ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА НЕЗАКОННОСТТА НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ РЕЖИМ В БЪЛГАРИЯ

Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
Секретари: Илия Петров и Свилен Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес рожден ден има колегата Мюмюн Емин. Да му е честит! Желаем му всичко най-хубаво! (Ръкопляскания.)

Продължаваме с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА НЕЗАКОННОСТТА НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ РЕЖИМ В БЪЛГАРИЯ.
Моля парламентарните групи да представят списък на желаещите депутати да се изкажат.
За процедура думата има господин Свилен Димитров.

СВИЛЕН ДИМИТРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Правя процедурно предложение т. 7 от дневния ред да бъде предавана директно по Българско национално радио и Българска национална телевизия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има ли някой срещу това предложение?
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Нали го гласувахме?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Доколкото знам, е гласувано. Би трябвало да се предава, щом е гласувано. То се гласува точката, а не се гласува ден за ден.
Моля, гласувайте отново предложението за пряко предаване по Българска национална телевизия.
Гласували 203 народни представители: за 166, против 30, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Започваме разискванията.

Думата има госпожица Екатерина Михайлова — Парламентарна група на Съюза на демократичните сили.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, уважаеми колеги! Започва първото четене на един закон, който по желание на опозицията се предава пряко по Българската телевизия и Българското радио, поради това, че те самите казаха, че дебатът е изключително важен и че се засягат фундаментални въпроси и именно затова… (Бурна реакция от Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата!

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Именно затова и опозицията държи да бъде предаван дебатът и да се чуе мнението на абсолютно всички участници в днешния ден.
Уважаеми дами и господа, аз наистина вчера се въздържах за това дали да влезе този законопроект в дневния ред. Причината да се въздържа е следната. (Реплика от Ремзи Осман.)
Господин Ремзи Осман, не виждам защо толкова нервничите.

Причината да се въздържа беше следната. Затова защото смятам, че тази морална оценка, която се съдържа в този законопроект, е дадена вече от голяма част от българското общество. За Обединените демократични сили, за демократичната общност в България тази оценка, която се съдържа в този законопроект, не е нещо ново. България трябваше да приеме такъв закон или акт, като декларация, много по-рано. Питам се обаче, дали е дошло времето за Българската социалистическа партия да даде същата оценка? (Шум и реплики от Демократичната левица.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Всъщност днес, ако има интрига в днешния дебат и в днешното гласуване, то това е какво ще е поведението на Българската социалистическа партия.

(Смях и ръкопляскания от Демократичната левица.) Защото всъщност това, което предстои днес с гласуване да се реши, е да се каже какво се е случило през периода 1944-1989 г. За мен е странно поведението на Демократичната левица, която ако наистина се е реформирала, ако наистина иска Европейски съюз, ако наистина иска членство в НАТО, то най-нормалното поведение е да направи оценката, която се съдържа в този законопроект. (Шум и реплики от Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Госпожа Дончева, правя Ви бележка.

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Уважаеми дами и господа, в този законопроект се говори за Комунистическата партия, за това какво е правила Българската комунистическа партия, за това, че именно управлението на Българската комунистическа партия доведе до това — България да бъде изоставена от цивилизационния свят, България да бъде страна, в която демократичните норми да не се зачитат, България беше откъсната с така наречената «желязна завеса», но тя беше и истинска желязна завеса, защото ние живеехме в този лагер, както тогава Комунистическата партия го нарече социалистически лагер. (Ръкопляскания от СДС.)

Така че днес не става въпрос за правни аргументи. И ако вас ви притеснява, че има правни норми, които може би ще доведат до някакви проблеми, това не е проблемът на този закон. Юристите от Народното събрание ще прегледат много внимателно юридическата част на закона.

Важната част в този закон е моралната. Моралната и за вас е много важна. Аз много се надявам, че днес в Народното събрание ще има национално съгласие по това… (възгласи от Демократичната левица «У-у-у!») — комунизмът какво направи на България? Дали направи лагерите, в които загинаха толкова хора? Дали унищожи държавността? Дали унищожи морала? (Ръкопляскания от СДС.) Дали унищожи ценностната система на българина? Това е този закон. Дали стигна дотам да сменя имената на хората, да нарушава човешките права в цялата страна? Това е този закон.

Това е оценката, която трябва да дадем.
И ако наистина вие сте се реформирали, ако наистина искрено казвате: да, искаме да сме част от демократичния свят, като партия искаме да помогнем на България да е част от демократичния свят, искаме Европейски съюз, искаме НАТО, то днес вие трябва да подкрепите този закон и аз очаквам от вас това да направите. Защото това е логиката, това е истинската логика на вашето поведение, ако наистина вие сте извървели своя път. (Бурна реакция и възгласи от Демократичната левица «У-у-у!». Ръкопляскания от СДС.)

Аз видях, че колегите от ДПС са подкрепили този закон. Видях вчера, че колегите от Евролевицата настояваха този закон да се гледа и приеме. Оставате вие, господа от БСП. Оставате вие да се присъедините към голямата оценка на българската общественост, към оценката, че ние вървим напред, вървим към Европа, вървим към НАТО, вървим към демокрацията. Много се надявам, че Социалистическата партия днес ще тръгне с всички останали по този демократичен път за страната ни. Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС. Възгласи от Демократичната левица: «У-у-у!».)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожица Михайлова.
Има думата господин Георги Първанов.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Законопроектът, който ни предстои да обсъдим днес, е най-безумният, най-смешният, най-конфронтационният законопроект за периода след 1989 г.

През 1990 г. една подобна законодателна инициатива би била скандална. Днес, откровено казано, тя само буди насмешка. Отвсякъде погледнато този проект, и Вие добре го съзнавате, госпожо Михайлова, е едно правно и политическо недоразумение. Най-лесното е да се намери обяснението в пълния хаос, в тоталния разпад на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, където всеки прави каквото си поиска.
Преди няколко дни се занимавахме с персоналните изпълнения на Асен Агов. Сега импровизира Панев. Не знам какво става в тази група. Стегнете се, уважаеми дами и господа! (Смях и ръкопляскане в залата.)

Разбира се, фактът, че ще потрошим един парламентарен ден и парите на данъкоплатците, го дължим не само на неизчерпаемата демократична енергия на господин Панев. Впрочем, аз се питам дали господин Панев има подобен епизод на антикомунистическа непримиримост преди 1989 г. в своята биография? (Ръкопляскания от ДЛ.) Как Вие, господин Панев — не го виждам в залата — тогава се борехте против този нелегитимен режим? Виждам, че и сега сте на същото ниво в научната йерархия, където бяхте преди десет години. Значи Вие сте репресиран не от тогавашните правителства, а от сегашните (смях от блока на ДЛ). Но в този дебат не бива да има нищо лично.

Аз очаквах от господин Панев да представи от парламентарната трибуна мотивите към законопроекта. Вместо това той направи нещо непознато досега в парламентарната ни практика — поне от десет години насам — изразително си прочете законопроекта. Видима е неувереността, уважаеми дами и господа, не само на вносителя, но и на цялата Парламентарна група на СДС.

Буди недоумение още първият аргумент на господин Панев в законопроекта — че на 9 септември 1944 г. била установена власт, цитирам, «с помощта на чужда сила, в нарушение на действащата Търновска конституция».
Разбирам, че Вие споделяте този «аргумент» и аз ще Ви задам няколко въпроса.

Първо, значи ли това, уважаеми дами и господа, че са нелегитимни и предишните десетилетия, защото на 3 март 1878 г. е установена власт пак с външна помощ и в нарушение на легитимното османско законодателство? Знаете ли, господин Панев и всички вие, дето се палите, знаете ли колко пъти е отменяна Търновската конституция преди 1944 г. и грубо е нарушавана? Действа ли тя на 9 септември 1944 г., господин Панев? Ако този въпрос е с повишена трудност, не ми отговаряйте.

Знаете ли, господин Панев, че тази армия, Съветската армия е част от съединените сили на антихитлеристката коалиция, в която са и САЩ, Англия, Франция? (Шум в блока на ДЛ.)

В законопроекта говорите за икономически упадък, за разруха преди 1989 г. Знаете ли, господин Панев, че сега брутният вътрешен продукт е 64 на сто в сравнение с 1989 г. и кога ще стигнем нивото от 1989 г.?

Ще ми отговорите ли на този въпрос? България в този период беше на първо място в света по производство на електрокари и мотокари на глава от населението, първа по производство на цигари, втора по азотни торове.
Аз ви питам, уважаеми дами и господа отдясно, като е нелегитимен режимът, незаконни ли са крупните промишлени обекти и законна ли е тогава приватизацията, ако може така академично — така де, нали сме доценти, господин Панев — да се нарече ограбването им в последните три години? Легитимно ли е това ограбване? (Ръкопляскания от блока на ДЛ.)

Ето ви още няколко произволно взети данни за «разрухата» — това е вашето понятие отпреди 1989 г. За този период бяха построени 1,5 млн. нови жилищни сгради с над 2 млн. 300 хил. нови жилища. Аз Ви питам, господин Панев, господа отдясно, колко новодомци са получили своите ключове по време на вашия мандат освен такива като господин Бисеров, който се протяга на първия ред? (Ръкопляскания от блока на ДЛ.) Около 110 хил. бяха болничните легла, при това при много добри условия.

Колко болници затворихте по време на вашето управление, уважаеми господа от десницата? Средногодишното потребление на месо на човек от населението през 1989 г. беше 78 кг. Знаете ли колко семейства в момента, в това число и децата им, са забравили вкуса на месните продукти? Знаете ли това? Знаете ли, господин Панев и всички вие идеолози и вдъхновители на този законопроект, че хората сега си карат колите, живеят в жилищата и си носят дрехите отпреди 1989 г.?

Спомняте ли си и други данни от статистиката — че по производство на селскостопански продукти на глава от населението България беше съответно на следните места: ябълки и тютюн — второ място в Европа и четвърто място в света; домати — трето място в Европа и четвърто място в света; пшеница — трето място в Европа и пето място в света; царевица — четвърто място в Европа и седмо в света. Това са все продукти, които сега консумираме с внос от нашите съседни и по-далечни страни благодарение на вашата земеделска политика. (Ръкопляскания от блока на ДЛ.)

Когато хвърляте тежките си думи за образованието, науката и културата, която впрочем е Вашата сфера, господин Панев, знаете ли какво е сега състоянието на тези 41 драматични театъра, които ги имаше на 10 ноември 1989 г.?
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЛ: Драматично!

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Кажете какво е сега тяхното състояние! Колко са останали от онези 3081 кинотеатъра? Колко от тях действат в момента? Какво става с онези близо 4300 читалища и 9300 библиотеки, които имахме по онова време?
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЛ: Погром!

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Готов ли сте, господин Панев, заедно с отидем в един ромски квартал, на опашката на която и да е съвременна болница или на пенсионерския митинг, който предстои след два часа — (смях от блока на СДС) — и да се опитате да убедите тези хора, така, с това бодро настроение, което виждам в момента, че имате, че са живяли в условията на национална катастрофа и разрухата не е сега, а е била тогава? Готов ли сте да го направите?

Аз питам незаконни ли са успехите на българската наука, на българския спорт? Впрочем, вие разбихте спорта, като разделихте федерациите, разбихте ги, разцепихте ги и сложихте по един министър или член на синьото политбюро начело им. (Ръкопляскания от блока на ДЛ.)

Но, уважаеми дами и господа, и то не толкова на десницата, колкото към зрителите, към целия български народ се обръщам. Това не е носталгия, въпреки че социалната, не политическата носталгия сред хората е разбираема. Това е един опит да се изясни историческата истина в един безумен, провокиран от вас дебат.
Връщане назад не може да има. Промените и движението към социалната пазарна икономика трябва да продължат. Но ние няма да позволим деформиране на истината за миналото, още по-малко — да се пренапише историята от по-късна дата, при това с перото на един неуспял законодател.

Всъщност целта на днешното мероприятие бе много прозрачна. Оттук до изборите вие ще опитвате по всякакъв начин да подменяте, да преформулирате дневния ред на парламентарната и обществената дискусия от актуалните за всеки българин, за всеки обикновен български гражданин проблеми на глада и бедността, на безработицата и разрухата към измисления, изхабен дебат за комунистическото минало.

Вие бягате от същностия дебат по сравнението между нашата и вашата управленска проблема.
Всъщност истинското лице на СДС не е в документа, който беше представен тук преди десетина дни, а в настоящия законопроект.

Разбира се, горкият Панев не е виновен. Това, което предлага той, всъщност е израз на политическата философия на СДС, на политиката на провокации, която вие последователно следвате в продължение на десет години, на най-жестоката конфронтация, която обявихте като свой курс на националната партийна конференция и която в крайна сметка е вашата хранителна среда.

Когато казваме Панев, разбираме Костов. Това, което виждаме днес, е друга форма на епичната ви борба с мавзолея, на титаничните ви усилия да решите законодателно проблема с лустрацията и т.н., и т.н.
В връзка с това бих искал да направя уточнение на една моя теза отпреди няколко месеца: всъщност паневщината е висш и последен стадий на управлението на СДС. (Възгласи «Браво!» и бурни ръкопляскания в блока на ДЛ.) Това е един стадий, за който не е достатъчно да кажем, че така нареченото парламентарно мнозинство е в състояние на стихиен саморазпад — това в крайна сметка си е ваш проблем.

Този законопроект е израз на пълната законодателна импотентност на СДС, на абсолютната ви политическа и управленска неадекваност. Това, че десницата се паневизира с ускорени темпове, е признание на факта, че е изчерпан политическият, управленският и нравственият ви ресурс, признание за политическия ви фалит. (Бурни ръкопляскания в блока на ДЛ.)
И съвсем накрая, понеже спекулирахте отново с темата за европейската интеграция. Аз Ви питам, госпожо Михайлова, по коя от тези 31 теми на преговорите с Европейския съюз е този законопроект? Къде точно се вписва? (Силен шум и възгласи в блока на ДЛ, ръкопляскания.)

Истината е, че тези два дни направихте една ама много, много грешна стъпка по европейския път и една решаваща стъпка към безславния край на вашето управление. Благодаря. (Силни възгласи и бурни ръкопляскания в блока на ДЛ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Първа реплика госпожица Екатерина Михайлова.
Моля тишина в залата. (Силен шум и възгласи в блока на ДЛ.) Госпожо Дончева, втори път Ви правя бележка. Третият път знаете какво следва.

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Чакам ви да се успокоите, защото чух, че и партизански песни подкарахте. (Смях и оживление в блока на мнозинството.) А все пак ние водим дебат за всички. (Възгласи от блока на ДЛ: «Картата! Картата!»)

Да, ще си я сложа, когато се успокоите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, тишина! Сложете си картата, госпожице Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

Да, господин Първанов, веднага ще Ви отговоря: по всички теми, по които ще водим преговори, имат връзка с настоящия законопроект. Всички теми! (Силен смях и възгласи в залата.) Защото фактът, че България получи покана за започване на преговори с Европейския съюз, по думите на Романо Проди означава оценка за България, че вече демокрацията е пуснала здрави корени. Демокрацията, уважаеми дами и господа, означава зачитане на човешки права, означава зачитане на свободи, означава зачитане на европейски стандарт. И колкото да хвалите комунизма в днешното си слово, господин Първанов, защото аз това чух, Вие говорихте само за това, колко хубаво е било по времето на управлението на БКП, но не казахте нито дума за всичко това, което тя извърши с хилядите и милиони български граждани, с това, че бяха малтретирани, унищожавани физически и психически, за това не проронихте нито дума. (Ръкопляскания в мнозинството.)

Може би няма нищо странно в това. Няма нищо сранно, защото във вашата програмна декларация, която готвите за конгреса, сте си поставили историческата задача да преодолеете капитализма. (Възгласи: «Да!» от блока на ДЛ.)
Значи все пак май че днес БСП не е БСП, а БКП. С този жар, с който защитава БКП, ме кара да се питам: въобще вие сменихте ли си името? Аз много се надявах, че сте извървяли своя път, че наистина искате да се превърнете в модерна социалистическа партия. (Силен шум, възгласи и реплики от блока на ДЛ.) Надявах се, че ще дадем общата си оценка за миналото, за да имаме общо бъдеще. Това общо бъдеще е много необходимо на страната. Но без да затворим миналото, трудно можем да градим общо бъдеще. Трябва да прочетем страниците.
Затова има връзка този закон. (Силен шум и реплики в блока на ДЛ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Втора реплика — господин Асен Агов.
АСЕН АГОВ (СДС): Господин председателю, ще има ли малко тишина в залата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, тишина!

АСЕН АГОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Искам да съхраним един спокоен тон на този дебат, защото възгласите няма да ни помогнат да излезем с повече мъдрост от тази зала. Но във всички случаи, използвайки стила на риторични въпроси…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Госпожа Дончева, отстранявам Ви за едно заседание. Напуснете залата. (Силен шум и възгласи в блока на ДЛ.)

Три пъти й правя бележка. Вие, ако не чувате, макар че сте до нея, нещо има при Вас не наред. (Реплики от блока на ДЛ.)
АСЕН АГОВ: Няма такова! Няма такова!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Калчевски, правя Ви бележка. Спокойно!
СТАНИМИР КАЛЧЕВСКИ (ДЛ, от място): Баща му е писал писмо до Тодор Живков да го приеме в партията. Той ще ми говори за демокрация! Не го е срам!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Калчевски, втори път Ви правя бележка. (Силен шум и възгласи в залата.)

АСЕН АГОВ: Използвайки риторичния стил на господин Първанов, аз питам: ако наистина тези успехи са толкова големи по времето на комунизма, защото комунизмът падна от власт? (Шум и реплики в залата.)
Защо народите на нито една страна в Централна и Източна Европа не се върнаха към тези успехи, а отрекоха комунизма? И най-накрая аз питам в стила на тези риторични въпроси, господин Първанов, защо се разпадна Съветският съюз? И защо там беше забранена комунистическата партия?

Това са въпроси, които са абсолютно валидни. (Шум и реплики в блока на ДЛ.) И задавайки тези въпроси, чиито отговори са очевидни, искам да заявя от тази трибуна, че времето на мъста, на отмъщението, отмина. Правата на всички български граждани са гарантирани и от Конституцията на България. Затова нека помним миналото, за да вървим заедно към бъдещето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.

ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ, от място): Защо говорите глупости!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Трета реплика — господин Велислав Величков. (Силен шум, възгласи и реплики от блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Баташки, правя Ви бележка.
ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Благодаря за изключителното уважение от Парламентарната група на Демократичната левица към мен.

