ЖАЛКО! МНОГО ЖАЛКО!
Днес, сред многото мнения и възклицания в социалните мрежи, прочетох едно, което отново ме накара да се завърна към моите собствени защо-та и мисли, от които никой не може да заспи..
Човекът питаше: «Господи, с какво толкова съгрешихме, та ни наказваш толкова много с този……..»!
Питаше Човекът. Много се питат. И аз се питам. Непрекъснато.
Съгрешихме с нашата наивна и евтина вяра в измислени политически икони; в хора-еднодневки, в хора-платноходки — без позиции, без принципи, несъществуващи до вчера хора, лашкани и избутани на повърхността от политико-партизанската ураджийска система, акции и избори.
Съгрешихме, че повярвахме на всеки самопровъзгласил се, на хора без нито един работен ден; на хора недоказали се даже в очите на собствените си съпруги, камо ли сред обществото.
Съгрешихме, че ритнахме в ъгъла критериите за професионална компетентност, за етика, за морал, за гражданска доблест, за човешки интегритет и вместо тях издигнахме да ни управлява Нищото, независимо с какъв политически флаг и цветове е.
Съгрешихме в това, че се оказахме толкова лесно манипулирани, лъжени, мамени, крадени, ограбвани, натискани — че се превърнахме в изключително лесна плячка на всякакви евтинаджийски, властолюбещи отрепки… Но, всъщност, отрепките се оказахме ние…
Съгрешихме в това, че нито веднъж не попитахме Този или Онзи Лидер — Кой си ти бе? Кой Си? Какво си направил за България, че искаш да я управляваш? С какво си доказал своите способности? Вярвахме, че иде Новият и отново и отново бяхме и продължаваме да сме лъгани.
Съгрешихме обаче най-много пред децата си; пред децата на България. Трябва да ни е изключително много срам от децата ни. Мене ме е срам. Не виждам как бихме могли да им обясним нашите толкова много и толкова елементарни, но всъщност съдбоносни съгрешения….
А и да им обясняваме, те няма да ни разберат.
Как ще разберат невероятната ни простотия!?
И въобще не съм сигурен, че няма да продължим с всички тези съгрешения. Тези, които са на власт са уверени, че ще продължим с простотията си.
И ни се смеят вече открито и нагло в очите.
Жалко! Много жалко!
ТОЛКОВА ЛИ СМЕ ПРОСТИ И НАИВНИ?