Из секретна сводка на Службата за сигурност до германското министерство на външните работи
Берлин, 5 февруари 1941 г.
Националистическите кръгове от антуража на генерал Луков и от Щаба на войската продължават да бъдат много обезпокоени от обстоятелството, че Райхът не можел да се реши да се намеси в България. Според мнението на тази политическа група споменът от вече дружелюбното посрещане на германските рекогносцировъчни подразделения от населението в Северна България щяло да остане без каквото и да е значение, докато българската и германската политика не бъдат в унисон.
Още веднъж бе отправена настоятелна молба за бърза германска интервенция с оглед назначаването на генерал Луков за ръководител на правителството.
(без подпис — б. с.)
Поверителна телеграма щ789 на германската легация в София до германското Министерство на външните работи за желанието на български националистически групировки да участват в доброволчески корпус на Източния фронт.
София, 24 юли 1941 г.
Легионерското движение (СБНЛ — б.а.) бе забранено от правителството, но то провежда своята дейност при известно мълчаливо съгласие. По принцип въпросът за създаване на български доброволчески корпус зависи от решението на Центъра. Като се има предвид положението на България, желателно ли е да бъдат направени стъпки в тази посока? Ако г.н. имперският външен министър отговори положително на този въпрос, тогава освен частното създаване на доброволчески корпус вероятно ще се наложи и участие от страна на българското правителство.
(без подпис — б. с.)
Из секретна телеграма щ 293 на министъра на външните работи Йоахим Рибентроп до германския пълномощен министър в София обергрупенфюрер Адолф-Хайн Бекерле за разговора с Цар Борис III
Специален влак, 26 март 1942 г.
От разговора, който имах вчера с Цар Борис Ви съобщавам за Ваша лична строго поверителна информация следното:
4. Накрая царят говори за известни вътрешни интриги, които били насочени срещу неговото правителство и се правели под ръководство на генерал [Христо] Луков. Той бил суров бивш генералщабен офицер и по-раншен водач на младежкото скаутско движение, но сега, както изглежда, завързал известни връзки и в Германия. Царят помоли такива неща да не бъдат подпомагани от официалните германски служби…
Моля ви в един доклад да вземете подробно и откровено становище по тази последна обсъждана с царя точка и да посочите всички целесъобразни наблюдения на легацията с оглед изясняването на въпроса.
(п) [Йоахим фон] Рибентроп
Много бърза секретна телеграма щ 230 на германския пълномощен министър в София Адолф-Хайнц Бекерле до Германското министерство на външните работи за последиците от убийството на генерал Христо Луков
София, 14 февруари 1943 г.
Понастоящем още нищо не може да се каже относно мотивите за убийството на генерал Луков, тъй като по сведение на полицията досега тя не може да установи никакви следи на убийците. Правителството, както се вижда от печата, приписва убийството на комунистите.
За нас убийството е неприятно, тъй като, макар, че, както е известно, не поддържаме връзки с националната опозиция, съществуването на тези абсолютно надеждни германофилски кръгове е от изключително политическо значение.
Из дневника на Бекерле, изд. «Христо Ботев», 1992 г.
Понеделник, 15 февруари, 1943 г.
Голяма суетня около погребението. Аз реших от нас да участват само военните аташета, които да положат венец от мене. В 13 часа ми телефонира Морман, който ми съобщи, че Гьоринг е наредил по телефона Шьонебек да положи венец от негово име. При това положение аз, разбира се, не мога да направя нищо повече, въпреки че царят и правителството ще протестират.
Вторник, 16 февруари 1943 г.
Посещение при министър-председателя, който изказа своите съжаления по повод смъртта на Луков. Бергер ми каза, че Вълчев бил твърде потиснат… Нима ние искаме да предоставим легионерите на съдбата им? Впрочем, тяхната служба за опазване на реда сама задържала един легионер, който носел два револвера в джобовете си и искал да застреля Габровски. Царят много се уплашил, ръцете му се разтреперали така, че не могъл да запали свещта. Това му се удало, едва след като с едната ръка хванал другата. При това той пребледнял още повече и скришом се огледал дали го наблюдават.
22 юни 1942 г. Телеграма по повод годишнината от нахлуването на Хитлер в Русия:
«По случай историческата дата 22 юни, когато започна борбата за спасението на Европа от болшевишката опасност, и по случай блестящите успехи на вашата армия на Източния фронт, Ви поздравявам от името на Съюза на националните легиони на България и лично от свое име, и желая по-нататъшни успехи на Третия райх.
Ние ви уверяваме, че в борбата винаги можете да разчитате на българските легиони, които са верен последовател на националсоциалистическото движение.
Да живее Германия, германският народ и неговият фюрер Адолф Хитлер!
Водач на националните легиони на България генерал Христо Луков.»
Фашистки организации в България преди 1944 година:
Български народен съюз «Кубрат», 1922 г.;
Съюз на бойците (Съюз на българите) Съюз на българите фашисти, 1923/1926/1928 г.;
Съюз «Българска родна защита», 1924 г.;
Всебългарски съюз «Отец Паисий», 1927 г.;
Идеен/Политически кръг «Звено», 1927 г.;
Национална задруга за политическо възраждане/Национална задруга — фашисти, 1930 г.
Съюз на младежките национални легиони/Съюз на българските национални легиони, 1932 г.;
Идеен кръг «Млада България», 1932 г.;
Националсоциалистическа българска работническа партия, 1932 г,
Народно социално движение (първоначално Демократически сговор «Ал. Цанков», 1932 г.;
Български младежки съюз «Отец Паисий», 1933 г.;
Идеен кръг «Нация и политика», 1935 г.;
Съюз на ратниците за напредъка на българщината, 1936 г.;
«Българска орда», 1938 г.;
Кръжок на приятелите на националсоциализма в България», 1941 г.;
Резултат от държавна инициатива са: Съюз на българската младеж, 1935 г.;
Организация на българската младеж «Бранник», 1940 г.
Петя Паликрушева