Господин Първанов, Вие сте председател на най-голямата опозиционна партия и лидер на най-голямата опозиционна парламентарна група и затова моят първи въпрос към Вас е: не можахте ли тук да кажете Вашето лично мнение, мнението на вашата партия и на вашата група, а не да излизате и да четете предварително написани тезиси вчера отново на «Позитано» 20? (Силен шум, възгласи и смях в блока на СДС.)
И когато чухме тези тезиси, които са написани, се оказа, господин Първанов, че Вашите съветници днес са същите тези съветници, които са съветвали бившата Комунистическа партия преди 1989 г. (Ръкопляскания и възгласи в блока на мнозинството.)

Господин Първанов, Вие сте историк и имате претенции да сте един добър историк. И аз Ви питам: не се ли засрамвате Вие самият от сравнението, което може да направите, между Освобождението на България през 1878 г. и раждането на новата българска държава и комунистическия преврат и превръщането на България в комунистически концентрационен лагер през 1944 г.? Това на Ви ли притеснява? (Ръкопляскания в блока на СДС.)

И искам да Ви питам, господин Първанов, кое в този законопроект, което е написано в чл. 2, не е вярно?
«Целенасоченото и преднамерено унищожаване на традиционните ценности на европейската цивилизация, съзнателното нарушаване на основните човешки права и свободи, моралният и икономически упадък на държавата, установяването на централизирано директивно управление на икономиката, довело я до разруха», тоест планова икономика, господин Първанов, «погазването и отмяната на традиционни принципи на правото на собственост или рушенето на морални ценности». (Силен шум и възгласи в залата.) Кое не е вярно оттук, господин Първанов?

И когато задавате въпроса за историческата и морална оценка, когато чухме този безкраен апотеоз на комунистическата планова икономика и държавата отпреди 1989 г., господин Първанов, разбрахме: никакъв Европейски съюз и никакво НАТО! Българската социалистическа партия е Българска комунистическа партия! Благодаря ви. (Бурни ръкопляскания в блока на СДС, шум и възгласи в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Величков.
За дуплика има думата господин Първанов.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ): Господин Величков, вече 25 години пиша. (Възгласие «Е!» в блока на СДС.) И всичко, което съм казал, съм си го написал сам. И не се отказвам от нито един свой ред и преди 1989 г. и след това, за разлика от мнозина отдясно. (Ръкопляскания в блока на ДЛ.)

Аз хваля, госпожо Михайлова, не толкова БКП, колкото България от времето преди 1989 г. (Ръкопляскания от блока на ДЛ.)
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС, от място): А имаше ли чл. 1 на Конституцията?

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Защото, когато говорим за зачитането на човешките права, аз ви питам, зачитаме ли ние правата на младите, на онези 700 хиляди, които вече са в чужбина, правата на пенсионерите, правата на всички етнически общности? (Ръкопляскания от ДЛ.)
Що се отнася до позоваването на нашата Програмна декларация, ще трябва да ви кажа, че трябва да поспорите с Лионел Жуспен, защото фразата е взета буквално от него, така че Лионел Жуспен не е БКП. (Ръкопляскания отляво.)
Господин Агов, знаете ли какво морално-психологическо обяснение имам за краха на системата? То е в това, че за съжаление тази система преди 1989 г. се защитаваше именно от такива като Вас. Тя затова се и разпадна. (Викове: «Браво!» и ръкопляскания от блока на ДЛ.)

Справка — брошурата Ви, издадена в «Партиздат», в която Вие громите западния империализъм. (Викове: «Браво!» и силни ръкопляскания от блока на ДЛ.)
И съвсем накрая, понеже отново стана дума за жертвите, за преследванията и за репресиите. Това е вече една сериозна тема. Данни, които са звучали понякога и от парламентарната трибуна, за да бъдем коректни към истината. По данни на специалната комисия, създадена след 1989 г., броят на въдворените в трудово-възпитателни общежития от 1944 до 1989 г. е 23 531 лица. Бройка, която е научно доказана.

Броят на репресираните преди 1944 г. е повече от 65 000. (Силен шум от блоковете на СДС, ОНС, НС.) Но аз не искам, уважаеми дами и господа, с вас да броим тук жертвите.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (НС, от място): Това е срамота, което казвате тук.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: И една да е жертвата, и една да е жертвата, ние трябва да се преклоним. (Силен шум и тропане по банките от блоковете на СДС, ОНС и НС.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата!
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Не ви изнася, така ли? Това са официалните данни.
АХМЕД ЮСЕИН (ОНС, от място): Двадесет и три хиляди не са ли хора?

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Изслушайте ме, господин Юсеин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
Времето Ви изтече, господин Първанов.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: И една да е жертвата…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече, господин Първанов.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: …, политическият терор не може да има оправдание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, времето изтече!
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Защото политически терор имаше и преди, и след 1944 г. (Продължава да говори пред изключен микрофон. Силен шум, освиркване в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За процедура има думата господин Петко Илиев.

ПЕТКО ИЛИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател! (Силен шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля!
ПЕТКО ИЛИЕВ: Уважаеми колеги!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Баташки, моля!

ПЕТКО ИЛИЕВ: Напълно понятно е, че след като се обсъжда един такъв въпрос, ще има емоции. В Народното събрание от тази трибуна всеки има правото да говори и да изразява своите мисли и своите виждания по различни въпроси.
Ясно е, че когато става въпрос за защита на някои неадекватни идеи, ще има лъжи, ще има манипулации, ще има обвинения.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЛ: Каква е процедурата?
ПЕТКО ИЛИЕВ: Ще я чуете, господине.

Но когато тук става въпрос за един много сериозен въпрос, когато тук става въпрос не за нещо друго, а за пролята невинна човешка кръв, за безследно изчезнали, които все още родителите и близките им ги търсят днес, когато става въпрос за побоища, когато става въпрос за унищожение на една нация, по такъв сериозен въпрос, господин председател, аз Ви моля, не допускайте Народното събрание да се превръща в цирк! И ако има някои, на които им е неудобно и няма как да се защитят или ако смятат, че имат аргументи, да застанат тук и да кажат кое не е истина, но да превръщате в циркаджилък и този изстрадал народ да гледа днес по този сериозен въпрос несериозно отношение, аз Ви моля, не го допускайте, господин председател!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Каква е процедурата?
ПЕТКО ИЛИЕВ: Защото днес има два теста. Единият тест е да се разделят комунистите и БСП имат ли променено мислене?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече.
ПЕТКО ИЛИЕВ: Те дотук доказаха, че нямат променено мислене.

Другият тест е днес България ще види ли в своите избраници ония законотворници…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече, господин Илиев.
ПЕТКО ИЛИЕВ: … които да й дадат възможност, че става едно морално прочистване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече!
ПЕТКО ИЛИЕВ: Моля Ви, не разрешавайте цирка. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря!
За процедура има думата господин Любен Корнезов.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (НС, от място): Откъде ги измисля тези цифри? Това беше наистина кощунство!
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): И парламентарният часовник спря от срам от този закон на Панев. (Ръкопляскания от блока на ДЛ.)

Господин председателю, моля да отмените наложените санкции на госпожа Дончева и отправените Ви реплики спрямо депутати от Демократичната левица. Те не са нарушавали правилника, а ако Вие продължавате да санкционирате само едната страна от тази пленарна зала, следователно Вие проявявате пристрастност и трябва да напуснете председателството на днешното заседание. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря. Господин Корнезов, Вие вече и адвокат станахте! Честито в адвокатската професия!

РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Е, крайно време е! (Ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Ахмед Юсеин. Заповядайте!

АХМЕД ЮСЕИН (ОНС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми колеги, аз действително считах, че моментът, в който се разглежда този законопроект, не е удобен. Времето е минало! Народът се нуждае от нещо друго!
Но от дебата, който протича в продължение на един час, аз разбрах, че от лявата част, уважаеми колеги, господин Първанов, у вас няма промяна! Обидихте ни жестоко!
Вие знаете ли какво е било в тези лагери? Съберете веднъж тези лагерници на една среща. Извинете им се. Ако не Вие, ако сте нов реформатор, нов бесепар, то имате и стари кадри, които са били шефове на идеологически фронтове в БКП. (Шум и реплики от блока на ДЛ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля! Господин Калчевски, правя Ви за трети път забележка!
АХМЕД ЮСЕИН: Знаете ли как се погребваха хора, господин Първанов? Един мой роднина го докарват, сложен в сандък. Децата му не знаят кой е вътре — магаре ли е, баща ли е, какво е?! И още не знаят! С багер! Това са обиди, разбирате ли?! Да не говорим с какво са били хранени прасетата! Моля ви!

Аз не можах да разбера само — от БСП в продължение на десет години вие се извинявате за възродителния процес. Ами, един ваш лидер не е отишъл на едно тържество. Ами, едно стръкче цвете да е поставено на оная чешма, на 17-месечното дете? В Момчилград има един паметник. Ами едно стръкче цветя да сложите на него? Не! Защо? (Силни ръкопляскания от блоковете на ОНС, НС и СДС.)

Дела, господа, дела! Не само думи, извинения не, а дела!
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): А на Пловдив на гарата, вие ще сложите ли цветя?
АХМЕД ЮСЕИН: А във вашата група има ли хора, които са участвали в тези процеси? — Има.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Кои са те?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!

АХМЕД ЮСЕИН: Моля, аз ще говоря и за СДС. Много ви моля, не се сърдете. Много ви моля!
Искам да бъда реален. Казвате: връщане назад. А как да върнем онези хора, които избихте? А къде са убийците? От Парламентарната група на БСП, която вече е нова група, да има някакъв законопроект за осъждане на тези хора, на виновниците? — Няма. Господин президентът и министър-председателят поканиха министър-председателя на България, който е бил в този период — господин Георги Атанасов, на прием го канят вече. И те са виновни. Ние говорим от трибуната тук за тия, които са били ченгета, че трябвало досиета да им откриват. Ами тези, които ги вербуваха, сега къде са? Те пак са там на работа, пак са на длъжности.

Така че времето не е да се чепкаме, но много ви моля с този процент, с тези лагери ни обидихте. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Юсеин.
За реплика господин Георги Първанов.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Юсеин! Аз съм готов, както съм заявявал точно тук, от това място, да отидем заедно да поднесем китка цвете на гроба на невинно пострадалите от възродителния процес, след това да отидем да поднесем същата китка цвете на гроба на загиналите ястребинчета и на всички пострадали от политическия терор. (Реплики от СДС.) Защото политическият терор няма цвят. Националното съгласие минава през помирението по историческото минало на нацията. Но това помирение ще се осъществи чрез един нов прочит на историята не по начина, по който господин Панев предлага. Благодаря. (Ръкопляскания от ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.

За втора реплика има думата госпожа Юлия Берберян. (Реплики от ДЛ.)
Госпожа Дончева, ще Ви отстраня за още едно заседание.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Дръжте се като мъж!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Отстранявам Ви за още едно заседание. (Силен шум и реплики от ДЛ.) И ако продължавате, и за трето заседание ще Ви отстраня.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Защо ще ме отстранявате? Мотивирайте се!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Точно за това, което правите в момента.
Моля за тишина!
СВИЛЕН ДИМИТРОВ (ДЛ, от място): Кой си ти, че ще я отстраниш, бе?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Отстранявам Ви за едно заседание. Излезте! (Силен шум и реплики от ДЛ.)
ЮЛИЯ БЕРБЕРЯН (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Към това, което господин Юсеин сподели, аз също бих добавила нещо. (Силен шум и реплики от ДЛ.)

ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Това реплика ли е?
ЮЛИЯ БЕРБЕРЯН: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Корнезов, пазете тишина! Като иска до добави нещо, значи не е съгласна. Вие това ли не можете да разберете.

ЮЛИЯ БЕРБЕРЯН: Не съм съгласна, защото данните, които господин Юсеин изнесе, не са пълни. Аз не пиша от 25 години, като господин Първанов, пиша от 5. И съм единствената българска гражданка от арменски произход, която се постарал в една малка автобиографична книжка да остави за историята това, което арменците преживяха през 60-те години.
Това, което преживяхме, напускайки България, а ние твърдим, може да е неоснователно, че обичаме България повече от самите българи, защото тя за нас е родина не по даденост, а по избор, това, което преживяхме на летището: трагедията да се разделяме с България, с баби и дядовци, които мислехме, че никога повече няма да видим, остави върху нас следи, които ние никога няма да забравим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, госпожа Берберян.

ЮЛИЯ БЕРБЕРЯН: Моля ви, колеги, да не забравяме тези трагедии, които комунизмът остави върху нашите души. И ако сега говорим за упадък на ценности и на морал… (Силен шум и реплики от ДЛ, тропане по банките.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече!
ЮЛИЯ БЕРБЕРЯН: … те се дължат на онова време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, госпожа Берберян.
Има думата народният представител Драгомир Драганов.

ДРАГОМИР ДРАГАНОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители!
Господин Соколов, искам да изразя категоричното си несъгласие с начина, по който Вие водите това заседание. Вие сте абсолютно необективен. Вие допуснахте господин Петко Илиев да говори три минути по същество, а не да прави реплика. Вие направихте същото с госпожа Берберян. Много Ви моля, Вие сте пръв сред равните, недейте да вземате страна.
А сега конкретно по закон.

Идеята на депутата от СДС Георги Панев за Закон за обявяване незаконността на комунистическия режим в България, представлява и качествен, и количествен принос в дейността на Тридесет и осмото Народно събрание. Качествен принос, защото внася нови качествени изменения в самия смисъл на понятието закон. Обикновено всеки закон — и нека юристите ме поправят ако греша — започва с пояснението какво урежда той, каква е материята. За първи път ние сме свидетели на един закон, който не урежда, а констатира. И то какво констатира — една потресаваща новост за целокупното българско общество, че БКП, тогава именуваща се БРП(к), дошла на власт на 9 септември. Наистина гениално!

Обикновено нашето Народно събрание, както впрочем и всички парламенти по света, е създател на законите. Нека юристите ме поправят ако греша. За първи път обаче Тридесет и осмото Народно събрание е страна по един закон, защото именно Народното събрание констатира кога точно БКП е дошла на власт. Още по-гениално!
Обикновено законите са скучни до сухост. Но то така и трябва да бъде. Нали това също е елемент от тяхната безпристрастност. За първи път в това Народно събрание един закон предлага сърцераздирателно художествено творчество по темата тежкото положение на българския народ е в периода между 1944 и 1989 г. Връх на гениалността!

Не по-малко значим е и количественият принос към законотворчеството, който се съдържа в идеите на господин Панев. Боравейки с понятия като «ръководствата» — в множествено число — «на БКП на всички равнища», господин Панев творчески доразвива идеите на Йосиф Висарионович Джугашвили, известен още като Сталин, за колективната вина, досега категорично отхвърляна в правото на демократичните държави. Аз ще ви припомня, че колективната вина най-добре е развита в прословутия чл. 58а на Сталиновия наказателен кодекс, който въведе понятието «член на семейството на врага на народа».

Разбира се аз съм склонен, като историк, да разделя периода 1944-1989 г. на три етапа: до 1948 г. — на относителна, макар и ограничена демокрация; до края на 50-те години — на един недоразвит тоталитаризъм; и след началото на 60-те до 1989 г. — на един класически недемократичен личен режим. Но ние сме живели и в други периоди, и живеем и сега в условията на един класически личен режим.
РЕПЛИКИ ОТ СДС: Как не те е срам?!

ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: Да се върнем обаче на 1989 г. През 1989 г., тоест в края на първия недемократичен период, който изживява българското общество след 1944 г. и преди 2001 г., през 1989 г. в България живееха около 8,5 млн. души. В Българската комунистическа партия членуваха около 1 млн. души. Логично е комунистите да са възпитавали в комунизъм и своите семейства. Това прави вече 4 млн. души. Ако добавим и родителите им по двете линии, по най-елементарната сметка някъде около 8 млн. българи през 1989 г. трябва да носят колективно вина за всички ужаси, на които са били подложени останалите около половин милион. Аз приемам, че този около половин милион са българските турци. Но тогава, дами и господа народни представители, от само себе си става ясно, че към 1989 г. в България просто не е имало демократи… (Оживление.)

Ама то така си и беше. Като махнем стотината членове на «Екогласност», на «Подкрепа», на Клуба за гласност — предполагам, господин Каракачанов ще потвърди това, всички други бяха на системата «слушкай и папкай», за съжаление.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ СДС: Не те е срам!
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: Вижте, вие излязохте от нелегалност някъде в късната1990 г., така че много ви моля… (Смях от ДЛ, реплики: «Засрами се!» от СДС.)

Аз имам едно конкретно предложение: за да разпознаваме тези осем милиона виновници, носители на колективната вина, най-разумно е да използваме опита на Хитлер с евреите и вместо по една жълта звезда на реверите, да закачим на всичките тези осем милиона по една голяма червена петолъчка, за да си знаят, че са виновни (оживление), включително такава петолъчка би трябвало да носи и семейството на господин премиера, с извинение, тъй като и той е спал с комунизма под един юрган. (Смях и реплики от ДЛ, недоволство от СДС.)
Не е ли спал? (Смях.)

Законът, господин Панев, е зареден и с направо революционни промени в правния мир. (Неразбираема реплика на народната представителка Росица Тоткова.)
Бихте ли направили забележка на младата дама да млъкне?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: И на Вас Ви правя бележка, и на нея правя бележка. Не си служете с лични обиди.

ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: На мен? Аз съм на трибуната. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По-хубаво занимавайте се Вие с кого сте спали, а не друг някой с е кого спал, ако тази тема Ви интересува толкова много. (Силен шум и реплики.)

ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: Мога да ви гарантирам, че не с член на БКП. (Смее се.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Така ли ?
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: И още по-малко с партиен секретар. (Бурни ръкопляскания от ДЛ и силно недоволство от СДС.)

Законът на господин Панев е зареден и с направо революционни промени в правния мир. Понятието «режим» е система от политически, икономически, социални, административни, правни, международни и т.н. актове, действали в съвкупност в един определен период от време, колкото е траял режимът. Това го знаят даже и нефизиците. И след като този режим е незаконен, незаконни стават и всички тези актове. И аз имам съвсем конкретен въпрос към господин Панев:

Господин Панев, в чл. 2, ал. 2, т. 3 Вие се сърдите, че комунистическото управление нарушавало действащите закони. Как може един незаконен режим да нарушава закони, които също са незаконни? Все пак нали сте човек на точните науки? Някаква логика има ли в това нещо или няма? (Шум и реплики.)

