Из радиорепортажа на френския писател Жан-Ришар Блок за марша на пленените фашисти в Москва.
Излязох да ги погледна, както и всички московчани.
Тълпата е гъста.
Радиото призовава към спокойствие.
Излишна предпазна мярка.
Московската тълпа поразява със своето достойно поведение…
Времето беше хубаво, московчаните бяха облечени бели костюми и светли рокли.
Землист, сиво-черен поток от пленените тече между двата човешки бряга, шепотът от гласовете се слива в едно, прошумолява подобно на летен вятър.
Тези хиляди хора само веднъж пристъпиха презрителното съзерцание.
Когато последната редица от колоната отмина, се появиха поливни машини, пробляскващи със сребристата си окраска, те заляха асфалта с дезинфекцираща течност.
Тогава руският народ избухна в смях.
А когато се смее гигант, това вече значи нещо».
Петя Паликрушева
