Русчушкият отряд неутрализирал 100 000 турска армия в укрепения четириъгълник Русе – Силистра – Варна – Шумен.
В историята на Руско-турската война действията на Русчушкия отряд стоят на заден план в сравнение с действията на Предния отряд при Стара Загора и Шипка и на Западния – при Плевен и в Софийско. Те са малко познати и поради това считани за не толкова значими, но Русчушкият отряд имал важна задача – да неутрализира силите на 100 000 турска армия в укрепения четириъгълник Русе – Силистра – Варна – Шумен. Петко Николов, бивш кмет на село Брестовица, историк по образование, разказва много подробности за важните исторически събития случили се в родното му село по време на Руско – турската война. Малката му книжка „Щабът на Русчушкия отряд в с. Брестовица 1877-1878 г.” е изключително ценен източник на информация за малко познатите събития.
Както знаем Русчушкият отряд изпълнил напълно своята задача – не позволил турската армия да се притече на помощ на Осман паша при Плевен.
След няколко месечна успешна за руския флот борба за надмощие по река Дунав, на 27 юни 1877 г. основната част на Дунавската армия преминава реката при град Свищов. За постигане на бърза военна победа Дунавската армия се разделя на три отряда. Западният настъпва към Никопол и Плевен, Предният, командван от генерал Гурко, трябва да настъпи към Велико Търново, да скове проходите в Стара планина, а пред Русчушкия отряд е поставена задача да завземе крепостта Русе и да скове действията на елитната 100 000 турска армия, командвана от Мехмед Али паша, а по-късно от Сюлейман паша, дислоцирана в Североизточна България.
В зависимост от движението на войските щабът на Русчушкия отряд се мести последователно в селата Обретеник, Широково, Горско Абланово, Могилино, Ковачевец, Долна Манастирица, а от 6 октомври 1877 г. до края на войната е в с. Брестовица. В близкото село Яли Абланово (Горно Абланово) е щабът на ХІІ корпус. Двете села са малки и неуредени, войниците са настанени в къщите на местното население, в повечето случаи много бедни. По-представителни са само къщите, обитавани от командващите.
За да избере село Брестовица за постоянно място на своя щаб, Престолонаследникът изхожда от редица тактически съображения. То е едно от големите села с християнско население в района. След установяване на щаба е създадена постоянна връзка с Главната квартира в Горна Студена. За обслужване нуждите на отряда в началото на октомври е направен понтонен мост при Батин – Петрушан. За медицинско осигуряване на отряда са разположени болници в Бяла и Обретеник и лазарети в Горна Манастирица, Ценово, Батин и Вардим. Местното население организира разузнаването по пътищата и местата за подхождане към предните позиции, начините за връзка с щаба и тила, бродовете през р. Янтра
В разузнавателен бой при село Кошов загива членът на императорската фамилия Сергей Максимилианович. Той е син на великата княгиня Мария Николаевна (сестра на Александър ІІ) и херцог Максимилиан Лейхтембергски. Тялото му е било балсамирано от д-р Броткин и по-късно изпратено на близките му в Русия. Може би убитият племенник на руския император е бил подготвян за бъдещ български княз след Освобождението, така са мислели местните хора, наблюдавайки почестите, отдавани на мъртвия княз. Първоначално тленните му останки са положени за поклонение в църквата в село Брестовица. Траурно шествие съпровожда тялото на убития от Брестовица до Батин, а оттам през понтонния мост е изпратено на близките му в Русия.
На 5 ноември 1877 г. в щаба на Престолонаследника в село Брестовица пристига един от най-известните руски художници документалисти на Руско-турската война Василий Дмитриевич Поленов. Той тръгва на 14 октомври от Петербург и преодолявайки неимоверни трудности пристига в Петрушан. Преминава река Дунав, но в резултат на гъста мъгла слиза 6 версти по-надолу от переправата, натъква се на минни заграждения, но по щастлива случайност не среща турски аванпостове.
За да се добере до Брестовица му помагат казаци, дошли за фураж. Красотата на природата в Брестовица стимулира работата на художника Поленов. Той рисува картините: „Щабът на Русчушкия отряд”, „Село Брестовица”, „Кухнята на Атаманския полк”, „Долината на р. Янтра”, „Убит войник”, „Столовата на щаба”, „Българска колиба”, „Моят дом”, „Българката Дана”, „Български девойки”, „Зима в България”, „Селска църква в Брестовица” и други. Художникът води дневник. След победния бой при Мечка – Тръстеник, състоял се на 1 декември 1877 г., Александър ІІ изпраща в щаба на отряда в Брестовица поздравителна телеграма. На 3 декември, събота, той тръгва със своята свита, придружен от министъра на войната Д. Милютин, генерай-майор Рилеев, генерал-майор Салтиков и почетна рота за охрана.