Разбира се, това, че всички закони са били незаконни, има и своите предимства безспорно. Всички граждански бракове, сключени между 1944 и 1989 г. например, автоматически стават невалидни, което може да донесе тъй дълго жадуваната свобода на стотици хиляди мъже и жени. Възниква един дребен проблем с децата, родени от тези бракове. Но какво да се прави? И незаконородените са хора.

Господин Панев, ако разрушим всички фабрики и заводи, градени от 1944 до 1989 г., това също има своите предимства. Ето днес пресата казва, че според Националния статистически институт 52 на сто от предприятията работят на загуба. Значи ние с един замах, разрушавайки ги, ще решим проблемите по ликвидацията на маса губещи предприятия.
Като съборим болниците и училищата, господин Панев, ще ускорим здравната и образователната реформа, които и без това го предвиждат според Вас. (Смях и ръкопляскания от ДЛ.)

Като изравним със земята жилищните комплекси, примерно «Люлин» и «Младост», ще решим и въпроса с пустеещите земи, защото хората ще се върнат на село. И тук възниква един дребен проблем: без дом ще остане и самият вносител, но затова пък колко по-просторна ще стане София. Справка: просторът, който се откри пред Двореца, след подвизите на господин Бакърджиев. (Оживление.)

Всъщност вносителят ще трябва да понесе и още една загуба в личен план. Според собствения му проектозакон той е незаконен доцент. Но така пък се възстановява една справедливост. Спирам дотук, защото господин Соколов е обективен.

Има само едно много лошо нещо, господин Панев. Незаконен се оказва и Кодексът на труда, според разпоредбите на който от 1944 до 1989 г. нашите майки и бащи са трупали трудовия си стаж. И следователно те губят правото си на пенсия. В замяна на това обаче има нещо много хубаво, господин Панев. Не знам дали Вие сте усетили, когато сте писали закона, какво гениално предложение сте вложили в него.

Ако всички, и международни актове между 1944 и 1989 г. са незаконни, първото, което трябва да денонсираме, е Парижкият мирен договор от 1947 г. (Ръкопляскания от ДЛ.)

И тогава автоматически ще се окажем във война с антихитлеристката коалиция начело със САЩ. (Смях от ДЛ.) Но следователно, господин Панев, и пред перспективата в много кратки срокове американците да ни окупират. И тогава всичките тия загуби на пенсии, примерно, ще се върнат в едни богати американски размери.
И тук има и още нещо много важно. Аз съжалявам, че госпожица Михайлова отсъства от залата. Тя каза, че този закон се вписва във всичките 31 теми за преговори с Европейския съюз.

Нищо подобно! Просто проблемът за преговори с Европейския съюз ще отпадне. (Смях от ДЛ.) Ние автоматически ще се окажем в Европейския съюз и в НАТО и по двете линии: и като съюзници на Германия и Италия по време на Втората световна война, и като противници на Франция, Великобритания и още куп демократични държави! (Силен смях и бурни ръкопляскания от ДЛ.)

Мястото ме ограничава да изрека още много добри думи за идеята на господин Панев. Затова за последно ще се възхитя само на два автобиографични абзаца от закона: В чл. 2, ал. 2 той се жалва, че до 1989 г. бил принуждаван да крие своята преценка за положението в страната (силен смях от ДЛ), защото в противен случай щял да бъде освидетелстван и настанен в психиатрично заведение.

Цитирам буквално закона. (Силен смях от ДЛ.)
Аз, разбира се, първо питам: господин Панев, дайте да поясним в закона къде точно криехте Вашата преценка? Дайте да поясним в закона как властта публично Ви принуждаваше да изразявате съгласието си с нея? Влиза ли, примерно, манифестацията на 24 май в тази публична принуда или не влиза? Вие, като университетски преподавател, на всеки 24 май излизахте и славехте Деня на славянската писменост.

Принудително ли го правехте и ако го правехте принудително, против тази писменост или какво? (Оживление сред ДЛ.)
Но нека да завърша с това: госпожа Екатерина Михайлова каза, че и Евролевицата щяла да подкрепи едва ли не закона. Не, уважаеми дами и господа. Първо, дотолкова, доколкото законът засяга предимно морални категории, в Евролевицата и този път всеки един от нас ще гласува по съвест. Евролевицата обаче подкрепи обаче вчера искането за дебат. Подкрепи искането за дебат, за да види докъде сте стигнали, и да видите вие докъде сте стигнали, и да види целият народ докъде сте стигнали във вашето законодателско безсилие. (Бурни ръкопляскания от ДЛ.)

Аз мога да ви гарантирам, че след една година, когато Евролевицата и други части от тази зала дойдат на власт, те никога няма да си позволят (силно недоволство от СДС) да внесат по-безсмислен, по-абсурден, по-смешен, по-жалък закон. А аз лично няма да гласувам за този закон, защото уважавам себе си. И призовавам цялата зала да покаже същото уважение към себе си. Благодаря ви. ((Викове: «Браво!» и ръкопляскания от ДЛ и ЕЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Моньо Христов.

МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Внесеният законопроект за незаконност на комунистическия режим е едно обръщение към Народното събрание, към народните представители дали са осъзнали в рамките на тези десет години пагубното действие на този комунистически режим, дали сме разбрали какви щети е нанесъл върху държавата и върху българския народ и какво е отношението на всички политически сили и на обществото към този комунистически режим.

Защото в това, което ни предстои занапред, в нашето общество е важно човекът, българският гражданин да знае, че е свободен, че има достойнство, че се намира в едно общество, в което не може да бъде бит, пребит, убит, не може да бъде манипулиран, наказван за своето мнение, за своята идея.

Така тръгна дебатът от страна на представителите на БСП, аз съм изненадан, че и от страна на Евролевицата, подхождайки много лековато, и бих казал повърхностно, а някои иронично, че става жалко, че наистина тези 10 години явно някои политически сили и народни представители не са ги преосмислили.
ГЛАС ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: Не давай преценка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля! Винаги може да давате преценка, защо да не може да дава преценка? Вие досега какво правехте? (Обаждания от Демократичната левица.)

МОНЬО ХРИСТОВ: Защото ще бъде интересно наистина отношението на БСП и на Демократичната левица, след като не се е произнесла още за управлението на Жан Виденов преди няколко години… (Обаждане от Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, господин Стоилов!
МОНЬО ХРИСТОВ: … как ще се произнесе за едно много дълго тяхно управление? Защото връзката между двете управления е връзката на все национални катастрофи.

Така че, ако искате да бъдете с достолепие изправени пред българския народ, наистина е необходимо да признаете вредата от този комунистически режим. (Обаждане от Демократичната левица.)
Аз слушах внимателно господин Първанов, който изреди редица от факти за развитието на социалистическото общество и комунистическия режим в България. Вярно е, че в България има толкова библиотеки и толкова читалища. Вярно е обаче, че в тях преди всичко имаше книги за партизанските командири, на които трябваше да се учат децата. Вярно е, че в тези читалища стояха ликовете на вашите ръководители, на които трябваше да се кланят всички хора, като влязат там. Това е самата истина.

Още по-лошо обаче е това, което си позволи господин Първанов. Вярно е, че преди 9 септември е имало концентрационни лагери и в тях са били затваряни хора, които имат друго виждане и друго мислене. В тези лагери, господин Първанов, е имало привърженици на Българската комунистическа партия, имало е и земеделци, имало е и от други партии. Но искам да ви кажа, че тези лагери са били нещо, в което няма случай нито на убити, нито на пребити.

ГЛАСОВЕ ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: Хайде стига, бе! Сериозно?! (Неодобрителни обаждания от Демократичната левица.)
МОНЬО ХРИСТОВ: Искам да ви кажа, че в тези лагери…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля! Моля тишина!

МОНЬО ХРИСТОВ: … преди 9 септември няма случаи…, а напротив, има съвсем нормално отношение към политическите противници.
ГЛАСОВЕ ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: Няма ли Септемврийско въстание?
МОНЬО ХРИСТОВ: Вярно е… Вярно е обаче и другото, че след 9 септември в рамките само на първите нощи на 9 септември…
ЛЮБОМИР ПАНТАЛЕЕВ (ДЛ, от място): Демократичен преврат ли е на 9 юни?
МОНЬО ХРИСТОВ: … в рамките на първите месеци са избити тези 23 000 души, за които говорите, господин Първанов. Това е вярното.

Затова, че във времето на тези 45 години беше подложено на марксистката философия, на Маркс, Ленин и Сталин, цялото наше общество, това доведе и до една национална деградация, господин Първанов, една промяна на манталитета на българина. И ако някой иска днес просто да застане и да бъде приет от Европейския съюз, да бъде приет от НАТО, това означава, че, както пише в нашата Конституция — че не може да съществуват комунистически, фашистки, националистически партии, по същия начин вие трябва да кажете: «Ние признаваме, че комунистическият режим в България нанесе тези щети, които са изложени в този законопроект». Просто това ще бъде нормалното отношение на една социалистическа партия, а няма да бъде някакво изнасилване или някакво неразбиране на този законопроект.

Така че във времето, което ни предстои занапред, ние трябва да помислим именно за това, да не допускаме явления от този тип дори в техния зародиш, да не допускаме такива явления когато свършваме един преход и се насочваме към едно социално пазарно стопанство. Защото виждате, че дори в Европа се появяват явления, които започват да будят съмнение относно дейността на някои политически партии, имам предвид в Австрия. И виждате какво е отношението на другите членки на Европейския съюз.

Какво искаме ние от вас? Просто искаме заедно тук, всички народни представители, да покажем, че не можем да допуснем в България да се възроди някакво такова явление.
ГЛАС ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: Точно това правим.
МОНЬО ХРИСТОВ: Но по този начин днес вие трябва да го покажете, просто вие трябва да го покажете днес.
ГЛАС ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: Това правите вие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!

МОНЬО ХРИСТОВ: Аз често съм ви питал кога ще кажете «да» на някои неща. И ще продължавам да питам. Но ако днес вие гласувате този законопроект, лично аз ще остана с убеждението, че вие вече мислите и сте за приемането на България в НАТО. Защото просто това са взаимно свързани неща. (Смях в Демократичната левица.)
Искам накрая да ви кажа, че приемайки този законопроект, възприемайки този законопроект, ние просто ще покажем пред българското общество, че изчистваме нещо, което през дългите тези 10 години тежеше.
ГЛАС ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: Че сте за НАТО!

МОНЬО ХРИСТОВ: И тук не става дума за възмездие, не става дума за отмъстителност, не става дума нито за реваншизъм, не става дума за надмощие на мнението и т.н., тук става дума за една реалност, за едно реално отношение, в което просто и вие като народни представители, като българи трябва да си кажете мнението.
ГЛАС ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: Вие гледайте сегашната реалност, не гледайте преди 50 години реалността!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, господин Мутафчиев!

МОНЬО ХРИСТОВ: Аз считам, че законопроектът, с необходимите промени, които трябва да бъдат направени по него, трябва да бъде приет от Народното събрание и то с един голям консенсус. Благодаря ви. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Моньо Христов.
За първа реплика има думата господин Пантелеев.

ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин Христов, уважаеми колеги, уважаеми господин председател! Не виждам никаква възможност да подкрепим въпросния законопроект, тъй като Вие го нарекохте «обръщение». Според мен той по-скоро е едно заклинание, в което със средствата на черната магия се опитва да скрие истината за един банкрутирал вече режим. И освен това се опитва да възкреси антикомунизма като последната и вече загубена идеологическа патерица на Съюза на демократичните сили.

И в този смисъл наистина е по-добре да слушаме партизански песни, госпожице Михайлова, отколкото тази политическа чалга, която ни е написал господин Панев. Благодаря ви. (Смях и ръкопляскания в Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За втора реплика има думата господин Станимир Калчевски.

СТАНИМИР КАЛЧЕВСКИ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин Христов! Аз съм 49-и набор и Вие сте някъде там, има няколко години разлика. От 1942 до 1944 г. баща ми е концлагерист в Белене и в Свети врач. Аз имам впечатление от това, което той ми е разказвал. Но няма да отварям тази страница и да я чета. (Обаждания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, моля, тишина!

СТАНИМИР КАЛЧЕВСКИ: В голяма част от залата, и вляво, и вдясно, има много такива хора.
С този закон, който днес господин Панев ни открива дебата, този болезнен дебат, се поставят много остри въпроси. И аз Ви питам: Отговорът на това — 1941-1944 г. ще има ли или няма да има? Второ, Франция, Испания, Германия ще оставя, ни дадоха ясни примери накъде ние трябва да вървим и как да вървим. Този закон отваря една тема, която е неизчерпаема. Тази рана ще кърви дотогава, докато има паневци в края на ХХ и началото на ХХI век.

Предлагам, господин председател, тази страница да се затвори и повече с такива глупости да не се занимаваме! (Ръкопляскания в Демократичната левица.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Моньо Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Искам да кажа само, господа, че една държава като Германия се извини на няколко други държави за това, което е направила в периода от 1939, а по-рано и от 1934 г. Една такава държава като Германия!

Но искам и да ви кажа, че една друга държава като Австрия е единствената държава, която не осъди нацизма като явление в собствената си държава и затуй в момента има такъв проблем. Затова ви казвам, че просто е необходимо. По този начин ние не го осъждаме, ние просто не го признаваме.
А що се отнася до това, което казахте, господин Калчевски, аз искам да Ви кажа, че разликата, която е била в Свети Врач, където е лежал Вашият баща, и разликата, където е бил моят баща от 1947 до 1955 г. — Белене, е толкова голяма, че просто… Трябва наистина внимателно да проучите историята на България.

Има и нещо друго, много съществено. Същественото е, че към 9 септември имаме действия на едно правителство, което е търсило подхода и начина да защити суверенитета на тази държава. Същевременно обаче в това правителство, както в много други правителства, е имало и някои, които са били предатели. Много добре знаете за какво става дума.

Така че, дайте да решим този въпрос ето по този цивилизован начин — чрез един законопроект на българското Народно събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Христов. (Реплики в блока на ДЛ.)
Това беше дуплика — вие и това ли не разбрахте? След всяка реплика има право на дуплика.
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: Хайде, стига!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма «Стига!». Какво се дразните сега? Защо питате: какво беше това? Трябва ли след всяко изказване председателстващият да ви обяснява какво е станало? Ами, внимавайте! Поне вие тук присъствате!
Има думата господин Нансен Бехар.

НАНСЕН БЕХАР (независим): Уважаеми господин председател, откровено да Ви кажа, мен ме е срам от този дебат, който се провежда. Срам ме е пред тези, които ни гледат и които ни слушат, и които си мислят: това ли е сега проблемът, който трябва десет години след промяната, десет години след един правилен път, една правилна посока — това ли е проблемът, който сега трябва да се разглежда, когато има пенсионери, които си броят стотинките, и хора, които бъркат в кофите, когато пред нас предстои един дълъг път, за да излезем от кризата?
Аз смятам, че самото политизиране на този въпрос действително дава основание за такъв срам. От едната страна виждаме един морализаторски тон. Аз например бих репликирал тук госпожица Михайлова.

Ако демократизацията в България е пуснала дълбоки корени, както Вие вече казахте, защо е нужен подобен закон? А от другата страна виждаме един опит всеки елемент да се политизира и да се свърже със сегашното състояние на политическите процеси.
Ами, излиза така, че едната партия трябва да се чувства виновна за това, което е било след 1944 г., а другата едва ли не защитава това, което е било преди 1944 г.

Аз смятам, че не може да има черно-бяла поляризация. Наистина по време на властта, която бе установена след 1944 г., имаше и репресии, имаше и беззаконие, и убийства без съд и присъда, но в същото време имаше и развитие на една култура, развитие на социален процес, развитие на строителство, което не може също да се отрече. Преди 9 септември също е имало убийства без закон и без съд, също е имало драстични нарушения на правата, лагери — също.

Трябва да ви кажа, че моето семейство и аз включително бяхме изселени в най-безчовечни условия в гр. Кюстендил и ни се забраняваше да излизаме между 8,00-9,00 ч. сутринта и 21,00 ч.
Не искам да отивам по-нататък в подробности. Струва ми се, че трябва да се сложи край на това. Ами, нима не виждате, че по места хората вече и от СДС, и от БСП, и от центристките партии търсят някакво съгласие, търсят начин да излязат от тези проблеми? Нима не виждате, че това са едни ретроградни идеи, които връщат конфронтационния дух?

Мен би ме тревожило, ако това е действително линия на цялата управляваща прослойка, на СДС като цяло. Мен не би ме тревожило, ако това е само една изява, една самодейност на вносителя на закона.
Аз смятам, че грешка правят колегите тук от ляво, които се занимават с личността на вносителя. Просто аз мисля, че това не заслужава и една секунда парламентарно време. (Ръкопляскания в ДЛ.)

И две думи по правните последици. Аз не съм юрист, но вече три години съм тук, в Народното събрание, и като че ли трябва да се науча повече да бъда и юридически мислещ. Говори се за режим и юридически структури, административни структури, нормативни актове. Няма режим без свои нормативни актове, макар и декрети. Говори се по-нататък за незаконност на този режим. Даже заглавието е не за обявяване незаконността на комунистическата партия в България, а на комунистическия режим. Тогава какво става, както каза колегата Драганов, с административните актове? Ами, аз бях преди няколко дни в Русе. Хората се смеят. Хората се смеят и особено тези, които имат бракове преди 10 ноември, казват: «Ура! Най-накрая ще се освободим от бабичките.»
РЕПЛИКА ОТ МНОЗИНСТВОТО: Много елементарно!

НАНСЕН БЕХАР: Елементарно е. Аз го довеждам до този абсурден вид, именно за да покажа — едно мое дълбоко убеждение — че това е един закъснял законопроект, след като имаме Декларацията за националното съгласие. Нима не е по-хубаво да вземем испанския опит, когато се каза: да признаваме безчовечността и на единия, и на другия режим. И нека оттук да тръгнем напред. Нека оттук да търсим това национално съгласие, този консенсус по основните неща. А нека да има опозиция. Но как, нима не виждате вие отдясно, че с подобни неща вие втвърдявате опозицията и тя вече не може да бъде толкова конструктивна?

Искам с това да завърша, защото времето ми изтича и господин Соколов ще ми направи бележка, предполагам. Искам да кажа, че ако ние приемем фактически този законопроект, бихме станали действително за смях пред българския народ. Благодаря. (Ръкопляскания в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бехар.
Има думата господин Дянко Марков.

ДЯНКО МАРКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз съм доайен в това събрание, защото господин Лучников отсъства. Той е няколко месеца по-стар от мен. Аз съм свидетел на цялата тази епоха, която днес присъства в Народното събрание на Република България, и в известна степен — не парадирам с това, вие знаете, не съм парадирал — съм потърпевш от режима, който е обект на оценка и на осъждане в проекта, който ни е представил колегата Георги Панев.
Мисля, че ще запазя коректния тон, който изисква институцията, в която се поднася и обсъжда този проблем. Има други места, където може да се влагат повече емоции, повече патос, повече напрежение, ако щете, повече омраза или любов. Тук трябва да внесем повече здрав разум, чувство за отговорност и морал.

