Косово, което ще отбележи в събота десетата годишнина от обявяването на независимостта си, е плод на разпадането на бивша Югославия.
Подкрепяна от Москва, Сърбия не признава тази независимост.
След Втората световна война Косово, малък анклав на Западните Балкани, населен предимно с албанци мюсюлмани, е интегрирано в югославската федерация на комуниста Йосип Броз Тито.
През 1974 г. то става «автономна област» на Сърбия, членка на югославската федерация. Косово, в което се намират исторически православни манастири, е смятано от сърбите за люлка на тяхната идентичност и религия.
През 1989 г. новият сръбски президент Слободан Милошевич значително ограничи автономията му, предизвиквайки протест, който бе смазан със сила. През 1990 г. албанските лидери обявиха независимост на Косово, която бе отхвърлена от сръбското правителство. «Бащата на нацията» Ибрахим Ругова създаде паралелно общество.
Войните в Хърватия и Босна през 90-те години отприщиха процеса на дезинтеграция на Югославия. Прекратяването им не доведе до успокояване на ситуацията в Косово, където репресията на Слободан Милошевич се засили до открит конфликт.
Между 1998 и 1999 г. войната в Косово между албанските сепаратисти и сръбските сили доведе до смъртта на над 13 000 души, от които 11 000 албанци и 2000 сърби. Почти милион бежанци се стекоха в Албания и Македония.
След клането в Рачак НАТО предприе 78-дневна бомбена кампания, взимайки на прицел сръбски военни цели. Но според организацията Хюман райтс уоч при ударите са били убити 500 цивилни — сърби и косовари, което остави чувство на унизеност и травматизъм у сърбите. Сръбските сили се изтеглиха от Косово на 10 юни 1999 г. ООН и НАТО поставиха Косово под своя защита.
След войната напрежението между албанското мнозинство и сръбското малцинство остана, особено в разделения град Митровица, в Северно Косово. През 2004 г. в антисръбски бунтове загинаха 19 души, жертви дадоха и двете общности.
На 17 февруари 2008 г. парламентът на Косово обяви независимост, незабавно призната от САЩ и от повечето европейски страни. Независимостта обаче бе отхвърлена от Сърбия, Русия и други страни като Испания, която вижда в нея обезпокоителен прецедент за собствените си стремящи се към независимост региони.
През 2009 г. Косово стана член на МВФ и Световната банка. През 2010 г. Международният съд постанови, че независимостта на Косово е в съответствие с международното право. Сърбия още не я признава, но от 2011 г. участва в преговори под егидата на Брюксел, докато Косово и Сърбия искат да се присъединят към ЕС. Премиерите на двете страни се срещнаха за първи път.
Косово, което няма армия, остава под протекцията на НАТО.
От около две години разговорите за нормализация на отношенията между Белград и Прищина са на мъртвата точка. Отношенията им претърпяват периоди на повишено напрежение.
/БТА/