Рязкото изостряне на отношенията между Русия и Запад породи усещането, че между двете сили има пряк военен сблъсък.
Очакването на подобен сблъсък и настоящото «предвоенно» състояние породи цела поредица от концепции, които се опитват да опишат настоящата ситуация и вероятните бъдещи бойни действия.
Новото — добре забравеното старо
Терминът «хибридна война» вече е общо понятие и за двете сили.
Пропагандаторите и от двете страни вече милиони пъти повтапяг фразата «Русия (Западът) води срещу Запада (Русия) хибридна война».
Но на този етап дори няма определение за хибридна война.
Най-често под този термин се разбира съчетание между класическа война, метежническа война, информационна, в това число кибернетична, икономическа война и дипломация.
Към този вид война се включва и следното определение — «война без обявяване на война».
Напълно неясно е какво е новото тук и за какво е измислен този звучен, но безсмислен термин.
Какво е новото, например, в съчетаването между класическата война с метежническата война, с подкрепата на своите партизани и «чуждите» сепаратисти?
Нима не беше такава война срещу Наполеон, в която руската армия използва армейски партизански отряди и подкрепи селяните, а англичаните подкрепиха испанските партизани?
Много широко всички воюващи страни използваха съчетанието класическа война с метежническа война по време на Втората световна.
В частност, СССР и Япония не са воювали помежду си, но са засилили един към друг диверсионните групи и напълно явно са подкрепяли партизаните-сепартисти (японците — от руските емигранти, СССР — от китайците и корейците).
След Втората световна война нещата в тази сфера стават норма.
Както и войната без обявяването на война.
А след Корейската война, както изглежда, никой никому не е обявявал война официално, макар войните да са стотици.
Ако се върнем към 19 век, то можем да си спомним, че едновременно с Отечествената война през 1812 година Русия води война с Персия (1804–1813).
Срещу Наполеон Русия и Великобритания са съюзници, но Лондон напълно открито подкрепя Персия срещу Русия.
По време на многогодишната Кавказка война същата Великобритания, Персия, а дори Турция твърде активно подкрепят планинците срещу Русия, без да й обявяват война и дори без да скъсват дипломатическите отношения с Москва.
Ако минем през световната история без хронологически и географски ограничения, можем да намерим стотици подобни примери.
Какво е новото в информационната и психологическата война?
Когато има традиционна война, тя се допълва от информационна и психологическа.
Това е толкова очевидно, че дори няма смисъл да се доказва.
За последния век и половина в тази сфера се появиха няколко качествени скока — първо се появи масовата печатна преса, след това радиото и телевизията, а най-накрая Интернет заедно с различните мобилни устройства.
В съчетание със социалните трансформации и глобализацията това създаде огромни нови възможости, позволявайки завоюването не само без обявяването на война, но и без стрелба въобще.
Налице са и огромни технически открития в сферата на военните технологии.
Но от това войната не престана да бъде война.
Абсурдно е също да говорим, че войната с икономически и дипломатически методи също е някакво откритие на 21 век.
Например, да погледнем «континенталната блокада на Англия» от Наполеон. Нима това не беше икономическа война?
А взаимното захвърляне един към друг с фалшиви пари на противника по време на Втората световна война, извършвано особено активно от агличаните и немците?
А политиката на «изпепелената земя», провеждана от отстъпващите немци на територията на СССР?
Тук примерите в световната история са не стотици, а хиляди.
А дипломацията — това просто е неизменна част от войната.
News Front