От тази позиция аз смятам, че това е едно полезно разискване, което правим днес. И ако то е предизвикано от господин Панев, даже само този факт вече е достатъчен, за да мотивира внасянето му в Народното събрание. Защото и досега, много години след промяната към демократизация, хората търсят имената на близките си по мемориалната стена, над която вторично кощунствено беше издевателствано и над имената на хората, които стоят там.

Тоест, проблем стои пред нас, колеги. Той стои пред бъдещето ни. Не е въпрос на миналото, когато сега го поставяме. Не е въпрос толкова на оценка на миналото. Въпросът е по какъв начин ние ще преживеем това минало, по какъв начин ще го преодолеем, за да завещаем едно по-друго бъдеще на онези, които идват след нас.
Господин Първанов зададе на господин Панев въпроса, който е много важен всъщност, той го зададе и като историк, и като политик: какво вие направихте, за да се борите срещу този режим или срещу тази партия, тази власт, която вие подлагате на обсъждане. Аз приех този въпрос като зададен и към мен. И аз ще ви отговоря. Мисля, че отговарям от името на всички хора, които са имали сходна съдба и които сега ме слушат. Борбата я водих, като бях порядъчен гражданин и човек в своето Отечество!

(Ръкопляскания от СДС.) Борбата я водих, като възпитах двете си деца в оскъдица, в притеснения, да не говоря за другите неща, и ги възпитах като достойни граждани и обичащи Отечеството си млади хора на бъдещето на България. (Възгласи: «Браво!» и бурни ръкопляскания от СДС.) Заради това, когато се връщам към съществения проблем, аз не мога веднага да не кажа: да, този режим беше престъпен, той беше за осъждане. И не затова, че той построи редица пътища, курортни комплекси, фабрики и много други неща. За това никой не може да каже лоша дума. Даже и за тези строежи и за тези постижения в материален план, които бяха безсмислени и които бяха на загуба за държавата. Но бяхме принудени да ги правим. Не за това става дума.

Става дума за друго. И аз няма да си служа с друга аргументация. Направо ще ви прочета нещо от вестник «Дума» от 28 март 1991 г., когато тогавашното ръководство на Българската, вече, социалистическа партия, излезе с декларация. Това бяха хората почти от моето поколение. Това бяха вашите предшественици, на тази млада част на Българската социалистическа партия, която я представлява днес в българския парламент и която с нищо не е ангажирана и не е отговорна за онова, което предшествениците й са извършвали или не са извършвали в нашата страна в идеологически план. В този именно смисъл аз смятам, че би трябвало да се върнем малко към тази оценка, която те именно, хората, които са провеждали тази политика, дават.

Цитирам: «Корените на настъпилата криза са в наложения и възприет у нас сталинистки модел на политическа система. Това намери израз в: насилствено ликвидиране на политическия плурализъм в управлението на държавата; постепенно срастване на партията с държавата; установяване на авторитарно управление; грубо погазване на основни права на човека; преследване и репресиране заради различни от официалните убеждения и политически позиции; установяване на лагери, принудителни изселвания, допускане на жестокости и грубо беззаконие в тях; допускане през различни периоди на сериозни грешки по националния въпрос; провеждане на така наречения «възродителен процес» сред българските граждани с турско етническо самосъзнание; намеса в работата на съдебните органи и злоупотреба с властта; създаване на номенклатурна система на кадрова политика и на раздута система от неоправдани привилегии за управляващите и особено за висшия ешелон». Това е казано от вашите предшественици. И заради това аз смятам, че младите хора на Българската социалистическа партия с пръст на раната трябва да продължат тази оценъчна позиция и да изведат от нея своите заключения. И не с тези ожесточени емоционални реакции на онова, което са правили.

Господин Първанов каза, че има исторически и юридически несъобразности. Приемам, че има. Но нали затова се обсъжда. Нали затова има комисии. Нека да се даде на тази форма на закона едно избистрено и съобразено с онези неща, които трябва да намерят място там.

И вече не мога да говоря спокойно. Ние няма да даваме отчет на Европа за онова, което ще направим тук. Това е наш, български национален проблем (ръкопляскания от СДС), това е проблем за бъдещето на нашите деца. (Ръкопляскания от СДС.) Не на тази Европа, която започна война срещу хитлеристка Германия заради един сравнително по-малък проблем, а предаде половината Европа на сталинисткия режим (ръкопляскания от СДС) и която наливаше милиарди долари, за да крепи този режим. Не на тази Европа ние ще даваме отчет! Защото тази Европа в лицето на нейните достойни и съзнателни хора си дава сметка за отговорността, която носи заради това, че обрече половината от континента на едно господство на едни престъпни режими. И в този именно смисъл аз вярвам, че нашето общество ще намери формулата, с която, осъждайки този режим, да не направи от това някакво клеймо на хората, каквото носихме ние, старото поколение, което си отива и което иска да види бъдещето на Отечеството си в ръцете и съзнанието на почтените, на истинските родолюбци, на честните хора в тази страна! (Възгласи: «Браво!» и бурни продължителни ръкопляскания от СДС.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Дянко Марков.
Има думата господин Любен Корнезов.

ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, дами и господа! С внимание изслушах господин Дянко Марков, един достоен човек, един патриот, доказал това с живота си, един страдалец бих казал. Но в края на краищата днес приемаме един закон и обсъждаме закон, а не някаква декларация или някакво теоретично обсъждане на нашето минало. Така че вчера и днес тази пленарна зала се превърна в сцена, на която се разиграва трагикомедия, бих казал трагикомедия на абсурда. Жалко е, че този абсурд се прехвърля и в обществото. И този абсурд се нарича, цитирам: «Закон за обявяване на незаконността на комунистическия режим в България». Автори на този абсурд са 40 народни представители, някои от които даже бивши членове на Българската комунистическа партия или сътрудници на Държавна сигурност, които с подписа си като Пилат Понтийски искат да измият не ръцете си, а душите си, разбира се, не само за 30 сребърника. Начело на тези «40 комунистически мъченици» стои името на небезизвестния лустратор доц. Панев.

Какво искат авторите на този абсурд? Те искат да се обяви, цитирам: «Незаконността на България във времето от 9 септември 1944 г. до края на 1989 г. — чл. 1». И като юрист веднага поставям въпроса, първо, незаконен ли е господин Панев? Тук се казва, че през този незаконен период са се раждали деца, сключвали са се бракове, две поколения българи са живели — незаконно според господин Панев и сие.
Второ, тези 40 вносители, воглаве с господин Панев, ще се откажат ли от дипломите си и титлите пред имената си?
По тяхната логика дипломите и титлите им са незаконни. Уж незаконен режим, но учиха безплатно във висшите учебни заведения. Някои от вносителите са влизали с предимство и специализираха безплатно в чужбина, включително и в Дубна. Щом считате, господа, че комунистическият режим бил незаконен, този период е незаконен, изгорете си дипломите и се запишете в първи клас на вашата СДС-школа.

Трето, според господин Панев и сие, цитирам, незаконни са през този период принципите на правото на собственост — чл. 2, ал. 1, т. 3. Щом са незаконни, господа, откажете се от апартаментите, в които живеете, тъй като са построени в омразния ви комунистическия режим! Или какво приватизирате, тоест разпродавате на вашите братовчеди, нали всичко е незаконно? Даже купихте без пари и гаража на Централния комитет на Българската комунистическа партия. Нали и той уж е незаконен! Явно за вас парите не миришат. Но все пак моралът трябва да мирише!

Някога един мъдрец, обявен за гений на хилядолетието, беше казал, че невежеството е демонична сила. И този закон е продукт на едно невежество, облечено в синя демонична сила. Или по-точно безсилие!
Първо, известно ли е на авторите, че чрез този закон обявяват за незаконен, както каза и професор Драганов, Парижкия мирен договор от 1947 г., по силата на който България запази довоенните си граници, въпреки че беше на страната на Хитлер и Мусолини и обяви война на Съединените щати и Англия? И ги запази благодарение на тогавашния Съветски съюз и руския народ, които в закона се третират, цитирам, като чужда сила, обявила война на България.
Второ, известно ли е на господин Панев и сие, че България е приета за член на Организацията на обединените нации в 1955 г.? Известно ли е също на господата, че през този период, незаконен според тях, са сключвани стотици международни договори, които и досега действат, и сега се прилагат? И според тях всичко това е незаконно!

Трето, всичко след 9 септември ли е незаконно, когато имаме и две конституции, а Конституцията от 1971 г. е приета след народен референдум? И питам господин Панев и тези 40 народни представители: гласувахте ли за тази Конституция? Кажете, елате и кажете от трибуната гласувахте ли или не, когато обявявате нещо за незаконно!

Човекът, господин Панев, не може да се отрече както от родителите си, така и от децата си, така и от живота си.
Няма да се спирам на това, че законът създава в чл. 5 де факто нови активни борци. Няма да се спирам на грубото противоречие на чл. 6 с чл. 31 от Конституцията и Резолюция № 1096 на Съвета на Европа. Това не е закон, а заклинание на шаман, попаднал под синя седесарска наркоза. Всеки уважаващ себе си юрист, та даже и студент първокурсник, ако прочете този закон, би го хвърлил в кошчето за боклук. Но СДС не го хвърля. Следователно това творение, което е срам за всеки нормално мислещ човек, камо ли за един парламент на една държава, не е лична политика на господин Панев. Изводът е, че СДС и правителството на Иван Костов искат да прикрият политическия си фалит с такива квазизакони, отвличайки вниманието на хората от провала на собственото им управление. Паневизмът е политика на СДС. Този закон не е проблем на юристите, а на психиатрите. Един призрак броди из Европа, а сега вече явно и в нечии глави. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в ДЛ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За първа реплика има думата госпожа Анастасия Мозер.

АНАСТАСИЯ МОЗЕР (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз имах реплика и към изказването на господин Нансен Бехар, но това вече мина. Но сега, понеже господин Корнезов каза, че човек не можело да се откаже от родителите си, от децата и т.н., искам да му напомня това, което те правеха по времето на комунизма и заставяха децата да се отказват от родителите си. (Ръкопляскания в мнозинството.) Не се ли отказа синът на Трайчо Костов, не беше ли принуден той да се откаже? Ами другите всичките, които бяха осиновявани от баби и дядовци, за да не носят имената на родителите си? Аз лично съм била принуждавана да се откажа от баща си и когато не се отказах, ме изключиха от училище завинаги от всички училища. Затова недейте да забравяте истината за онова време, защото тук има много свидетели на нея и тя не е никак хубава. Тя е трагична и толкова трагична, че аз не мога дори да говоря по главните въпроси на този период. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Мозер.
За втора реплика — господин Борислав Джолев.
БОРИСЛАВ ДЖОЛЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Корнезов, имам само два въпроса към Вас. Вие оспорихте тук дипломи на учили хора, безплатно образование, висше образование… (Реплики от ДЛ: «Не ние, а вие!».)

Аз имам от един вестник за тези ученици какво ще отговорите изключени, наказани в девети клас в 1951 г. в една от гимназиите, а това могат да бъдат стотици гимназии в България. Мотиви, грехове: реакционно настроен, лоша семейна среда, други вражески настроени против народната власт ученици, реакционни изказвания, разложителна работа в клас, учил в семинария, лоша семейна среда, враждебни на ТКЗС и правителството изказвания относно купонната система, вражески изказвания при събиране помощи за корейския народ, лоши изказвания за другаря Сталин, скъсал портрета на другаря Васил Коларов, за да използва рамката за украса в класа. Знаете с какво са наказани — изключен завинаги от всички гимназии в България. Второ, изключен с право да се запише в друга гимназия, примерно, от Сандански изключен, къде ще отиде, в Толбухин ли?
Тези съдби, те са живи тези хора, какво ще им отговорите?

И още един, вторият ми въпрос, защото Вие активно сте подписан: знаете тази «Хроника за едно национално предателство» (показва книга). В България имаше съпротива, от професор Димо Шарланов има една много хубава книга. В България имало фронт. Ние описахме жертвите само на едната страна на барикадата, но знаете, на барикадата има жертви и от двете страни. Тези жертви имат майки и бащи. Ние или вие, или нашата литература плачеше само за едната страна. Аз съм за испанския модел — да вземем едно решение, че Тридесет и осмото Народно събрание е против всякакви преврати: деветоюнски, септемврийски въстания, деветнадесетомайски въстания, деветосептемврийски въстания и т.н.! И всички тоталитарни режими! Това да бъде решение и то на Тридесет и осмото Народно събрание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече.
БОРИСЛАВ ДЖОЛЕВ: Аз нямам никакво персонално отношение към тези и от левицата, и от центъра, и от десницата, но дайте да видим какво ще остане оттук-нататък към България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече.

БОРИСЛАВ ДЖОЛЕВ: Ето това, «Хроника на едно национално предателство» това е върхът на предателството. Вие знаете за какво става въпрос. Сега границата щеше да бъде при Дупница, не долу на Кулата, ако Югославия не беше излязла от СИВ и от НАТО, ако не беше…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Джолев.
БОРИСЛАВ ДЖОЛЕВ: Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата за дуплика господин Корнезов.

ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
Ще започна отзад напред.
Господин Джолев, и аз съм за испанския модел. Разбира се, трябва да сложим точка. Трябва да сложим точка! Но Вие ми говорите тук… Имало е изключвания, да, и преди 9 септември, за съжаление, и непосредствено след 9 септемри. Но все пак през този период, за който става реч тук, всички деца учеха. Учеха безплатно. А тази година 60 хил. деца не отидоха на училище. Не ходят на училище. Не могат да отидат на училище. Това е трагедията, господин Джолев. (Шум и неодобрителни реплики от мнозинството.)

Към уважаемата госпожа Мозер. Аз не се отказвам и никога не съм се отказвал от родителите си, нито от децата си. Не се отказвам от идеите си, които съм носил и които нося сега, нито от живота си, нито от една дума, която съм написал в моите книги и статии. Вие сте се отказали. Това е разликата, госпожа Мозер.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (НС, от място): Вие не сте ме чули.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Александър Каракачанов.

АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаваният от мен господин Дянков ме провокира да почна по един може би необичаен за вас начин. Именно уважаваният от мен господин Дянков, защото той е един от малкото хора, които наистина си заслужават уважението в тоя парламент.
Защо казвам това нещо? Аз съм потомък на стар комунистически род. Именно комунистически, даже не социалистически. Нещо повече, аз твърдя, и това се знае от хората, които са се интересували от моя род, че това са били хора идеалисти. Те са го доказали и с позициите си преди 9 септември, и с позициите си след 9 септември. И когато тук става дума за извинение аз винаги бих казал следното: не всеки има право да се извинява. Просто извинението има смисъл, когато идва от човек, който е имал искрени позиции.

Затова, господин Дянков, аз Ви се извинявам от името на моя род и на много хора като този мой род, които искрено са вярвали в тези идеали. Да, аз Ви се извинявам — на малкото хора в тоя парламент, а може би и само Вие да сте като тях, които заслужават това извинение. На многото хора, извън този парламент, които заслужават това извинение. Но искам да Ви напомня също така, и Вие ще се съгласите с мен, защото сте откровен човек, че те самите заслужават извинението за това, което са правили с тях преди 9 септември.

Така че нашата история е много сложна. Нашата история е много тежка. Нашата история е много обременена и тази обремененост се чувства в този парламент. Но страшното е, че в тоя парламент тази обремененост се използва за спекулация и за предизборна борба. Защото това, което става в момента, е началото на следващата предизборна кампания. И това е толкова очевидно.

Няколко думи за самия законопроект. Аз мисля, че всъщност това е една декларация, защото във всичките седем члена на този законопроект има само два, от които биха могли да произтекат някакви правни последствия. Тоест, ако в един закон няма правни последствия, той не е нищо повече от една декларация. И прословутият чл. 3, в който се говори за това, че властта, даже комунистическото управление — такъв юридически термин не знам дали има в нашата правна система — от 9 септември до 1989 г. е незаконно, престъпно и осъдително. Последствията от това, ако наистина се опитаме да ги приложим, те тук ги казаха — те са смехотворни. Да не говорим, че вече ми звъняха по телефона и някои ми предлагаха да настоявам да се приеме този законопроект, защото щял да се разведе с жена си. Хората започнаха да вярват и на това нещо. По този начин — най-лесният. Това е несериозно, меко казано, несериозно. Но нека да го оставим настрана. Не в това е проблемът.

Между другото, пак в чл. 3, ал. 2 — за Българската комунистическа партия, че била престъпна, осъдителна организация. Какво следва от това, господин Панев? Ако вие искате да я закриете, напишете: тя е престъпна, незаконна и се закрива. Само че трябва да Ви кажа, че Вие ще им помогнете с това. Защото след един месец те ще се пререгистрират и даже ще им отпаднат задълженията за това, дето не са си плащали като наем за помещенията — вече са няколко милиона. Не знам, може би да са ги изплатили. Така че и с това ще им помогнете. Тоест, едно пълно недоразумение от юридическа гледна точка.

Има един сериозен член, за който аз бих гласувал, но не в рамките на този закон, защото това е просто обида към нас като народни представители и за нашата квалификация като такива. Защото в крайна сметка това също е някакъв вид квалификация — да бъдеш народен представител. Не може да бъдеш пък съвсем неграмотен. Става дума за чл. 5 — Лица, които са били преследвани от комунистическото управление при провеждане на неговата противонародна и противочовешка дейност да имат право на обезщетение. Ние приехме няколко такива. Какво ново допринасяте с това — конкретно? Нищо ново! Отново декларация.

Следващият член — за погасителната давност. Извинявайте, тук между другото има, естествено по-запознати от мен хора и много добре знаете, че погасителната давност за различни дела има международни споразумения, може да бъде само за престъплението срещу човечеството. Те са в сила и в момента. Значи и това не е необходимо. Ако вие искате нещо по-конкретно, то напишете го, защото този текст също е просто несериозен. И тогава, наистина, дайте да го гласуваме като поправка към някой от законите.

Затова аз искам да кажа няколко думи, в крайна сметка за политическия смисъл на този законопроект, защото това е очевидно чисто политически законопроект. Аз твърдя, а и Зелената партия в мое лице, че ще гласуваме за една декларация, в която това, което сте казали, може би с някои по-издържани думи, за комунистическия режим е вярно и ние ще гласуваме за него. Това е една декларация. Аз бих препоръчал двете страни — СДС и БСП, да седнат и да си напишат тая декларация и да не занимавате Народното събрание, наистина, с една предизборна риторика.

