Захвърлените на произвола на съдбата от Вашингтон и оказали се под непрекъснатите бомбардировки на турската авиация, обсадените кюрди в северния сирийски град Африн, помолиха и получиха помощ от Русия.
Прессекретарят на кюрдските отряди за народна самоотбрана (YPG) на 20 февруари обяви, че подкрепеното от Русия правителство на Асад ще насочи подкрепления към Африн за оказване на военна помощ на кюрдите.
France 24 съобщи, че правителствените сили, влизащи в Африн, са попаднали под огъня на турската артилерия, а президентът на Турция Ердоган е заявил, че сирийската войска е била принудена да отстъпи.
Обстановката по места остава неясна, но единственият факт, който не подлежи на никакво съмнение, е този, че САЩ предадоха сирийските кюрди по-малко от месец, след като Пентагонът провъзгласи за създаването на 30 000 сили за сигурност на границата в северна Сирия, състоящи се главно от кюрдски бойци, които изхвърлиха от тази територия ИДИЛ.
Турция реагира на американската инициатива с нахлуване в Сирия и бомбардировки по кюрдите, в резултат на които са убити няколко стотин граждани.
В знак на уважение към Турция САЩ не предприеха никакви ответни действия, защото кюрдите се обърнаха за помощ към Русия.
Както написа Алфред Хакенбергер в немския ежедневник Die Welt:
«Ако се създаде сирийско-кюрдски военен алианс Русия ще се окаже победител.
Това значително ще разшири военния й контрол над страната. А Турция ще трябва да прекрати нахлуването си в Африн, защото конфронтацията със сирийската войска би довела до пряк конфликт с Русия».
Със сигурност може да се каже, че обсадата на Африн е само един от множеството второстепенни епизоди в дългата и трагична история на гражданската война в Сирия.
В същото време събитието може да се превърне в първостепенно, в повратен момент, който ще ознаменува окончателния крах на американското влияние в Сирия и като цяло в Близкия Изток.
Кюрдите, преминали пред подготовката от американски и немски военни инструктори, представляват единствената наземна сила, независима от подкрепяната от Русия армия на сирийския режим на Асад, след поражението на сунитските опълченци, подкрепени от САЩ, Турция и Саудитска Арабия.
Но кюрдското възраждане в Сирия бе посрещнато от яростната реакция на Анкара, която се опасява, че кюрдското самоуправление, което обхваща Ирак и Сири близо до границите, ще се обедини със стремително растящото кюрдско население в Турция. Според прогнозите, към средата на 2040 година половината жители на Турция на възраст до 30 година ще бъдат етнически кюрди.
След болезнения опит в Ирак и Афганистан САЩ не са готови да прехвърлят в Сирия сухопътни войски, освен няколко хилядите спецчасти, разположение в северната част на страната.
Кюрдите се сражаваха в качеството си на съюзник на НАТО срещу ИДИЛ и не искаха нищо, освен американска подкрепа.
Турците в същото време са членове на НАТО само номинално и са враждебно настроени по отношение ключовите американски интереси.
Турция помага на Русия при доставките на природен газ в Южна Европа, заобикаляйки Украйна чрез газопровода «Турски поток».
Турците отчаяно търгуват с Русия, но в края на краищата неизбежно ще отстъпят, предпочитайки да запазят добрите си отношения с Москва.
Така или иначе Вашингтон просто е парализиран от страх, че Турция може да излезе от НАТО, ако Америка продължава да подкрепя кюрдите.
Базовата гледна точка на Пентагона се заключава в това, че кюрдската автономия би създала хаос в Ирак, заплашвайки териториалната цялост на страната.
Шиитското правителство на Ирак понастоящем е съюзник на Иран, а ираксикте въенизирани части под иранско командване се разположени в Сирия.
Неголемият хаос в Ирак би засилил позицията на Америка в ущърб на Иран.
Според гледната точка на Вашингтон, по пътя на най-малкото съпротивление кюрдите са били използвани за войната срещу ИДИЛ, а след това е трябвало да бъдат захвърлени на произвола на съдбата.
Това не е оставило друг избор на кюрдите, освен да се обърнат към правителството на Асад и неговите руски покровители.
В резултат, понастоящем Русия е ключов съюзник както за правителството на Сирия, така и за кюрдските опълченци, в които САЩ виждат главната наземна бойна единица в региона
News Front