Точно преди сто години е създадена Работническо-Селската Червена Армия.
Епитетите «несъкрушима» и «легендарна» днес се възприемат като гола пропаганда, но РККА наистина била уникално явление и такава сила, която можела да преобърне цялата планета.
В какво била тайната за нейния успех?
Червената армия била изградена на напълно други принципи от дотогава съществуващите, а самият дух на РККА бил различен от всички известни военни формирования преди това.
Такава армия никога преди това не е съществувала.
Ако трябва да употребим съвременен език по този повод, то трябва да кажем, че РККА била международно трансконтинентално наднационално бойно обединение на работници и селяни, която не признавала граници и предели.
Нейната духовна опора била мощната агитация на тема справедливост, свобода, равенство и братство.
В редовете на Червената армия можел да постъпи всеки. Поставяно било само едно сериозно условие: всеки кандидат трябвало да бъде «класово пълноценен».
Чиновици, търговци, духовенство….- това били класово чужди елементи.
Девизът на РКК бил «Пушката не е бреме, а привилегия на господстващата класа».
Червената армия била ръководена от «червени командири».
Именно такова знание стояло в дипломите на първите випускници на военните училища.
Генералите и офицерите от миналото не се допускали на пушечен изстрел до Червената армия в началото.
Революционерите се опасявали, че «царските генерали ще върнат страната в предишния маршрут».
Старите генерали все пак били допуснати в Червената армия, стараели се, работили в пълно съответствие с духа на революцията.
Значителна част от Червената армия били доброволци.
Останалото възрастно население трябвало да премине през начална военна подготовка, след което се разотивали по домовете заедно с оръжието.
В случай на война народът се събирал в полкове по местожителство, тези подразделения се вливали в Червената армия и ….тръгвали.
Трябва да се признае, че такава форма на военна организация напълно подхождала на манталитета и просторите на Русия и СССР.
Във времето на Гражданската война Червената армия получила великолепна закалка — войната била маневрена.
Подразделенията и съединенията действали на огромни разстояния, навлизали в тила на противника, извършвали внезапни рейдове, лъжливи маневри…
В резултат ветераните от РККА получили великолепен боен опит, вероятно най-добрият от всичко съществуващо във военната сфера до момента на Земята.
Червената армия се превръщала в такава сила, която завинаги можела да промени облика на планетата.
НАЧАЛОТО НА ГОЛЕМИЯ ПЪТ
До 25 октомври 1917 година срещу войските на кайзерова Германия в окопите пред немците руската армия се противопоставяла с 6 388 126 човека.
В запасните пехотни полкове имало ще 1 346 260 човека.
От септември 1914-та до революционната в 1917 година в руската армия били мобилизирани 1 4083 606 човека.
Това е колосална маса.
И цялата тази маса, с изключение на офицерите, се втурнала от окопите у дома си.
Осъзнавайки това, болшевиките обявили за преформатирането на въоръжените сили.
Във възванията от онова време се казва:
«Социалистическата армия отгоре до долу ще бъде изградена на изборни начала, на началата на другарското взаимоуважение и дисциплина».
Преди излизането си в запас човекът можел да избира: да замине у дома или да постъпи в Червената армия.
Някои части от царската армия след заседанието на военния комитет станали подразделения на Червената.
Едни от първите, които постъпили в РККА били гвардейските Волински, Литовски и Кексхолски полкове.
Военно-въздушните сили извършили реорганизация и станали Червения въздушен флот в пълния си състав.
В началото в Червената армия се записвали неохотно.
На югозападния фронт — само 10 000 човека.
Паралелно с това новите подразделения на РККА се формирали в тиловите части и също имали относителен успех.
В Измайловския полк се записали 100 човека, в Петроградския — само 8.
В Шести Латишски полк- 300, в Тукумския — 500 човека, а Първи запасен батальон встъпил в РККА напълно.
По данни на отчетния отдел, в края на февруари 1918 година в Червената армия встъпили 21 333 доброволци от Петроград и и 15 483 от Москва.
 Троцки: «Поставихме пред армията международни перспективи. РККА предстои да реши международни задачи».
|
По такъв начин, независимо от ситуацията в Русия тогава, частите на царската армия постепенно били заменени с части на РККА.
Никой нямал намерение да дава страната в ръцете на немците, а в онези дни всички били пълни с оптимизъм:
под знамето на Октомври на фронта се създавала нова армия «от изпитани революционери — доброволци», готови да останат на позициите и до края да защитават революцията.
Така старата армия се допълнила с Червената гвардия и се превърнала в Червена армия.
Дори старите командири останали по местата си.