Ще гласувам, също така и Зелената партия в мое лице, за поправки в този смисъл, които казах — тези членове, които биха могли да породят някакви правни действия, ако ги напишете грамотно и разумно и ги дадете като поправка към някой от законите. Но това, което тук в момента се превръща с това произведение, извинявам се, всъщност е един политически автогол. И този политически автогол е и за двете големи политически сили, но по-голям за вас — имам предвид дясната страна.

Защо? Защото българинът, който в момента ви слуша, си казва следното: добре, бе, приказват ми демократите, които наричат себе си, че демокрацията им дала много. И се питат: а какво ми е дала на мен тази демокрация? Мога ли да отида на море? Мога ли да си нахраня децата? Мога ли да им дам възможност да учат по този начин, който беше в лошия комунистически режим? (Шум и неодобрителни реплики от мнозинството.) Това е реалността. На вас може да не ви харесва, но така разсъждават хората и са прави за себе си. И вие правите грешката, защото давате възможност отляво да ви излезат с големите фермани с цифри и да ви кажат черно на бяло: ето, така живя българинът при лошия комунистически режим.

И вие укрепвате комунистическото влияние в България с тази ваша дейност в момента. Защото комунизъм има там, където има беднотия. Защото комунизъм има там, където има корупция и комунизъм има там, където има и демагогия. И в момента вие това правите.
Защото това, което беше построено по времето на комунизма, беше построено, въпреки комунизма, от българския народ. Но страшното се получи, че при така наречената «демокрация», тази наша въшлива балканска демокрация, псевдодемокрация, се оказа, че тя е по-голяма пречка да се строи ново, отколкото по времето на комунизма. Ето това е страшното.

И затова аз ви умолявам и ви предлагам процедурно следното: нека да прекратим това заседание, именно да го прекратим, колкото време искате, една седмица ли, а не да минем към гласуване. Двете политически сили отидете и напишете една декларация по отношение на комунизма. Върнете се тук и ще гласуваме тази декларация, а законопроектът тихомълком ще гласуваме, че ние го приемаме, без даже да го казваме на народа, ако това е необходимо. Това е изход от положението, защото другото, което е, е просто една предизборна риторика и аз вече почвам да си мисля, че наистина някой се кани да прави избори наесен и затова се е забързал да почне новите сблъсъци. Но аз ви твърдя, вследствие на този сблъсък, който тук в момента става, вие ще мобилизирате част от вашия твърд електорат, част, но много повече ще мобилизирате от твърдия електорат на БСП. Честито, ако го постигнете!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Каракачанов.
За реплика думата има господин Георги Панев.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Нямах намерение да участвам днес в дискусията, защото това, което казах, го казах вчера. Но, както в изказването на господин Каракачанов, така и в изказването на господин Корнезов, така и в изказването на господин Драганов, беше направено едно много елементарно разсъждение. Разсъждение, което не им прави чест — че щом комунистическият режим в България е незаконен, то всичко, което се е случило през тези 50 години, е незаконно, законите не са работили, хората фактически не са се раждали, браковете не са се сключвали и прочие. Да сме наясно — това е елементарно.

Комунистическият режим е незаконен, защото е дошъл на власт с преврат и е узурпирал властта. Това е незаконното на режима. (Шум и реплики от Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
ГЕОРГИ ПАНЕВ: Както преди, така и сега, така и за в бъдеще ще има страни, в които властта ще бъде взимана по незаконен начин. Просто такъв е животът на обществата.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): То и вие така дойдохте на власт.
ГЕОРГИ ПАНЕВ: Но както преди, така и сега, така и за в бъдеще тези страни не живеят изолирано и хората в тях освен това осъществяват своето битие. И няма юрист в света, аз не говоря за България само, и няма човек със здрав разум в света, аз не говоря за България само, който да възприема абсурдната теза, че когато един режим е дошъл на власт незаконно и поради това е незаконен, всички следващи правни последствия са незаконни, хората не са живели, не е имало административни актове, не е имало обществен живот. Благодаря ви. (Шум и реплики от ДЛ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Каракачанов.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ (ОНС): Уважаеми господин Панев, добре, може и този въпрос да решим: ще пишем под Вашето изречение отдолу, че, независимо че е незаконен режимът, всичките му действия са законни, включително дипломите на доцентите, включително моето свидетелство за раждане, защото излиза, че аз съм копеле и сумати други хора тук, защото нямаме всъщност актове за раждане по тази логика.

Господин Панев, разграничете правната последователност — юридическите изисквания от политическите. Юридическите изисквания във Вашия закон са под всякакво равнище. Затова Ви критикуваме, не сте задължен, не сте юрист. Но аз Ви говоря за политическите последствия от Вашия законопроект. Приемете това, което Ви предложих, прекратете това заседание, излезте с една декларация. Аз мисля, че никой в тази зала или поне ще са много малко, които ще смеят да гласуват за декларация, с която се казва, че комунизмът е нещо лошо. Хайде да видим кой ще бъде против това? Това е политическият смисъл, ако искате да търсите обединение на нацията. Другото всичко е просто една конфронтация, която е омръзнала на българския народ, и той започва да мисли, че този политически елит в тази зала е непотребен на България.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата господин Христо Стоянов.
ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми колеги, малко за шега, но аз отдавна не съм виждал толкова много депутати в залата по това време. И понеже днес дебатите са доста развихрени, аз бих помолил или поне винаги съм се съветвал в политическия живот да не ползвам носталгията и емоцията в моите изказвания. Защото и носталгията, и емоцията са лош съветник.

Уважаеми колеги, аз мисля, че онова, което се коментира за испанския модел или нещо подобно, ние вече го направихме. Ние имахме едно събитие, което всички помним — това беше 4 февруари 1997 г. И тогава политическите сили намериха в себе си сили да оценят и изминалото, и какво е необходимо за бъдещето, и направиха тази политическа декларация за политически мир в България и създаване на предпоставки за демокрация и развитие на демокрацията в България. И ако ние коментираме, че ни трябва още нещо, нека като сериозни политици да се върнем на тази декларация, да я прочетем, и ако трябва да допълним към нея и нищо повече.

Защо? Защото винаги, може би така съм устроен като човек да правя и цял живот съм правил, съм считал, че политиката е правене на бъдеще на един народ. Но да прави човек бъдеще, трябва да познава настоящето и него да отрази. Затова винаги съм сравнявал политиката като едно мобилно средство, каквото съм правил, и винаги на него се прави всичко възможно да има максимална видимост отпред и само, когато се налага да подмине, да задмине, да погледне човек в страничното огледало. Днес ние не виждаме и не гледаме онова, което предстои пред нас, а само в страничното огледало, което е лош съветник, и може да ни доведе до нещо лошо. Какво имам предвид?

Уважаеми колеги, от месец септември до тази седмица аз обиколих 81 села. Моите събрания в селата се посещават. Чух, видях и разбрах няколко неща, които искам да ви кажа. Искрено ви казвам с болка, че не помня по-сиромашки живот. Не помня, казвам ви го. По-голяма безнадеждност и такова неуважение и непризнание на бивши и настоящи управляващи политици мисля, че не е имало в българския народ. Децата ни бягат от нас.
Знаете ли, че ако погледнете тези хора, те не могат да се лекуват. Знаете ли, че тези хора, може би основната част от тях, нямат и зъби да се хранят? И ние днес се занимаваме с това. Това не означава ли, че ние вече сме изчерпани? И вие, колеги от мнозинството, като парламентарно мнозинство, и като представители на вас — правителството, явно сте изчерпали възможностите за законодателство, за отговаряне на онези проблеми, които подсказах, и те са само част.

Защо да не казвам, че 17 млн. дка не се обработват, а това представлява 400 млн. долара годишно. И един път не помислихме, не потърсихме решението на това бъдеще, а ние се занимаваме само с носталгията и с гледане на задното огледало.

Аз поставям под съмнение днешното ни заседание, че ще има някакъв ефект, освен това, което казах, чесане на политическите ни езици. Нищо повече. Затова съм склонен да приема предложението на господин Каракачанов: дайте да прекратим и дайте онези, които толкова много настояват, да вземат тази декларация, на която и аз съм инициатор, да я допълним, ако трябва, и да приключим с всичко това. Да не дебатираме повече, защото омръзнахме и обедня нашият народ. Днешното заседание свали поне 5 на сто от имиджа на парламента. Нека това да не се повтаря повече, много ви моля, от всички досега противопоставяния. Не ни е нужно. Не е нужно на народа ни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.

Има думата господин Веселин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (НС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми госпожи и господа народни представители! В днешния дебат наистина има много политика. Искам да направя под формата на реплика на говорилия преди мен господин Стоянов едно уточнение. Политиката не може да бъде и няма как да бъде визията за бъдещето. Политиката е настоящето, правенето на настоящето. Политиката е дейност, в която човек се занимава с нещата, които са днес, нещата, които днес тормозят хората, нещата, които днес са обществени проблеми.

За голямо съжаление в тези десет години един от днешните ни проблеми продължава да си бъде непрекъснато днешен и непрекъснато спъва развитието на България. За този проблем днес коментираме. Този проблем е едно непрекъснато несъгласие от 1989 г. на вас, уважаеми колеги на БСП, просто да кажете «Не» на това, което е било до 1989 г. като политика. Нищо повече не се искаше от вас. Вие отказвате да го правите десет години.
Когато отиваме на тези срещи с хората, които на нас ни вярват, които са гласували за нас, които ни дават доверието си, този въпрос продължава да се задава. Този въпрос продължава да бъде актуален наред с другите тревожни въпроси на днешния ден.

Това е политическата необходимост отново да се връщаме към тази тема, защото тя за съжаление все още е тема на нашето настояще. Защото в тези страни, за които много говорехме — от Източна Европа, които бяха в социалистическия лагер — просто такава практика като вашата няма, което страшно много тежи на България.
Онзи ден имахме дебат за правителствената политика. Имаше изказване от вашата парламентарна група — на Демократичната левица — че не се инвестирало в България. Във времето, в което аз бях член на правителството, в разговорите, които имах с хората от Европа, един от аргументите, които чувах за това, че инвестициите в България са слаби, беше политическият аргумент. Те казваха: ние нямаме никакво доверие все още в това, че вашата опозиция, ако дойде на власт, ще бъде една демократична и европейска политическа сила. (Шум и смях от блока на ДЛ.) Това е нещо, което на мен ми е казвано. Че не ви харесва на вас — го разбирам и е с основание. Но един от начините да престане това лошо име за България, защото вие сте българи като всички нас, да бъде отстранено това лошо име от България, просто трябва да кажете това «Не».

Няма да го кажете, аз го разбрах. Дебатът вече е преполовен. Вашата позиция е ясна. И вашата позиция е ясна според мен в чисто човешки план и поради нещо простичко. Защо приемате нещата върху вас лично? Защо мислите, че става дума за вас лично? Защо непрекъснато искате да защитавате, че сте приемници на Комунистическата партия? Защо не сте Социалистическата партия на България днес? Защо непрекъснато трябва да се залепвате за онова минало? Аз мога да се залепвам като член на Демократическата партия, защото нямам проблем. Защото Демократическата партия просто е една политическа ценност в тези години, в които тя е съществувала. Вие не се залепвайте за нея непрекъснато — за тази Комунистическа партия!
И ще ви кажа още нещо. Казвам го с добронамерен тон. Имаше тук изказвания на мои колеги от моята професионална област — историци, изказвания, с които не съм съгласен, особено с това на господин Драганов.
ДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ, от място): Архивар.

ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Да, и архивар съм и това е много полезно за историка, трябва да ви кажа.
ДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ, от място): Ръкавелите си изтъркахте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина. Господин Божков, правя Ви бележка.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: И ръкавели ще си сложа, нямате проблеми.

И когато се говори от историк — професионалист, и когато се интерпретират историческите съчинения в последните петдесет години, нека да кажем нещо ясно. Тези исторически съчинения се пишеха по една методика. Тази методика беше усъвършенствана между 1945 — 1989 г. и тя се наричаше класово-партиен подход в изучаването на миналото. Това беше методиката, с която се работеше. За това не знаем всички, не само вие. Тук невежеството е навсякъде, не само във вашата парламентарна група. Просто не знаем какво се е случило точно не само от 1944 до 1989 г., ние не знаем какво се е случило точно и между 1919 и 1944 г., за съжаление. Защото, ако си спомните малко, ще се сетите, че с 9 юни се е установил фашизмът в България и едва ли не той е бил премахнат само от Комунистическата партия на 9 септември.
Много неистини са казани. Много неистини функционират в нашето обществено мнение. Вината е на нас, историците. Наша е вината.

И понеже пак ме репликирате за архивите, господин Първанов излезе, не му е интересен повече сигурно този дебат. Господин Първанов беше от хората, които през 1993 г. яростно защитаваше тезата да не се предават документите на БКП в държавните архиви. Те бяха друга държава. Те бяха някой друг. Те имаха статут на нещо привилегировано. Защо обаче не искаха да се предават? Защото, когато отидоха в държавните архиви, сега всеки има достъп до тях. И аз ви съветвам да четете малко повече от тези документи, но не само в областта на строителството и пътната мрежа, примерно, а и в областта на политиката.

Изненадам съм от това, че колегите от ДПС са толкова ненастойчиви в този дебат. Защото, ако четете документите там за тях, тази трагедия, която е само преди 10 — 15 г., тази човешка трагедия — всички трябва да ни е срам. Всички трябва да ни е срам! Защото тази човешка трагедия се е случила пред очите на всички нас. И това, че медийно е била забулена, това, че медийно е била представена по друг начин, не ни оправдава. Поне мен лично изобщо не ме оправдава.

Аз не се връщам на това, че моят баща е бил пребит в милицията след 1944 г. Но го сравнявам като лично преживяване с това, което са изпитали тези хора тогава. Защото в крайна сметка говорите за демокрация. Демокрацията е усещането да защитиш човешкото право, да не се нарани човешкото достойнство, а не само защита на някакъв колективен, в случая — партиен интерес. И това е нещо, което трябва да проумеем, защото са прави част от колегите, които казват: днес занимаваме хората с нещо, което не ги интересува. Защото хората започват да се настройват срещу политическите партии. Кой носи отговорност за това хората да се настроят срещу политическите партии? Само мнозинството ли? И вие, от опозицията, носите наравно с нас от мнозинството отговорност. Защото не може да се излезе на тази трибуна и спокойно да се каже, че днес има личен режим в България. Просто не може! Това е абсолютна лъжа! Обаче много лесно е да се сложи това до онзи истински личен режим на Тодор Живков и да се направи тази асоциация, да се направи тази политическа демагогия, за да се удари политическият противник. Нищо, че се съсипва многопартийната парламентарна демокрация в България. Оставете я нея. Важното е аз сега да ударя по противника.

По този начин, с това политическо поведение, ние наистина можем да поставим под заплаха страната. И тук моят колега Моньо Христов беше много прав. Ще я поставим под заплаха точно от такива явления, от които днес Европейският съюз се страхува. Защото ще кажем: не ни трябват политически партии, трябва ни силният човек, силният режим. Това можем да направим между другото нещо, правено в българската политическа история на 19 май 1934 г. Към това ли се стремим днес? И всичкото това е само заради едно простичко нещо — да кажете «Не» на комунистическия режим. Нищо повече не се иска и това днес се изразява с едно гласуване. А вие продължавате и в момента да ме репликирате. Нямате желание да ме изслушате. Проявявате недобронамереност. Искате конфликт, а обвинявате нас, от мнозинството, че търсим предизборна кампания.

Ето я предизборната кампания. Това сте вие в момента. Защото вие така се държите. Аз се опитвам да ви кажа това, което мисля като български политик, като български народен представител, като човек, който е натрупал опит и в опозиция, и на власт в тези десет години, и чувам това, което най-много ме притеснява: нетолерантното, недобронамерено поведение, търсенето на конфронтация. То идва от вас, особено днес. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от блока на СДС, НС и ОНС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Методиев.
За реплика има думата господин Пантелеев.

ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Методиев! Аз така и не разбрах Вие имате ли намерение да подкрепите този така наречен проектозакон или не, което всъщност е един буламач от примитивни бесове и комунистическо твърдоглавие. И докато размишлявате, ще Ви припомня думите на Адам Михник, който навремето беше казал, че дори да изпратим всички комунисти в Сибир, това, което ще остане, е комунизъм без комунисти. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
За втора реплика има думата госпожа Меглена Плугчиева.

МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първо, смятам, че това е един срам и позор за българския парламент както пред страната ни, така и пред Европа. Смятам, че, господин Методиев, на Ваше място, след погрома, който направихте в системата на образованието, беше добре дълго време да останете поне в сянка, да замълчите и да нямате наистина лице да излезете отпред. Освен това си позволихте тук, от трибуната на Народното събрание, да поднесете една, да не кажа лъжа, но да поднесете една невярна информация. Миналата седмица бяхме заедно с господин Соколов в Германия. Трябва да Ви кажа, че информацията, която на най-висше ниво беше дадена в Германия за инвестиционния климат през 1998 и 1999 г., за съжаление е отрицателна затова, че корупцията е взела невиждани размери, затова, че тя е във висшите етажи и това вчера беше потвърдено и от американския посланик Майлс на срещата, която се проведе тук, в Народното събрание, и че именно престъпността, корупцията, непрекъснатата динамика и промяна на законодателната основа — и всичко това, особено корупцията във висшите етажи, това са проблемите, които плашат и спират чуждите инвеститори в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.

За дуплика има думата господин Веселин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (НС): Благодаря ви, господин председател!
Уважаема госпожо Плугчиева, аз не съм казал и сега Вие ми давате повод още един път да повторя, че това е единственият фактор за спирането на инвестициите — вашето поведение. Не, има и други фактори, между тях е и корупцията. (Реплика от блока на ДЛ: «Между другото!».)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, тишина!
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Има корупция.

РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ, от място): Не, няма! При вас няма корупция!
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: И при вас е имало, господин Овчаров, много корупция. Има много документи за това.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Но при вас няма!
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз нали съм архивар и това мога да прочета.
Що се отнася до първата реплика, да, ще гласувам. Нямам какво да мисля. Аз съм мислил през всичките тези 42 години и заради това ще гласувам. (Ръкопляскания в СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Методиев.

Има думата господин Веселин Бончев.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Тъй като от 8 млн. българи не всички са народни представители и не всички са юристи, и ако продължи обсъждането на този закон, моля да бъдат уточнени текстовете, защото има разминаване.
Няма да правя нападки, както това ставаше досега, просто ще посоча някои текстове, които се разминават с действителността.

