Излизането на Великобритания от ЕС сериозно ще се отрази върху бюджета му, вноските на страните-участнички могат да нараснат, предупреди Еврокомисията.
Това изявление бе прието нееднозначно: ако от Източна Европа с въодушевление го подкрепиха, то Австрия и Холандия нямат намерение да плащат допълнително.
Откъде е «дупката» в бюджета
Според доклада на Европарламента, Брекзит ще доведе до това, че ежегодният бюджет на ЕС «ще отслабне» в рамките от 10 до 12 милиарда евро.
Както съобщи еврокомисарят по бюджета Гюнтер Йотингер, дори с отчитане на съкращаването на финансиране на цяла поредица програми за покриване на дефицита трябва да се повиша членският внос.
Правителствата на страните от ЕС предложиха да отчисляват в хазната на алианса 1.1 % от своя БВП.
Предишния членски внос бе един процент от БВП, но всъщност до тази граница не се достигаше никого.
Дефицитът няма да възникне веднага — според споразумението с Брюксел, Лондон ще продължи да изплаща членския си внос до 2020 година, както и ще продължи финансирането на няколко общоевропейски програми и след този срок.
Но поредният бюджет за 2021-2027 години ще се окаже проблемен.
Йотингер призова членовете на съюза да увеличат членския си внос.
Подкрепи го главата на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер.
Първи на призива откликнаха източноевропейските държави- на срещата с Йотингер представителите на Унгария, Полша, Чехия, Словакия, Словения, Хърватия, България и Румъния уж се съгласиха да плащат повече.
Вярно, веднага се появи проблем: българското Министерство на финансите се отказа от първоначалното си бодро съобщение, заявявайки, че «подобна позиция не се е обсъждала нито в един от работните или официалните формати на преговорите».
В същото време ръководителите на Литва, Латвия и Естония призоваха членовете на ЕС да увеличат размерите на своя членски внос.
Австрийският министър по делата на ЕС Гернот Блюмел дипломатично заяви, че неговата страна разчита ЕС да се запази в предишния си състав.
По такъв начин той даде да се разбере, че Виена не бърза да увеличава членския си внос в хазната на Брюксел.
Ето какво казаха по въпроса от Холандия: «Холандците няма да увеличат вноската си в бюджета на ЕС, а намаляването на броя на членовете на ЕС трябва да доведе до адекватно намаляване на неговия бюджет».
В същото време Гюнтер Йотингер продължава своето европейски турне, уговаряйки лидерите на страните да подкрепят инициативата.
Миналият понеделник той се срещна в Берлин с главния съюзник — канцлера на Германия Ангела Меркел.
Германия е основният донор на Брюксел, Берлин еднозначно подкрепи Йотингер.
НЕЕФЕКТИВНОТО УПРАВЛЕНИЕ
Болшинството избиратели бяха против ратифицирането на договора.
Австрийците не одобряват това, че финансираният от тях Брюксел, провежда политика, провокирайки наплив на имигранти, загуба на работни места и създава заплаха за стабилността на страната.
«Австрия и Холандия са близки до позицията на Русия по отношение ПАСЕ и Съвета на Европа. Москва отказва да им плаща за откровено антируската политика. Виена и Амстердам също не са готови да увеличат плащанията, защото не се отчитат техните интереси», твърди експертът Дмитрий Абзалов.
Според него, отказът да се увеличи размерът на членския внос в ЕС е напълно разбираема съпротива срещу неефективното управление на алианса и нерационалното разпределение на неговия бюджет, което доказва нуждата от рационализацията на европейската икономическа политика.
Автор: Владимир Ардаев
Превод и редакция: Петя Паликрушева