Първоначално Генералният щаб разработил план, според който 159 дивизии на фронта се свеждали до 100 пълнокръвни, трябвало да се изведат в дълбокия тил колкото се може повече ненужни войскови части и подразделения, а след това да се формира новата армия от войници-доброволци — 36 дивизии по десет хиляди човека.
Но немците бързо разбрали плановете и предприели контрамерки.
В отговор Ленин и съратниците му решили да изпратят на фронта 300 000 доброволци и да ги размесят с войниците и матросите от бившата царска армия, за да използват червеноармейците като цимент за спойка на разлагащите се царски военни части.
Бресткият мир
Бресткият мирен договор изисквал пълна демобилизация на руската армия, в това число и тези части, които били създадени от болшевиките. Правителството се заело с демобилизацията, но паралелно с това партията ускорила създаването на нови бойни части на РККА.
Започнало масово обучение на населението по работа с оръжие, а в покрайнините започнали да се създават национални части — арменци, грузинци, латиши, азербайджанци — всички формирали свои отряди и влизали в редовете на Червената армия.
Най-накрая по образец на РККА бил създаден Интернационален легион за чужденци.
Според документите, там трябвало да служат доброволци, говорещи на английски, френски, немски и други езици.
В голяма част той олицетворявал особенния залог за успеха на Червена армия като цяло.
ОТ КИТАЕЦ ДО ФРАНЦУЗИН
Към 1917 година в руски плен били: от Германия — 165 000 войници, 22 082 офицери; Австро-Унгария – 1 670 395 войници, 54 146 офицери; Турция и България – 50 200 войници, 950 офицери.
Царска Русия била буквално осеяна с лагери за военнопленници.
Те се използвали като работна сила в промишленото производство и в селското стопанство от Москва и Питер до Перм, Хабаровск и Владивосток.
Пленниците изградили Мурманската жп линия.
Риели канали по Дон. Работели в мините в Урал и Донбас, както и във военните заводи в Ижевск.
Нечовешките условия на живот, системното недохранване, болестите, униженията — всичко това направило от пленниците чужденци закоравели болшевики-ленинци.
Дори не се налагало комунистите да агитират сред тях за Съветска власт — всички пленници масово се записали в РККА.
В навечерието на Октомври военнопленниците започнали да формират Червеногвардейски отряди и работнически дружини. Например, Отрядът от военнопленници и руските жп работници от Серпухов по време на Октомври щурмували Курската гара в Москва и настъпили към Кремъл.
В Москва в завода Гужон с революционна работа се занимавали военнопленниците унгарци.
Те също формирали свой отряд и участвали в щурма на московския Кремъл.
В Петроград през октомври 1917 година така наречените войни — интернационалисти също воювали за Съветска власт.
В Киев действал югославският отряд, участвал в тежки боеве в Черкаси и за Днепропетровск.
През лятото на 1918 година унгарецът Янош Хейгер начело на батальона интернационалисти потушил метежа на есерите в Ярослав.
В отбраната на Царицино през есента на 1918 година се сражавала Италианската рота, още една рота италианци влязла във 2-и Интернационален полк на Съветската дивизия.
60-и Запасен батальон на Кавказкия фронт се състоял от немци.
От 600 000 поляци — военнослужещи от царската армия в редиците на Червената армия влезли почти всички.
В състава на РККА се сражавали Варшавски, Мазовецки, Люблински, Гродненски, Виленски, Сувалковски полкове.
Появила се дори Дивизия на Полската Червена артилерия.
Но в царска Русия също «живеели и работили под гнета на капитала» стотици хиляди китайски и корейски гастърбайтери.
Те охотно се сражавали за «хундан» («червената партия») и за «чондан» («партията на бедните»), т.е. за болшевиките.
Китайските отряди взели участие в потушаването на есерските метежи, участвали в боевете с белофините, воювали на Северо-Западния фронт, сражавали се срещу Корнилов и Коледин на юг.
Специално за тях бил издаден вестник на китайски език, множество агитационни материали.
Лидерите на китайските доброволци били приемани лично от Ленин.
Имало и смесени части. Например, около Уфа се сражавал 222-ти стрелкови Самарски интернационален полк към 25-та стрелкова Чапаевска дивизия.
В него се сражавали унгарци, чехи, словаци, немци, австрийци, поляци и китайци.
Общо за Съветската власт в редовете на РККА се сражавали около 500 000 чуждестранни доброволци от цялото земно кълбо.
За всяка нация били издавани вестници, листовки, прокламации и други агитационни материали.
Никой не можел да задмине комунистите по майсторство в пропагандата.
Петя Паликрушева
(следва)