6 март 2018-Нюз Фронт.
На 4 март 2018 година приключи тридневния визит на Негово Светейшество Патриарх Кирил Московски и всея Руси, посветен на честванията на голямата годишнина, 140 години от Освобождението на България от турско робство в Руско-турската освободителна война 1877-1878 години.
На тръгване от България, на летище София Светейшия Патриарх Кирил отговори на въпроси пред журналисти и сподели най-силните си впечатления.
«Отдавна не бях идвал в България. Много неща са се променили в живота на България, и тези промени станаха очевидни.
За себе си извлякох много положителни неща от посещението си в България, но има и нещо, което ме огорчава.
Огорчи ме това, че според официалната реторика на представители на държавата наравно с Русия, се оказва, че имат едва ли не същата роля в Освобождението на България, такива страни като Полша, Литва, Финландия.
Когато се поинтересувах, от къде идва тази странна историософия, разбрах: оказа се, че лейб-гвардията на финландския полк е участвала в освободителната борба! Но това е бил полк на руската гвардия, както и лейб-гвардията на Волинския полк. Нито в историята на Полша, нито в историята на Финландия няма страница, която да е свързана с освобождението на България.
Тази страница е записана с кървави букви в историята на Русия.
Затова много бих искал, тази историософия да излезе от политическото общуване на България.
Защото никаква политическа коректност не може да оправдае лъжливата историческа интерпретация.
И това е главното послание, което Патриарха изпраща към България, към ръководството на страната, към народа й.
Най-светлото ми възпоменание от визитата, това е посещението на Шипка. Там ние не видяхме нито финландски, нито полски, нито румънски знамена, а само знамената на Русия и България.
И с какъв ентусиазъм българския народ посрещна Московския Патриарх и на всея Руси на Шипка!
Невъзможно е да се преживее това усещане без сълзи, този народен възторг, който изразява истинското отношение на българите към Русия, към Руската Църква и към великата памет за жертвите на нашия народ освободил България.
» 140 години ни отделят от Шипченската епопея, но светлите образи на войните-освободители не избледняват в народната памет, и всяко следващо поколение православни християни с живо внимание и неподправен интерес отново ще преоткрива за себе си историята на Освободителната война.
Причината за това е уникалният жертвен характер на тази борба за свободата на угнетените братя.
» Словото Божие гласи, че няма по-голяма любов от тази, да дадеш душата си за своите приятели.
И хиляди войници и офицери на руската армия дадоха живота си за спасяването на хората, свързани с тях в общата свята православна вяра. Вдъхновявани от силата на вярата, те, по думите на Апостола, бяха силни във войната прогонвайки чуждите полкове. Показвайки неподражаема твърдост, мъжество и смелост, тези Христови войни със собствената си кръв платиха избавлението от горчивият петвековен гнет на древната христианска държава.»
Ася Иванова-Зуан