Първо, заглавието — «Обявяване за незаконен комунистическия режим в България».
Добре, но съгласно тогавашния чл. 1 на Конституцията точно този режим управляваше държавата. И както спомена, не зная кой, тогава всички международни актове, ще кажа само три — с ООН, с ЮНЕСКО и Световната здравна организация, са незаконни. Значи наново трябва да влизаме.
По-нататък. (Шум и реплики от блока на СДС.) Момент, не ме прекъсвай, а пиши и се учи! (Шум и възгласи в мнозинството.)

Второ — чл. 2, т. 4 — «Разруха в икономиката».
Да, аз направих малко сравнение с цифри — 12 пъти е спаднал износът. Навремето с една четвърт от пенсията се плащаше парното, а сега трябват две пенсии за едно парно.
И трето, т. 8. Вижте текста — «Образование, наука, култура».
Вижте, вземете колко институции на културата загинаха. Вземете колко университети бяха закрити, колко училища нямат пари за учителите. От 8 хил. стипендии в момента няма нито една държавна стипендия. А навремето имаше и неколкостотин стипендии в чужбина — ГДР, Полша, СССР и т. н. (Реплики от блока на СДС.) Значи противоречие.

Член 2, т. 4, буква «г» — «Забрана за получаване на образование и упражняване на професията».
Пак има разминаване, дайте някой друг текст, защото, като вземем, най-жесток беше Народният съд и най-онеправдани бяха децата на осъдените от Народния съд. Ами, Бог да го прости господин Савов, баща му беше убит, но той получи образование след Девети септември. Желю Желев, Блага Димитрова, да не ги изброявам. А младите антикомунисти като господин Соколов, господин Гоцев и т. н.? Значи има разминаване.
И последно, буква «д» — «Забрана за свободно движение в страната и извън страната.»
Аз като съвременник не знам дали в страната е имало забрана да се отиде от тук до Варна. Забрана нямаше. Имаше разрешение за пътуване в чужбина: подаваш молба и чакаш разрешение. (Смях и оживление, възгласи в блока на мнозинството.)
И за пример, има два примера… (Силни възгласи и оживление в блока на СДС.)

Момент! Има два примера за движение извън страната. На осъдения от Народния съд уважаемия Г. М. Димитров, неговата дъщеря госпожа Мозер през 1955 г. свободно замина за мръсния западен свят. Свободно! Беше й даден паспорт.
И второ, нямаше млад човек с еднократни визи за една страна, а всички знаем, че голямата антикомунистка на младини, нейната дъщеря Малеева пътуваше по цял свят, за да стане голяма спортистка.
Значи оправете текста и тогава да продължим по този закон. Благодаря. (Шум, ръкопляскания, възгласи в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.

За реплика има думата госпожа Анастасия Мозер.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (НС): Уважаеми господин председател, понеже вече няколко пъти днес се изопачава моята биография, може би трябва да я напиша и да я дам.
Най-напред твърдяха, че съм се отказала от баща си, за което използвам случая да кажа, че не се отказах и никога няма да се откажа. И не съм се отказвала. Затова ме изключиха от училище. Това за господин Корнезов, за да бъде съвсем ясно заявено.

А за другото — към досега изказалия се, извинявам се, но и неговите данни, и това, което и друг път съм казала на господин Първанов, че вие сте жертва на собствената си дезинформация. Аз заминах за Съединените щати, да, наистина с паспорт, през 1962 г. — по времето на Хрушчовото размразяване. Аз бях вече на 25 г., когато заминах. (Шум и реплики в блока на ДЛ.) Да, но какво стана след това? Това, че вие не третия ден влязохте в апартамента, който оставих, и ограбихте абсолютно всичко. На третия ден!
ГЛАС ОТ БЛОКА НА ДЛ: Кои ние?! Кои ние?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, тишина!

АНАСТАСИЯ МОЗЕР: На третия ден сте влезли. Но искам да поправя и това Ваше неправилно изказване — за 1955 г. През 1955 г. аз бях тук, защото през 1952 г. ме изключихте от училище и тогава шиех копчета насам и нататък, защото не ми разрешавахте да се върна в образователната система, тъй като било опасно. Може би опасно за такива като Вас, защото може би… (Реплики от ДЛ.) Да, да. Това образование, за което Вие говорите, беше нещо недавано лесно, защото не бях само аз. Когато кандидатствах в Университета, не бях допусната, защото съм завършила като частна ученичка. А когато кандидатствах, имаше един списък на врагове на народа, които въобще не се допускаха до изпит в Университета. И не бях сама. Списъкът беше много дълъг.
Така че, както виждате, вашата система с нищо, нищо, нищо, господа, не може да се препоръча. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.

За дуплика има думата господин Бончев.
ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): По правилник, аз не зная репликата на госпожа Мозер към мен ли беше, защото пет пъти казахте името на Първанов. Но тъй като аз бях преждеговорившия искам да Ви кажа следното. Говоря за текстовете — «Забрана за пътуване в чужбина». Не може Г. М. Димитров, който го търсеха, осъден на смърт от Народния съд, най-голям враг, дъщеря му свободно да замине за Америка. Дотогава може би пет българи са ходили в Америка.

И второ, искам да Ви кажа: не забравяйте, че тогава нямаше Шенген. Осем държави в Европа! Който имаше паспорт, отиваше и не ги връщаха. А сега в Шенген гонят българите като най-големи престъпници и ние вече три години се молим да ни извадят от Шенген. Защо ще ни извадят, кой ни вкара в Шенген е важно! Благодаря. (Силен шум, реплики ,възгласи, ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Само че тогава имаше изходни визи, които не можеха да се вземат. Входните визи по-лесно се взимаха.
След почивката да се готви народният представител Жеко Стоянов — Парламентарна група на СДС.
Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Времето, което досега са изразходвали отделните парламентарни групи, е:
СДС — 29 минути,
Демократичната левица — 26,5 минути,
ОНС — 11,5 минути,
Евролевица — 19 минути,
НС — 20 минути.
Има думата народният представител Жеко Стоянов.
ЖЕКО СТОЯНОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народните представители! Аз съм един от вашите колеги, които най-малко вземат думата в пленарна зала, защото имам чувството, че човек трябва да бъде отговорен, че ние сме законодатели и във всички случаи не трябва напразно да губим времето на Народното събрание. (Неразбираема реплика от залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!

ЖЕКО СТОЯНОВ: Навремето взех отношение по отношение на смъртното наказание. Много се радвам, че имаше представители на БСП в лицето на госпожица Татяна Дончева и мисля, че господин Любен Корнезов, които по най-убедителен начин доказаха на българския народ, че те заемат ясна и категорична позиция по един основен въпрос, който има изключително важно значение за страната ни. Сега съм изненадан от тяхното поведение, като мисля, че във всички случаи е време най-после наистина да имаме някакво съгласие по този законопроект, който се предлага.

Тъй като законопроектът е много кратък, аз съвсем накратко ще се разходя из него и моля, господин председателю, да ми дадете възможност да заостря вниманието на колегите от Народното събрание върху три пункта.
Също така искам да отправя упрек към колегите си от Парламентарната група на СДС, които вчера по някакъв необясним за мен начин, се опитаха като че ли да омаловажат значението на този законопроект. И много се радвам, че госпожица Екатерина Михайлова днес внесе яснота по този въпрос.

Ние не трябва да забравяме, че това не е предизборна кампания. Не е започнала. Ние обещахме пред нашите избиратели още по време на изборите през 1997 г., че наистина ще произнесем своята морална присъда към този обществен строй, който докара България до това състояние.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля!
ЖЕКО СТОЯНОВ: Затова считам, че е съвсем наложително по този въпрос да имаме единомислие, да имаме съгласие, да имаме общо становище!

Разбира се, оспорват се някои от членовете на законопроекта за обявяване на незаконността на комунистическия режим в България. Разбира се, спорно е дали Руската армия е наложила това. Но вижте, вие много добре знаете — по-голямата част са с побелели коси и знаят много добре как се развиха проблемите и подробностите в страната.
Ръководствата и ръководните дейци на Българската комунистическа партия на всички равнища са отговорни за целенасоченото и преднамереното унищожаване на традиционните ценности на европейската цивилизация. Предполагам, че няма нормален народен представител, който да не се съгласи с това ясно и категорично становище.
РЕПЛИКА ОТ ДЛ: Зависи откъде е!

ЖЕКО СТОЯНОВ: Рушенето на моралните ценности на народа е посегателство срещу религиозните права и свободи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Мутафчиев, правя Ви бележка.
ЖЕКО СТОЯНОВ: Нима не сте наясно, че именно тези господа направиха така, че в България все още не можем да решим проблемите, които днес стоят. (Реплика от залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля!

ЖЕКО СТОЯНОВ: Отнемане на гражданите на всяка възможност за свободна изява и политическа воля, като ги принуждаваше да крият своята преценка за положението в страната, като ги принуждаваше да изразяват публично съгласие и факти. Системно нарушаваше основните човешки права, като подтискаше цели групи, господа, от населението, обособени по политически, социален, религиозен или етнически признак, въпреки че Народна република България през 1970 г. ратифицира Международната харта за правата на човека.
Преследвания, екзекуции, нечовешки затворнически режими, лагери и принудителен труд, мъчения и нечувани насилия! Мисля, че и децата знаят за това.
Но много от колегите говореха какво са правили комунистите през този период — от 1944 до 1989 г. Струва ми се, че това са все още общи приказки.

Аз си спомням през 1960-1961 г., когато Александър Солженицин, и в България вече беше преведена неговата книга «Един ден на Иван Денисович», в която се описваше ужасът на руския гражданин. Вие всички вероятно сте чели «Архипелагът Гулаг» на същия автор, който разтърси света и нанесе унищожителен удар на комунизма. (Неразбираема реплика от блока на Демократичната левица.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля!

ЖЕКО СТОЯНОВ: Но това е в Русия, в Съветския съюз.
И за да не бъда голословен, господа, аз ще ви предам… И много ви моля лявата страна да има търпението да изслуша какво говорят свидетелите за тези престъпления, които са извършени през този период.
«Ивайло Викторов Антонов Медаров» — така ли те извикаха? Всички осъдени ли бяха с четири имена?» «Такава беше практиката. Непосредствено след преврата на 9 септември започнахме да се групираме в Ломската гимназия». Кое е най-голямото издевателство, за което сте чувал или преживявал?» «Китайската капка, бръснат те на бакле, с тояга на два стола и стоиш в килия метър на метър срещу силна червена лампа. Нежно ни биеха, но с бич! А деликатно — с дървена линия — по лактите, по палците. В Бели Липак правеха Самодивско хоро. Понякога се сбивахме с криминалните и заедно ни крадяха храната. Нареждаха ни в полукръг, за да разпознаят виновниците. Карцерите им бяха ужасни. Влагата просмукваше костите. Плъховете лазеха.»

РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЛ: Не се разбира нищо!
ДРУГА РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЛ: Говори по-членоразделно!
ЖЕКО СТОЯНОВ: Господа, господа!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
ЖЕКО СТОЯНОВ: Гогов, страшилището, е скубал с ръце мустаците.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вие си ги знаете тези неща, така че и да не ги разберете, не е толкова страшно!
ЖЕКО СТОЯНОВ: Срещнах го след побоя, по-късно. Видях го — отрепка, жалка картинка, да ти стане мъчно.
Господа, аз ще ви разкажа за много хора, ще ви прочета, няма да тълкувам, няма да интерпретирам това, което са казвали.

«Били ли сте?» — това е Марин Димчев от Козлодуй. И сега е жив. Може тези, които са от този район, да отидат и да разговарят с него. «Били ли сте лице в лице със смъртта? Що за кошмар е гладът?» «Да, чакал съм изпълнението на смъртната си присъда, без да знам, че е отменена. Трудно е да си представиш как се умира от глад. На делото близките ми се съмняваха дали съм аз. Старците вземаха първи храна. Струваше ми се, че съм съсипан изцяло.»
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЛ: По-изразително!
ЖЕКО СТОЯНОВ: Аз ще ви разкажа. Много ви моля да имате търпение.

При Иван Гинчев от с. Обнова. Вие всички познавате народния представител Иван Гинчев от Великото Народно събрание, Тридесет и шестото и Тридесет и седмото Народно събрание. «Да, господа, преди разтурването на съюза през м. август същата година 23-има народни представители ни отстраниха от Народното събрание като най-непокорни и революционни. Така на 27 юни бяхме вече в ръцете на Държавна сигурност. Идват сутринта в квартирата, към пет часа, «Горе ръцете!», ни викат. Вижте, виждате, че не съм въоръжен и не мога да окажа съпротива — им отговарям. Там, до Лъвовия мост, в старата сграда на Държавна сигурност бяха докарани земеделци от цялата страна. По коридорите, с ръце на стената.»

Искам, това са документи, които мога да предам на всеки един, който ги иска, който се интересува от издевателствата, които са извършени.
Това е Иван Радански, който е осъден на смърт и е издържал 15 години в затворите. Това са Симеон Христов, юрист, който не е бил в затвора, бащата на Спас Димитров, който разказва за ужасите като адвокат, който е защитавал репресирани хора от опозицията.

Това са човешки страдания, като изявлението на Симо Чапаров, който обяснява с подробности за ужасите, които е преживял.
Това са Георги Бораджиев, осъден на смърт и живял 15 години и принуден да напусне семейството си, да се раздели с близките си. И след това отново да се жени за съпругата си. Децата вече станали по 20 и няколко години.

Това е Атанас Константиев — осъден на смърт и излежал 20 години в комунистическите лагери и затвори.
Това е Никодим Попов, който всички познавате и който не е между нас.
Всички тези свидетелства, господа отляво, ще ви ги предам.

Искам също така да изразя становище и по други въпроси. По същия начин:
«През 1962 г. Ви съдят като главен организатор за възстановяване на БЗНС «Никола Петков». Защо действате срещу закона?»
Искам да ви отвърна на това, което вие не искате да признаете.
«Не беше по нашите сили да възстановим организация, извън закона» — казва Димитър Пенчев. — «По време на следствието ни приписваха това. Ние просто четяхме земеделска литература и привличахме други хора да се запознаят с нея.
Какво отражение имаха унгарските събития за вас?

Стигнах до извода, че комунизмът игнорира свободата и волята на човека, а самите събития в Унгария доказаха, че народите не желаят този режим.»
Да ви чета ли изказванията на наследниците? (Реплики от ДЛ: «Да, да, чети!».) Не, господа.
Искам да ви кажа някои подробности. Не случайно вие поставихте въпроса преди малко, че господин Панев е инициатор на този законопроект. На мен ми се струва, че има четиридесет души подписани зад този законопроект и аз смятам, че ние трябва да бъдем единни и трябва да имаме общо становище по време на гласуването на този проектозакон.

За да има наистина национално помирение и съгласие в Република България, ние трябва да направим абсолютно всичко възможно. Аз искам да кажа, колкото и да е малко нескромно, като разкажа някои подробности за себе си, да ви кажа какво сте направили, по какъв начин сте действали с хиляди хора като мен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече.

ЖЕКО СТОЯНОВ: Още като ученик в гимназията след разтурянето на опозицията хиляди хора бяха по лагери и затвори. Аз имах възможност като юноша да се срещам с тези хора, да разговарям с тях. И това, което те ми разказваха, господа народни представители, аз възприемах, но никога не исках да повярвам.

Разказваха, когато се занимавах с нелегална дейност, но в себе си аз не вярвах. Защото бях чел много книги за антифашистката съпротива, но там нещата бяха ясни. Докато тук хората изчезваха. Разбрах истината за ужасите в нашата страна, когато попаднах в лапите на Държавна сигурност, когато ни унищожаваха, когато ни мачкаха, когато пребиваха баща ми на 2 метра в другия кабинет, когато вечер, по цяла нощ в тунелите на Държавна сигурност крещяха хората и викаха. Това беше страшната съдба на този народ. И затова аз никога в живота си наистина не бих повярвал, ако не бях изживял ужасите. Когато разговаряхме, когато спорехме с хората от Държавна сигурност като ген. Капитанов, доколкото си спомням, нас ни съдеха за възстановяването на опозицията, защото ние в края на краищата искахме възстановяването на тази организация. Те казаха: «О-о-о, ние затова ще ви осъдим на смърт». Аз никога не съм вярвал в това.

Да не говоря за хилядите хора, които, когато ми разказваха съдбата си в затворите, аз наистина не можех да повярвам. И на мен ми се струва, че ако говорим и в бившия Съветски съюз, и това, което е написал Солженицин, е изключително силно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече.

ЖЕКО СТОЯНОВ: Той може би направи най-много, за да падне тази система. В България режимът беше още по-страшен. Затова аз призовавам всички народни представители, които имат съвест, да приемем проектозакона на първо четене, наистина да потърсим това национално съгласие, което е необходимо, защото това е единственият начин да не търсим възмездие, господа. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоянов.
Има думата народният представител господин Янаки Стоилов.

ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Господин председател, господа народни представители! Наистина се чувствам доста тягостно в днешната дискусия. И дори не знам доколко е морално вие от мнозинството да експлоатирате трагедията на такива хора, които преди малко чух, защото явно част от изминалите години са нанесли някакви поражения върху тяхната личност. Но аз смятам, че беше по-достойно тя да не се разгаря по този начин.
Искам да започна своето изказване и с едно извинение за падението, до което мнозинството в Тридесет и осмото Народно събрание доведе Българския парламент. Включването на законопроекта в дневния ред на Народното събрание показва неспособността на този парламент да отговори на реалните потребности и очаквания на хората — на днешните, не на миналите. (Шум и реплики от СДС.)

Когато политиците изместват историците, какъвто е днешният случай, тези политици трябва бързо да преминат в историята. Истинската отговорност на политиците е за настоящето и бъдещето на нацията. Оставете други да дописват историята, да я преоценяват и да я анализират. Защото пропуснатото време днес за решаване на острите проблеми съсипва бъдещето на нацията, а пораженията стават все по-трудно поправими.

Днес на няколко пъти се говори за испанския опит. Спомняте ли си, че и през 1990 г. във Великото Народно събрание левицата призоваваше България да се поучи от този опит. Защото Испания изживя една дори по-тежка гражданска война. Но Испания за около четвърт век в последните години отбеляза бързо развитие. Само за последния мандат на изтеклото управление икономическият ръст се е повишил с 20 на сто. Но те не отделиха времето на демокрацията, 10 години от него, за да пренавиват старата лента.