Императорът е посрещнат в района на местността Сиври тепе (в землището на днешно Борово) в мъгливо и хладно време. В 4 часа след пладне императорът пристига в Брестовица, преспива там, на другия ден приема делегация от българи, които му поднасят адрес. След това високият гост тръгва за Букурещ през Батин. Това става на 5 декември 1877 г. Престолонаследникът е назначен за командир на ІІ Софийски полк. Посещението на Александър ІІ и военният министър Д. Милютин е свързано с още едно забележително събитие. В края на ноември в Пордим княз Черказки обсъжда с Милютин въпроса за бъдещото устройство на България. Плод на това обсъждане е „Проектът за уреждане на управлението на княжество България”. Върху тази основа Д. А. Милютин разработва в Брестовица и изпраща на Черкаски с писмо от 3 декември 1877 г. своя „Проект за войнската повинност в България”.
По решение на императора за главнокомандващ Русчушкият отряд е назначен героят от Севастопол и Плевен – генерал Тотлебен. Изпълнявайки решението на императора, той тръгва от Плевен на 6 декември 1877 г. с една малка бричка. Преодолявайки снежни виелици и преспи, движейки се почти ходом на 7 декември привечер той пристига в Брестовица. Генерал Тотлебен сърдечно е посрещнат от Престолонаследника.
Тъй като Софийският полк на Александър Александрович е поставен в разпореждане на ген. Гурко, а престолонаследникът не може да бъде подчинен на генерал, той остава да чака разпореждането на императора в Брестовица. Тотлебен остава като частно лице в щаба на Русчушкия отряд.
Генералът е изключително активна личност, той мечтае за славни дела и затова се оплаква на жена си: „Също и на мен все повече ми тежи моето бездействие. Ако бях командвал, бих направил енергични разпореждания за прехраната на армията, бих се грижил за болните, бих закалил силите на войската и бих се подготвил добре да нападна противника при по-благоприятни условия на времето”. Цитирано според книгата на Петко Николов.
Тези прости и искрени думи разкриват истинския лик на талантливия и енергичен пълководец, карат ни да го уважаваме и за това, а не само за подвизите му при Севастопол и Плевен.
Зимата е необичайно студена и снежна. Река Дунав започва да замръзва и командването на корпуса е принудено да прибере съоръженията на понтонния мост при Батин. След прекратяване на неговото използване на 14 декември 1877 г. настъпват тежки дни. Руската армия разчита на помощта на местното население, те подпомагат щабовете в организирането на прехраната на хората и конете. Руското камандване се обръща с молба към българското население за направата на шейни, с които да се поддържа връзката между частите и да се осигурява продоволствието им. Тази задача е изпълнена с чест.
Тежката зима, ранените, липсата на храна не са единствените беди, които съпътстват освободителното ни движение. В началото на 1878 г. се появява тиф, все повече хора страдат от измръзване, болниците и лазаретите са препълнени. Само най-тежките случаи се изпращат в Батин, Вардим и Ценово, другите болни се задържат в лазаретите при частите. В Горна Манастирица, в лазарета на ХІІІ корпус са настанени 200 души.
В такава обстановка на 14 декември 1877 г. ХХХІ Донски казашки полк е изпратен в направление към Плевен, където е поставен на разпореждане на ген. Гурко за настъпление към София. През втората половина на декември руската армия като лавина се излива от Старопланинските проходи в Южна България и продължава своето победоносно настъпление на юг. Започва да се разнася мълвата за скорошен край на войната.
На 12 януари в Петербург граф Игнатиев е определен да ръководи руската делегация в преговорите за бъдещ мир. За да изпълни тази задача той тръгва на 13 януари от Петербург, на 22 януари е прехвърлен през Дунава при Батин и оттам тръгва към Брестовица. Оттам граф Игнатиев преминава Стара планина, преодолявайки същите природо-климатични условия, като руските войски.
На 31 януари престолонаследникът заминава за Петербург, Тотлебен поема командването на Русчушкия отряд, вече преименуван на Източен. На 18 февруари Тотлебен премества своя щаб в Тръстеник, а на 20 февруари тържествено влиза в Русе.
Войната свършва и руската армия се изтегля от българските земи. Руското императорско семейство подарява за спомен на жителите на село Брестовица пет прекрасни камбани, църковна утвар и книги. Камбаните са отлети по специална технология и са богато украсени с надписи и митологични сцени. Те и днес са там в камбанарията на църквата, носеща името на св. Иван Рилски. Самата църква е паметник на културата с национално значение, построена е през 1876 г. и е добре съхранена и до днес.
Лятно време, при голяма суша, когато река Дунав губи пълноводието си, все още могат да се видят коловете, вбити в дъното на реката, върху които русите са изградили своето мащабно съоръжение – понтонния мост. Оттам, през селата Батин, Горно Абланово и Брестовица може да бъде проследен път, познат до ден като Руския път.
Цветелина ГЕОРГИЕВА