Няколко интересни изявления, останали незабелязани от големите издания, бяха оценени от военните експерти, направи тези дни на брифинг командващият Централния корпус на ВВС на САЩ в Близкия Изток генерал Джефри Хариган.
Той изброи видовете въоръжение, което е било използвано от силите на коалицията при разгрома на колоната на ЧВК Вагнер.
Заитересува ни авиогрупата, вдигната във въздуха под тревога за прикритие на наземните средства за поражение.
Хариган заяви, че в небето над Сирия на 7 февруари са били: стратегическият бомбардировач В-525 и F-15Se.
Ако се вярва на редица оценки на операцията, проведена от ВВС на САЩ, то се натрапва плашещ извод:
американската страна е знаела за подготвяната акция на наемниците и е била готова за ескалация на конфликта с участието на ВКС на Русия в близкоизточния театър на военните действия.
А това означава, че сериозно е разглеждала възможността от пряк боен сблъсък между армиите на двете най-големи ядрени държави на планетата.
Според публикуваната на официалния сайт на Пентагона стенограма на Хариган, той е заявил, че в операцията по разгрома на наземната групировка са били задействани стратегическите бомбардировачи и B-52s и F-15Se.
Да започнем с изтребителите.
Двуместният изтребител, който има разположена технология за намаляване на радиолокационната забележимост F-15Sе е модернизация на F-15E, използвана е технологията Stealth.
Версията включва наличие на въоръжение вътре във фюзелажа…
Тежкият изтребител нееднократно се използва за нанасяне на удари по наземни цели.
Така беше по време на войната в Персийския залив, а и в Либия.
Това е висококласен ударен самолет, но използването му в случая с батальона на ЧВК Вагнер, при наличието на наземни средства за поразяване, изглежда крайно съмнително.
Защо? Защото самолетът е извънредно скъп и се използва главно на първо място за унищожаване на стратегически обекти на инфраструктурата.
При наличието на щурмови самолети A-10 Thunderbolt (аналог на Су-25) използването на толкова скъпоструващи изтребители изглежда напразно харчене не време и ресурси.
Оттук следва първият извод: изтребителите са били извикани за други цели, а не за удари по сухопътни сили.
Т.е. да обезпечат господството във въздуха в случай на пряк сблъсък с авиацията на противника.
Сега да погледнем B-52s.
Стратегически бомбардировач.
Тук съмненията са още по-големи.
По време на операция «Удар в пустинята» в Ирак през 1996 година този тип самолет нанесе удари по обекти на инфраструктурата — електростанции и пр.
За по-малки цели се използва B-52, носещ крилати ракети — в това число за атаки по колони, които нямат дори ПЗРК — скъпо и напълно нецелесъобразно.
Втори извод: въоръжените с крилати ракети стратегически бомбардировачи заедно с изтребителите са преследвали съвсем други цели, а не унищожаването на ЧВК Вагнер.
Възниква резонният въпрос. Защо им е трябвало на американците да вдигат изтребители за завоюване на господство във въздуха, явно прикриващи бомбардировачите с крилати ракети под крилете?
Извод: Очевидно американците са очаквали сериозно атака от ВКС на Русия като подкрепа от въздуха на търпящата загуби ЧВК Вагнер.
Т.е. американските самолети са прикривали силите на Сирийските демократични сили от действията на ВКС на Русия.
В същото време вдигането под тревога от авиобазата в Катар на бомбардировачите, вероятно, е имало още по-сериозни задачи.
А именно, след реализирането на най-лошия сценарий — т.е. пряк сблъсък — мълниеносно да нанесат масиран удар с крилати ракети по руската база в Хмеймим, за да не допуснат излитането на руската авиация.
За щастие, атаката на американски самолети — това са действия, съпоставими с обявяване на война — не прелъсти Кремъл.
News Front ПП