Спомнете си историята на този парламент. 1997 г. вие от мнозинството предложихте приемане на Декларация за национално съгласие. В повечето от точките тази декларация беше подкрепена от значително мнозинство в Народното събрание. Плюете ли вие сега на това свое лице? Или отново показвате каква е по-дълбоката природа и вероятно действителната същност? Не искам да мисля, че това е така. Все още има време да се върнете към един образ, който искахте да бъде приет като вашето истинско и ново лице.

Аз не зная кой днес инициира този дебат? Групата на Бакърджиев, групата на Костов или политическият бяс на Панев, заразил групата на СДС и Народен съюз. На този въпрос сигурно вие имате точния отговор. Но България прекалено закъсня през тези 10 години, за да й се предлага сега отново борба с комунизма. И тъй като тук се обхваща цял исторически период, аз не мога да подмина оценката на този период. Тя ще ни разделя. Това не е толкова страшно. Но нека да се опитаме да видим какво има в този период. Тази оценка не може да бъде полярна и еднозначна и съм съгласен с това, което говори господин Бехар. Но оценката за този период се дава не за първи път. Първата оценка беше с резултатите от изборите за Велико Народно събрание през 1990 г. Тогава българското общество в най-голяма степен оценяваше доброто и лошото от изминалите десетилетия.

ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС, от място): Фалшифицирани и опорочени — доказано от комисия и прокуратура. (Силен шум и реплики в ДЛ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина в залата!
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тази оценка, благодаря на господин Дянко Марков, че продължи с официалната позиция на Социалистическата партия от началото на политическите промени. Не ви ли смущава вас от мнозинството, че тази оценка е много по-точна и трезва от това, което днес ни се предлага и се нарича закон. Но тази оценка ние дължим на няколко поколения българи за това, което те са работили, за техния живот с добрите му и лошите страни. Но ние дължим и на 20-годишните, защото те не познават тази история, освен от тези, които я пренаписват. А вие в това отношение сте в по-изгодната позиция, защото историята винаги се пише от победителите, а вие бяхте на страната на победителите след «студената война».

Но защо се опитвате да превърнете този исторически факт в някаква ваша парламентарна победа? Тази победа, доколкото я е имало, е вече изчерпана. Вашите дела ще бъдат оценявани по това, което правите днес, а не по това, което други са правили в миналите години.

Няма защо да спорим и по рухването на държавния социализъм. Това е исторически факт. Той не издържа конкуренцията с развития свят. И причините за това са множество. Но няма защо да отричаме и това, което ни донесоха промените — наистина политическата свобода, за която някои подвикваха, но нима можем да издържим само с това завоевание, без да го уплътним с икономически и социални промени, които са обърнати към хората и които ги водят поне като перспектива към по-добър живот, какъвто повечето българи днес не виждат за себе си поне, и в България.

Тъй като се твърди, че управлението на БКП е довело страната до национална катастрофа и икономиката до разруха, аз искам да ви приведа съвсем кратки данни:

След продължителната и изтощителна Първа световна война, в която България участва, тя достига равнището от 1915 г. през 1926 г.! В края на 40-те години България достига някои основни икономически показатели от 1939 г. Сега сме в 2000 г. и има ли някой политик, който ще поеме отговорност кога България ще достигне социално-икономическото равнище от 1989 г.? Напротив! За това десетилетие се отбелязва спад на брутния вътрешен продукт с около 50 на сто. Съдете вие кога България в своята най-нова история е изживявала най-голям и с най-тежки последствия икономически упадък. (Шум и реплики от СДС.) Може би на вас ви е необходим този закон затова, че всичко е незаконно, за да оправдаете грабежа, който в повечето случаи странно защо наричате приватизация.

Нека да видим и какво е положението по отношение стандарта на живот. Номиналната работна заплата за месец през 1989 г. е 274 лв. След деноминацията данните са сравними и в 1999 г. тя е 211 лв. Средната пенсия пак за този период от 117 лв. става 65 лв. Доходите днес, които получават българите осреднено, покриват по-малко от 50 на сто от необходимата издръжка на живота — за разлика отпреди десет години, когато са оставали 23 на сто извън покриване на текущите разходи.

Годишната консумация на човек на кисело мляко от 224 кг. спада под 83 кг. С пенсия и заплата от около 200 лв. и разходи за парно за едно голямо жилище около 20 лв. сега максималната пенсия от 160 лв. не може да покрие само разходите за отопление на същото жилище, за което говоря. (Недоволство от НС.) Да не говорим за достъпа до здравеопазване, образование, работа, жилища, отдих.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС, от място): Външен дълг.

ЯНАКИ СТОИЛОВ: Политическите привилегии са заменени с привилегиите на богатството, създадено в повечето случаи чрез властта и разграбване на създаденото от държавата с общите усилия на целия български народ.
Говори се за загуба на държавен суверенитет. Та нима някога България в последните години е била по-безпомощна икономически, финансово, военно и в другите области? Разбира се, ние не трябва да бъдем наивни и да не виждаме, че живеем в свят на глобализация, който потиска националния суверенитет. Но трябва ли да подценяваме и приноса на продажната политика, която още повече заличава този суверенитет?

България, която се предлага да бъде незаконна за половин век, е поддържала дипломатически отношения с над 100 страни и много повече търговски представителства,отколкото има сега. Моето печално заключение е, че в тези десет години ние ускорено поемаме по пътя от втория към третия свят; че ако това, което вие квалифицирате в законопроекта като национална катастрофа, се приеме, трябва тогава последните години, включително и днешното управление, да бъдат официално определени като организиран и провеждан от управляващите геноцид срещу собствения им народ.

Нека да се спра, макар и накратко на това, което се нарича закон, на неговите юридически аспекти. Но по същество, ако цитирам един известен либерален мислител — Фридрих Хайек, закон е само това, което създава справедливи правила за поведение. Тук няма никакви правила. Тук има заклинания и декларации. Не искам да подценявам репресиите на предишния режим в неговите първи години, включително убийства без съд и присъда. Но това е и продължение на дългата гражданска война, която се води в България. Кога бяха създадени лагерите, господа? Те не са рожба на 9 септември, а за съжаление, негово продължение. Има ли по-печален случай в новата българска история, когато властта официално е гласувала разпоредби, с които е предоставяла финансови награди за убийства на хора без съд и присъда, включително и на деца? Това изглежда остава ненадминато в новата българска история дори от комунистическия режим.

За международните европейски аспекти — Резолюцията на Съвета на Европа 1096 от 1996 г., за мерките за преодоляване на наследството на бившите тоталитарни системи, т. 7: не позволява приемането на наказателни закони с обратно действие, елиминиране на давността, което тук се предлага, и пренебрегване на индивидуалната вина.

Да ви цитирам и основоположника на българската теория на правото и един от най-големите български учени Венелин Ганев, който казва, че трябва да се прави разлика между нищожността в гражданското право и последиците от незаконни действия в публичното право. Всички последващи действия на управлението по някакъв начин заличават тази незаконност, тъй като не е възможно да се върнем към нейната начална точка, защото вие, които често и правилно цитирате Търновската конституция, трябва да знаете, че тази конституция е суспендирана на няколко пъти. Тя и не действа тогава, когато се установява новата политическа власт. И дори само един пример — изборът на регентите, е незаконен, защото не е било свикано Велико Народно събрание преди 9 септември, а не след това. Забелязвате ли колко дълбоко навлизате в един неразрешим абсурд, който трябва да ни отведе към началните предели на Третата българска държава?

Или пък самите изяви на господин Панев: след 50-те години или режимът не е бил толкова репресивен, както той твърди, или пък той усърдно го е обслужвал. Няма трети отговор за неговата съвременна битност. Или пък за други, които се опитваха на международния терен да закриват България.
По този път аз се опасявам, че някои от вносителите на закона са едно от сериозните доказателства за моралните поражения на комунизма. С колко десетилетия трябва да съкратим българската история, за да махнем всичко незаконно от това, което днес искаме да преценим като легитимно и законно?

И най-накрая въпросът, който виси със страшна сила, e опасността от нов политически реванш, на който вие по-нататък можете да бъдете обект, а не субект, какъвто сега искате да сте. Кой ще осъди управлявалите през годините на прехода, когато…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, ще продължа с една минута, господин председател, заради предишния оратор, който също просрочи времето с една минута.

Защото корупцията стана държавно организирана и централизирана дейност, обхванала всички слоеве от върховете на управлението до местните гаулайтери на СДС. И аз искам да ви попитам, господа от мнозинството, кои от вас сега ще станат на крака, за да видим колко са некорупмираните от днес управляващите? Покажете ги!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Всички ще станат. (Става народният представител Петър Стоянов.)
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ето, покажете тази картина! Това за мен е достатъчно. (Ръкопляскания от ДЛ.) Защото, ако вие гласувате този закон, вие произнасяте смъртната присъда на този парламент, макар и с отложено изпълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: А това е политическа присъда над СДС и срещу всички… (Ораторът завършва изказването си при изключени микрофони. «Браво!» и ръкопляскания от ДЛ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
Госпожа Дончева, още от едно заседание ще Ви отстраня! (Шум в Демократичната левица.) Отстранявам Ви за още едно заседание.
Има думата Валентин Симов.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Панев! От древността философите са защитавали две хипотези. Първата част от тях са казвали, че това е случайност, а втората част от философите са казвали, че няма нищо случайно. И аз в продължение на 10 години вече се убеждавам, че наистина в нашата страна няма нищо случайно.

Бих приел Вашия законопроект от морална гледна точка, защото една държава, един народ без минало е обречен на гибел. Всички ние трябва да знаем нашето минало и то такова, каквото е било, с пълната яснота, че това трябва да знаят и нашите деца, за да не се повтаря никога повече какъвто и да било режим — дали фашистки, или комунистически. От такава гледна точка аз оправдавам Вашия стремеж Вие да предложите днес на народните представители този законопроект.
От друга гледна точка обаче аз се питам и се учудвам защо точно днес и защо точно 3 години след старта на Тридесет и осмото Народно събрание, след Декларацията за национално съгласие Вие изваждате този законопроект?

Аз като политолог бих споделил с Вас две хипотези. Първата хипотеза е, че капацитетът на Обединените демократични сили вече е изчерпан. Лично аз се съмнявам в това и мисля, че би следвало в оставащата една година до парламентарните избори Вие да докажете това в хода на разговорите, които ни предстоят, по приемането ни в Европейския съюз. Значи и тази хипотеза, следователно, е по-малката несъстоятелност.
Втората хипотеза, която аз мисля, че Вие и групата народни представители, която стои зад Вашия законопроект, е много по-сериозна, за мен, като анализ, и мисля, че заслужава повече внимание.

Оттук нататък какво следва? Непрекъснато в печата се появяват някакви статии, че виждате ли, народните представители са едни празнодумци, те само приказват от трибуната, разговарят с късополи репортерки в кулоарите. Изобщо творят едни закони, които нямат никакъв смисъл за българския народ. Такава хипотеза се прокарва в публичното мнение.

И аз се питам: дали Вашият законопроект не доразвива тази хипотеза и след 1-2 години да се стигне дотам, че някои сили в нашата държава да кажат: ами по-добре е да има една президентска република, не е нужно да има един парламент на националното съгласие, който заедно да работи.

И се учудвам защо в тези тежки години, които ни предстоят оттук нататък, и те ще бъдат 5-6 или 10, и ни предстоят сериозни разговори, предстоят ни сериозни промени в социалната сфера, в отбраната, вие виждате какво става — с всеки изминал ден се наслоява отрицателно отношение срещу парламента. И там българският гражданин не казва «Съюзът на демократичните сили» или «парламентарната левица», или «Зелената партия», или «ОНС», той казва «парламентът е празнодумец». И мисля, че Вашата хипотеза и Вашето представяне работи точно в тази посока.

В тази връзка аз ще призова всички народни представители: уважаеми колеги, не гласувайте просто днес за този законопроект! Не се оставяйте да ви въведат в тази мръсна, за мен, игра!
Ние от Зелената партия в Обединението за национално спасение няма да гласуваме изобщо днес. Благодаря ви. (Частични ръкопляскания в опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Иван Кирилов.

ИВАН КИРИЛОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги! Искам да напомня на всички, че днес е 30 март 2000 г. Искам да ви напомня и това, че България е член на Съвета на Европа, България от 3 дни започна преговорите с Европейския съюз за пълноправно членство в него. И през цялото време се питам: защо е нужно да ни връщат назад? Защо отново се сее омраза, конфронтация? Може би и желание за мъст? Защо СДС и БСП периодично се втвърдяват взаимно? Защо използват тези похвати? Нищо ново.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ, от място): Вие го вкарахте в дневния ред.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: (ДЛ, от място): Нали гласувахте да влезе?

ИВАН КИРИЛОВ: Спомнете си как, спомнете си колко оптимистично започна работата на това Народно събрание преди почти 3 години. Още на втория ден ние приехме една Декларация за национално съгласие. Значи ли това, че с днешния законопроект, който обсъждаме, ние ще обезсилим, ще елиминираме тази Декларация за национално съгласие? Аз много се страхувам, че такава опасност съществува съвсем реално.
Едновременно с това си спомнете с какъв авторитет, с каква подкрепа се ползваше нашият парламент преди близо 3 години и с какъв авторитет и подкрепа се ползва сега. Доверието в нашия парламент непрекъснато пада. Аз съм убеден, че днешният законопроект, който обсъждаме, допринася много силно за това падане.

Други неща, абсолютно други неща интересуват българите, и други закони, особено днес на 30 март 2000 г. Те искат от нашия парламент да обсъждаме и да приемаме закони, които ще дадат възможност да се преборим с бедността, които ще дадат възможност да се преборим с безработицата, които ще прибавят малко повече в джоба и в семейния бюджет на всяко българско семейство, които ще помогнат за това нашите млади хора да не напускат България. Аз съм убеден, че точно такива закони ние трябва да приемаме и да обсъждаме, а не такъв като днешния.

Като слушах досега дебатите се убедих, че абсолютно нищо ново не се чува в тази зала, като че ли не са минали тези трудни, тягостни, мъчителни за всички нас, без изключение, казвам без изключение, 10 години. Докога ще говорим за миналото и в минало време в този парламент? Мен ме интересува днешният ден, интересува ме бъдещето и то, ако не за мен, поне за моите деца.
Аз поемам ангажимента пред вас, че когато и да било, в никакъв случай няма да бъда сред инициаторите след време за приемането на закон за нелегитимността или незаконността на управлението на Съюза на демократичните сили.

Защо непрекъснато освен това ми се създава впечатлението, че тези, които са били най-усърдни преди 12, преди 15 години, са най-усърдни и сега?
Бих искал да се обърна към госпожица Екатерина Михайлова, към госпожа Мозер, към господин Първанов и да им кажа, че включително и от тях чух много данни отпреди 9 септември 1944 г., чух много данни от периода преди 10 ноември 1989 г. Не искам да слушам повече данни, разбирате ли?! Задръстен съм от данни. Искам нормален живот сега за всички нас, утре, след две години, след пет години, след десет години. А той се постига само с общи усилия, с взаимодействие, а не чрез такива закони и дебати, които разделят.

Преди около един месец един 76-годишен човек от Велико Търново ми каза: «Момче, никога не съм мислил, че както съм започнал живота си в бедност, така и ще го завърша — в бедност.» Затова, уважаеми колеги, аз ще гласувам за закони, които са насочени към преборването ни заедно с бедността, с безработицата, с престъпността, с корупцията. Но за такъв закон аз не мога да гласувам. Затова аз въобще няма да участвам в гласуването. Благодаря ви за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Кирилов.
Има думата господин Борислав Китов.

БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Днес ние наистина отворихме една болна тема. Но тя е болна, защото има болка. И е лошо именно за болката да гледаме усмихнати физиономии и хора, които дъвчат дъвка и които по всякакъв начин се подиграват на тази болка. Има я болката, има я и всяко нещо, което более, както и другото, за което казах, би следвало да се отнасяме с нужното уважение.
Второто нещо, което виждаме, е, че пак съществува между нас един голям ров — ров, който просто трудно би могъл да се зарие и който пречи на всичко онова, което искаме за утрешния ни ден.

Така или иначе, ние говорим тук за известни несъответствия между формата и съдържанието. Но аз бих искал да се спра на съдържанието, което може би копае този ров, защото то има и трябва да има своето обяснение и своето решение веднъж завинаги. Защото, когато говорим за испанския модел, трябва ясно да кажем, че там много от нарушенията бяха осъдени и след това имаше помирение — осъдени дори морално, ако щете.

Никой не отрича и не може да отрече постиженията, които бяха направени от българския народ в тези години. Но така както никой не отрича престъпленията и престъпността на нацисткия режим, така рано или късно историята ще произнесе и своята присъда върху комунистическия режим. Не е срещу хората, които са го правили, а срещу онази система, която ги е създала. Защото и системата е карала хората да се нагаждат, дори за да преуспяват, и това пак е престъпление срещу тях. Защото едни са били по-силни, те са издържали, можели са да понесат. Различни са хората, но когато някоя система ги кара да правят това, тя също е престъпна.

Аз бих искал да кажа и нещо друго. В крайна сметка, аз благодаря на господин Дянко Марков за това, което прочете. В крайна сметка, самата Българска социалистическа партия, или тогавашните й ръководители, се е осъдила сама себе си.
РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: Какво правите сега? Сега какво правите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля!

БОРИСЛАВ КИТОВ: Какво пречи тук това да се каже по този начин? (Шум и реплики в ДЛ.)
Вижте, вие сте направили веднъж едно политическо решение. Или може би вие се срамувате сега от хората, които са го направили? Или може би вече вие не сте съгласни с тях? (Реплики в ДЛ.) Да, закъснял е, тук сте абсолютно прави. Но самият факт, че болката съществува, говори, че тя не е затворена. И защо да не се опитаме да я излекуваме, като тук наистина гласуваме нещо, с което ясно се казва, че не са били виновни хората, била е виновна системата. Защото историята ще си произнесе — Янаки, прав си — присъдата над един режим, който наистина потискаше човека с главно «ч». Това е. (Реплика на Янаки Стоилов.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина, господин Стоилов!
БОРИСЛАВ КИТОВ: Иначе никой не отрича това, което беше направено. И тук се измества човешкото страдание с труда на честните и почтени хора, на всички нас и вас, ако щете. Но не може да се подиграваме с човешкото създание. Не може да се подиграваме, защото и вие дори, които сте били членове на БКП, сте били принудени дори и там да не казвате истината. Това е целият проблем. И всички вие също сте били пострадали от тази работа, без значение, вървейки по йерархията, кой е достигнал по-малко, кой повече. Нима някой тук от вас може да отрече това, което сте написали в партийните си документи от 1993 г.? Не може!

