив се развиваха заводи, комбинати, комплекси, обединения, които достигаха планираните темпове и разширяваха своите външни пазари. Те произвеждаха продукция, която намираше реализация по всички посоки на света.
Предприятията бяха рентабилни, осигуряваха хиляди работни места и с приетите програми за развитие до 2005 г. се предвиждаше да формират нова структура на промишлеността в моя град.
След 1990 г., във вихъра и под прикритието на различните форми на приватизацията, те бяха разграбени, производството спряно, пазарите загубени, работниците съкратени. И никой не прояви грижа да бъде избегната разрухата и разсипията. Просто управниците приписаха с лека ръка всичко на „естествения” процес в условията на пазарна икономика, както бе прието да се нарича дивият и варварски капитализъм, който те утвърждаваха.
В комбината за мотокари “Рекорд” годишното производство след 1980 г. достигна 20 000 мотокара в много и най-разнообразни модификации.
През 1988 г. производството достигна 28 500 броя.
Над 90 % от това производство се изнасяше директно в 44 страни по света.
В края на 1985 г. само завод „Рекорд” осигуряваше 25,87 % от износа на Пловдивски окръг, което спрямо експорта на страната бе близо 4 %.
Промишленото коопериране и производство на мотокари със страни като Куба, Турция, Иран, СССР, нареждаше „Балканкар”, „Рекорд” редом до световни фирми с такива мащаби като „Кларк” – САЩ, и „Тойота” – Япония.
По основните параметри, определящи качествата на мотокарите, — а именно време за ускоряване, средна скорост на движение, скорост на повдигане и спускане на товара, — марката „Рекорд-2” беше над средното световно равнище. По скорост на повдигане изпреварвахме „Кларк”и „Тойота”. С другия авторитет в каростроенето — “Линде”, бяхме почти на едно равнище.
Но както се оказа, това не се забравя, нито се прощава. КМ „Рекорд” бе сринат, а днес в икономическата зона “Тракия” на Пловдив блестят корпусите на “Линде”.
Приватизацията, грижлива и перспективна, отнесе славата на българския „Рекорд”.
За отломките от нея свидетелства тъжната равносметка на 60-годишния юбилей на „Рекорд” през 2010 г.
Акционерното дружество, наследник на световната слава на завода, произведе всичко на всичко 242 мотокара за цяла година!
Днес пред комбината на постамент се върти музеен експонат на мотокар като ням упрек за спряното производство, за прахосания труд, мечти и гордост на предшествениците ни. Ням упрек и изобличителен знак за загубените пазари, за закритите работни места, за безхаберието към съдбата на народа и бъдещето на България.
Добрина Проданова, Нова Зора