Битката при София е заключително действие на Западния отряд на Гурко за разгрома на Орханийската османска армия в Руско-Турската освободителна война (1877-1878).
Завършва с освобождаването на София от османско владичество.
В началото на м. януари 1877 г. Западният отряд на Гурко успешно преминава Стара планина.
Частите на отряда се съсредоточават при с. Яна.
Орханийската османска армия, след Битката при Ташкесен, се оттегля в Софийското поле.
Западният отряд на Гурко преминава към операция по разгрома на Орханийската османска армия,
съгласно плана за заключителните действия във войната.
| „ | „Вероятно нямаше да преминем Балкана, ако не бяха тези мълчаливи и силни българи, донесли ни хляб и топла храна. Накараха ни да махнем конете, за да запрегнат своите волове към оръдията и така тръгнаха първи да прокарват пъртина през преспите и чудовищния студ“. – Генерал Йосиф Гурко | “ |
Част от силите на Западния отряд на Гурко, с численост 20 000 войника и 46 оръдия и с командир генерал-майор Отон Раух, са насочени към Софийското поле. Групирани са в две колони: дясната колона на генерал-лейтенант Николай Веляминов нанася удар от север, а лявата колона на генерал-майор Отон Раух – от изток. Противникът е Софийската османска част, 15 000 войника под командването на Осман Нури паша. Заел е подстъпите към София и укрепленията около града.
Боят при Горни Богров
На 19/31 декември османски сили (5 000 войника) се насочват срещу колоната на генерал-лейтенант Веляминов (4 200 войника). Противникът опожарява с. Долни Богров и с. Ботунец.
Води се престрелка. На следващия ден 20 декември/1 януари османските сили атакуват фронтално. Отбити са две атаки и опит за обхващане на руските флангове. След руска контраатака противникът изоставя с. Долни Богров и е преследван до свечеряване. Турските загуби са около 600 убити и около 1000 ранени, а руските са общо 269.
На 21 декември/2 януари колоната на генерал-майор Раух излиза от с. Саранци и се насочва към с. Горни Богров.
Преминава р. Икщъп и води престрелка при моста до с. Враждебна.
Противниковите сили са подложени на артилерийски обстрел и обход на левия фланг от Лейбгвардейския Преображенски полк. Османската войска не издържа на натиска и след като запалва моста, се оттегля към София.
Силите на Западния отряд на Гурко преминават в общо настъпление на 22 декември/3 януари. Колоната на генерал-лейтенант Веляминов превзема с. Кубратово, с. Биримирци и изпраща разезди (обратна свръзка) към с. Орландовци.
Колоната на генерал-майор Раух овладява моста при чифлика Чардакли (дн. Врана) и прекъсва пътя за отстъпление по направлението София-Пловдив.
Кавказката казашка бригада (полковник Иван Тутолмин) настъпва по направлението Дървеница-Бояна.
Изправен пред реална заплаха от обкръжаване, Осман Нури паша започва бързо изтегляне в направлението Перник-Радомир.
По шосето са изоставени 6 000 ранени и болни и измръзнали османски войници. С намесата на чуждестранните консули (Вито Позитано и Леандър Леге) е осуетен опит за подпалване на града. На 23 декеври/4 януари 1878 г. в София влизат първите руски части: Кавказката казашка бригада и Гродненския Хусарски полк. Завзети са големи военни складове с боеприпаси и продоволствие. В катедралния храм е отслужен благодарствен молебен в присъствието на генерал-лейтенант Йосиф Гурко и генерал-майор Отон Раух.
След битката при София Орханийската османска армия престава да съществува като организирана военна сила. На Османската империя са нанесени непоправими човешки и материални загуби. Направлението София-Пловдив-Одрин е открито за настъпление.
Пловдив е освободен на 16 януари, а Одрин е превзет на 20 януари.