Формата може би не е най-добрата. Има юристи, може да се потърси друга форма, стига да имаме съгласие, веднъж да затрупаме този ров. Но не може да го превръщаме във фарс със страданието на целия български народ. Нека заедно да намерим и наистина официално, дори и с малки видоизменения, вашата декларация да я направим тук. И тогава вече на българския народ ще му стане ясно: да, ние започваме да правим нова държава. Защото не демокрацията е виновна за сегашното ни състояние. Виновни сме всички ние, правейки, изграждайки тази демокрация. Да се обвинява демокрацията, че е виновна, просто е несъстоятелно.

Може би наистина е късно, но абсолютно прав е господин Дянко Марков, защото ние като парламент — един политически орган, трябва да направим онази обща декларация, която да ни даде възможност никога да не повторим това, за което става въпрос, без значение дали това е било фашизъм или комунизъм. И тук е необходимо наистина да потърсим, защо като че ли някой го приема лично? Ако е лично, значи някой обвинява вас, господин Трендафилов. Тук се обвинява един режим, не хората, които са били в него. (Неразбираеми реплики в ДЛ.)
Гузен негонен бяга, може би, но не е там работата. Става въпрос оттук да видим: че нима се различава вашата декларация от 1993 г. с части от закона на господин Панев? (Шум и реплики в ДЛ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ:  Моля! Моля, господин Атанасов!
БОРИСЛАВ КИТОВ: Защото когато наистина има болка, за нея няма давност. Защото наистина има хора, които се разплакват, когато започнат да говорят за това, както и други, които се подсмихват. (Реплика на Иво Атанасов.)
Не е въпрос до всяка година.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Атанасов, Холокоста се осъжда всяка година. И ще се осъжда, за да не се повтори никога.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Вижте, уважаеми колеги, ние залитаме тук и търсим наистина някои може би несъответствия между формата и съдържанието. Но аз бих искал тук някой да стане и да каже: да, комунистическият режим, където и да е бил той, не е бил престъпен. Ще излезе ли някой да го каже?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Да.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Заповядайте, госпожа Дончева, заповядайте да кажете как може един режим, който е правел сина предател на бащата, и с това, с което ни учеха да се гордеем — с Павлик Морозов, не е престъпен режим. Излезте да го кажете!

Но искам друго да ви кажа… (Неразбираема реплика на Румен Такоров.)
Не Ви чувам, господин Такоров. По-спокойно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Такоров, моля!
БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, може би наистина има над какво да се работи, като закона, но аз, както моят колега Веселин Методиев, ще ви кажа, че аз наистина доста отдавна съм си произнесъл решението по този въпрос, защото комунистическият режим като режим беше престъпен. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Китов.
Има думата господин Калчо Чукаров. (Неразбираеми реплики.)

КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС): Какво Ви пречи това кой се изказва? Така или иначе, Китов завърши с две думи, които и аз ще повторя: комунистическият режим беше престъпен и той трябва да се заклеймява не само днес, а и утре, и много години напред. Защото и младите хора, които идват след нас, трябва да знаят какво е донесъл вашият режим на тази страна.

Аз не съм съгласен с това, което каза моят колега преди малко, че може би било късно да се приеме този закон. Не, никак не е късно. И отново ще повторя: винаги и винаги трябва да се напомня на младото поколение, за да знае то какви са били злините, които вашият режим нанесе на нашия народ. Ще се обърна към преждеговорившите от Демократичната левица: престъпленията, които вашите предшественици, а може би и някои от вас тогава са били във властта, които са нанесени, убийствата, тормозът, терорът, който упражнихте в нашата страна, убийството на повече от 180 хил. души и хората, които вкарахте в затворите, никога и никога не трябва да се забравят. Това винаги трябва да ви се напомня.

Аз се учудвам на думите на някой от преждеговорившите, който каза, че било неморално да се разискват съдбите на тези хора. А какъв морал имате вие, заставайки тук, отново да говорите за това и то с насмешка, да се подсмивате, когато един затворник, осъден на смърт, какъвто е бил Жеко Стоянов, говореше тук и четеше за болките на тези затворници, които вашият режим е осъдил на смърт? Вие се подсмихвахте и шушукахте! Това не е морално! Това никога не трябва да се забравя и винаги трябва да се изтъква.
Господин Янаки Стоилов каза, че с приемането на този закон Обединените демократични сили се обричат на смърт. Не, вие, тези, които произнасяхте смъртни присъди, отново говорите за смърт. За смърт не се говори в нашите среди — нито в СДС, нито в Народен съюз. По този въпрос ние имахме единомислие и затова бе приет Законът за отмяна на смъртната присъда.

Никога не е късно един такъв закон да бъде прокаран. Това проличава и от факта, че само преди два месеца в Полша — една страна, която е доста по-напред в пътя за присъединяване към Европа, в налагането на европейските ценности, — само преди два месеца беше приет такъв закон. Господин Китов вече ви каза за испанския модел. Испанският модел — да, но преди да го има този модел, там бяха произнесени присъдите на онзи режим, който донесе толкова много страдания на испанския народ. Падението не е на мнозинството, падението е ваше, господа! И се учудвам отново, че много от вас, които не са свързани с престъпленията, които е извършвал вашият режим, сега застават на тази трибуна и го защитават така усърдно.
Ще завърша с една поговорка, която много добре трябва да чуете: «Вълкът козината си мени, но нрава си — никога!» Вашите вълчи нрави все повече и повече се ожесточават! (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Чукаров.
Последен се е записал за изказване господин Евгени Димитров. Има думата.

ЕВГЕНИ ДИМИТРОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Вече е изразено мнението на членовете от Парламентарната група на Евролевицата. Господин Драганов улесни някои от тях, включително и мен, че всеки един по съвест ще коментира.
С риск да се повторя в една определена част, моля да ме извините, действително за мен законът колкото е навременен, толкова е и ненавременен. Обществото има други нужди и други потребности. Но така или иначе, уважаеми дами и господа, има процеси в обществото, които ние не можем да подминем.

Не мога да приема тезата, развита в закона, за една всеобща отговорност на всички, които са членували в БКП преди 1990 г. Аз също съм бил член на БКП. Но, уважаеми колеги, не е срамно кой в коя партия членува, важно е дали има еволюция в своите виждания и идеи. В тази именно връзка обаче не мога да приема отговорността да бъде за всички членове. Защото това, което ставаше преди 1990 г., действително беше свързано с един определен политически и полицейски произвол. Може думите ми да прозвучат силно и да не са много лицеприятни за някои, но не може вината да бъде колективна. И в тази именно връзка аз определено подкрепям тезата, че рано или късно ние трябва да търсим сметка за това, което е било репресивно в обществото в даден режим.

Лично на мен обаче няма начин да ми се търси сметка, просто защото имам не само морални, но и обществени ангажименти. Искам да споделя, че не само аз, но моето семейство преди 1990 г. е получило до определена степен този негативен процес и действия на определени органи и институции. Лично аз не искам оттук нататък да се повтаря това, което се е случвало. Не искам да има погребани хора в запечатани кофчези. Не искам да има разпити, които да са абсолютно необосновани и незаконни.

В тази именно връзка аз изцяло подкрепям тезата, че трябва да се търси сметка и отговорност на тези, които създадоха аномалии в нашето общество и на този репресивен апарат, който действаше. Но самият закон мен малко ме притеснява, тъй като той е многообхватен, той не конкретизира виновниците. (Шум и реплики отляво.) Уважаеми колеги отляво, много ви моля, ако с моето изказване не съм приятен на някого, поне ви моля за една колегиалност и тишина. (Неразбираема реплика от Татяна Дончева.) Да, госпожо Дончева, защото лично аз с моя син сме били разпитвани цял ден, с едно двегодишно дете, което нито пиеше, нито нищо и свърши цялата работа в гащите си. Защото политическият апарат си позволяваше произвол. Затова искам да ви кажа истината. Ако ние искаме да бъдем европейци, ако искаме да имаме европейско законодателство, не трябва да повтаряме това, което някои си позволяваха и го правиха преди 1990 г. (Ръкопляскания от СДС.)

Така че, опитвайки се да имам толерантен тон, трябва да ви кажа истината. Не защитавам тезата, която се развива, защото не може леля Иванка от Петревене да бъде отговорна заедно с членовете на Политбюро, мекерета и хора от Държавна сигурност. (Шум и реплики от ДЛ.) Не, не се карам, казвам една истина, която не искам да се повтаря оттук нататък.

Явно е, че много е трудно да се намери балансът. И когато се опитва някой да изрази нещо чисто, чистосърдечно, бива упрекнат. Използвам тази трибуна да кажа, защото при всички положения аз ще имам отново някои атаки. Аз нямам ангажименти с управляващите, госпожо Дончева, защото Вие сте една от тези, които афиширате, нямам ангажимент с управляващите, нито пък има механизъм, по който управляващите в момента да ме държат в своите ръце. А като народен представител казвам това, което мисля и което искам оттук нататък, но по един нов, човешки, цивилизован начин да не се повтаря.
Изцяло подкрепям колегата Китов. Може да бъде и декларация, обаче декларация, която да не подминава един или друг процес в нашето общество, който не би трябвало да се повтаря повече. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Господин Стефан Личев има думата.

СТЕФАН ЛИЧЕВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Димитров! Аз излизам само да кажа няколко думи. Тук не става дума за лична отговорност, не става дума за отговорност на членовете на БКП. Тук става дума да се обяви един режим за престъпен. Много често тук днес в залата се чуваше за постиженията на социализма, за това какво е направил българският народ по времето на този режим. Извинявайте, спомнете си какво направи хитлеризмът, фашизмът в Германия като икономически бум.

Но от целия свят този режим е осъден като престъпен. Някой в тази зала да има против, че фашизмът като явление е нещо ужасно? Две са явленията, които ще останат като нечовешки, като ужасни в двадесетия век — фашизмът и комунизмът. Ако съдим по жертвите на двата режима, комунистическият е далеч по-жесток. Но и двата трябва да бъдат осъдени. И те са необходими на цялото общество — да бъдат осъдени, за да се знае от всички, от всеки, който идва на власт, личност или партия, че не може да има режим в България, не може да има тоталитарен режим и той да не бъде престъпен. Това е предупреждение. Ненапразно англичаните, които са доказали своята привързаност към демокрацията, някога, много години след смъртта на Кромуел, го бяха осъдили на смърт. За да покажат на следващите поколения, че така не може, че трябва да се спазват ценностите, създадени от едно общество.

Ето това е големият смисъл на днешния закон, който ние ще гласуваме и ще приемем. За да се знае, че никога в България не трябва да има режими. И който да тръгне към тях — дали БЗНС, дали СДС, дали БСП, дали ДПС — той тръгва да върши престъпление. Ето това е необходимо на нашите деца, това е необходимо на бъдещето на България.

Аз искам да кажа нещо и на господин Корнезов. След 1989 г., както навсякъде, и в Ямбол имаше демонтирани паметници. Но там около Ямбол има един паметник на Дечка Сюлемезова, една женица, която е била с неколкомесечно дете и е била убита. Преди 9 септември. Няколко години по-късно на същото място са убити около 17 или 18 човека начело с кмета на Ямбол. На паметника на Дечка Сюлемезова никой не посегна и няма да посегне. Защото в България трябва да има паметници на жертвите. Но там до нейния паметник трябва да изградим един паметник и на онези жертви. И тогава ние с Вас трябва да отидем да се поклоним и на двата паметника. Ето това е испанският модел. Но преди да стане това, трябва да кажем, че и фашизмът, и комунизмът, и всеки тоталитарен режим е престъпен. Това е необходимо на България и ние за това ще гласуваме днес. Благодаря ви. (Бурни ръкопляскания в мнозинството.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Личев.
Преминаваме към гласуване.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Искам думата за процедура за начина на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Нямате право на процедура. Процедурата влиза във вашето парламентарно време.

ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Ама това е за начина на гласуване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма значение за какво е.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Как така?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ами така! Като сте искали да правите процедура, е трябвало да си оставите от парламентарното време. Прочетете правилника!
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Но тези 40 минути са за разисквания, за дебати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: И всички процедури влизат! Господин Корнезов, много пъти ме изненадвате, юрист сте и спорите по безспорни неща.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Дайте ми думата за десет секунди. Искам да предложа процедура за начина на гласуване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не мога да Ви дам. Как ще Ви дам, като нямате време?
Преминаваме към гласуване на законопроект за обявяване на незаконността на комунистическия режим в България № 54-01-83.
Моля, гласувайте!
Гласували 199 народни представители: за 137, против 60, въздържали се 2.
Законопроектът е приет. (Ръкопляскания в мнозинството.)
За отрицателен вот има думата господин Бойко Великов.

БОЙКО ВЕЛИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Аз гласувах против този законопроект, защото считам, че той е абсурден. Защото и дискусията днес показа, че този законопроект не води към национално съгласие, че този законопроект не води към национално помирение — това, за което говорихте почти всички вие тук. Този законопроект задълбочи конфронтацията в българския парламент, този законопроект задълбочава и конфронтацията в българското общество. Ние съдействахме с тази дискусия да пренесем тази конфронтация и това противопоставяне и върху младите хора в българското общество, за което вие говорите.

Аз искам да ви върна малко назад. Ние приехме Декларация за национално съгласие през май 1997 г. Този законопроект е внесен през октомври 1997 г. Искам да ви обърна внимание, че го разглеждаме сега, чак през 2000 г., и то по един ненормален път, по който той влезе в пленарната зала.
Какво означава всичко това? Че има и друг тип политика. Защото се наложиха друг тип политици, за да влезе този закон в пленарната зала. Защото нито Комисията по правата на човека, нито Комисията по законодателството разгледаха този законопроект на техни заседания. Защото там надделяваше друг тип отношение към този законопроект. За да стигнем днес до тази срамна дискусия, която отново водихме пред българското общество.
Аз считам определено и с това ще завърша, че този законопроект ясно показа пълната несъстоятелност на Тридесет и осмото Народно събрание. И колкото по-скоро то си отиде с това мнозинство, толкова по-добре за България. (Ръкопляскания в ДЛ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За втори отрицателен вот господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря ви.
Уважаеми колеги, прав беше господин Дянко Марков, че Висшият съвет на БСП още през 1991 г. излезе с декларация за целия комунистически период, която включваше и извинение. Ако вие сте проспали тези девет години и едва сега решавате да включите тази тема в дневния ред на обществото, това си е ваш проблем. Ние нямаме проблем с извинението, защото насилието не започва на 9 септември, не започва и с атентата през 1925 г. Насилието в България започва няколко години по-рано и негови автори са не нашите, а вашите предшественици. И аз не съм чул досега някой от вас да се извини, не да осъди, а да се извини за фашисткия режим. Едва тогава, когато го направите, вие ще може да внасяте отново и отново проблема за нашето извинение.
Нямаме проблеми с извинението и защото хубавото през този период е много повече от лошото. И това хората все повече го усещат, особено на фона на вашето провалящо се управление. И не се знае дали няма да се наложи след някоя година вие да се извинявате за това, което направихте сега.
ИЛИЯ ПЕТРОВ (СДС, от място): Няма да се наложи.
ИВО АТАНАСОВ: Ние не можем, господин Соколов, да се извиняваме всяка година, защото не сме папагалска партия и защото, ако правим това, бихме създали сериозни семейни проблеми както на Вашето семейство, така и на семейството на господин Иван Костов.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма да създадете. Бъдете спокоен.

ИВО АТАНАСОВ: Аз отказвам правото на Георги Панев да бъде мой морален съдник. 1982 г., когато аз отказах да мина на партийна работа и бях уволнен, той беше прокуден в Скандинавския полуостров, а не остана на Балканския. Не може да плащам уиски след като съм пил лимонада, господин Панев. Така че нямате право да бъдете съдник. Единственият ефект от този закон ще бъде, че дядото на президента вече може да спи спокойно. Никакъв друг ефект не може да има от подобно действие. Благодаря. (Ръкопляскания от ДЛ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За трети отрицателен вот — господин Георги Божинов.

ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! След гласуването се обезсмисли въпросът кой провокира този безплоден и грозен дебат. Безсмислен е въпросът кой е господин Панев и коя групировка в СДС с коя друга воюва. След гласуването е ясно — бащи на това юридическо, политическо и морално безумие са народните представители от мнозинството, народните представители от СДС, тези, които гласуваха за този закон.

Вярно е обаче, че самият господин Панев също е седесар. Седесари, както казах, са бащите на този закон. Но и президентът на Република България се обяви за седесар. Ето защо аз искам от тази трибуна да го помоля него — юристът, политикът и държавният глава на България, да заяви още днес в този позорен ден преди второто четене на този закон, което няма да се състои, той, президентът, ще сложи ли своя подпис или не. И това го правя за негово добро, за да не го поставяте до стената и да не диктувате неговото поведение.
Уважаеми дами и господа, след това гласуване е ясно, че мнозинството е безпомощно и неспособно да решава проблемите на България. Мнозинството в парламента не може да управлява в името на мнозинството от българския народ. Мнозинството не може да носи отговорност за своите деяния и техните последствия спрямо българския народ и затова търси отговорност другиму. Но бъдете сигурни: часът на отговорността идва. На следващите парламентарни избори вие ще понесете присъдата на българския народ. И за да сте сами още днес в този парламент Парламентарната група на Демократичната левица напуска заседанието на парламента. (Шум реплики от мнозинството.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря ви.

За процедура има думата госпожа Масларова.

ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! След този дебат и след многобройните спорове и изказвания от ляво и от дясно, след още един парламентарен ден, пропилян на българския народ, процедурното ми предложение е: всички ние днес с вас да се откажем от надниците си, тъй като не решихме нито един проблем, и средствата да ги дадем в Дома за стари хора от културната сфера, културни дейци в Горна Баня.
Призовавам ви всички да го направим. Моля Ви, господин председател, ако се съгласим, да отидем и да занесем средствата на тези възрастни хора, които 45 не, а 50 години са били в челния елит на световния и нашия културен живот. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Всеки има право да си дава надницата. Това сме го правили.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ, от място): Господин председател, поставете предложението ми на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не мога да подложа на гласуване такова предложение, което е внесено тук. По кой правилник е това? (Депутатите от Демократичната левица напускат пленарната зала.)

Преминаваме към:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2000 ГОДИНА — второ четене.

(Закрито в 14,05 ч.)

Председател:
Йордан Соколов

Заместник-председател:
Иван Куртев

Секретари:
Илия Петров
Свилен Димитров

Тилърсън: Помощта за сирийските кюрди ще бъде ограничена