Превод:В края на 1990-те години някои наблюдатели бяха сигурни, че Венецуела има повече шансове за процъфтяване, отколкото Русия, а рейтинговите агенции считаха за по-безопасно да предоставят кредити на венецуелските власти.
Но днес вече са малко тези, които сравняват Русия с Венецуела, това се обяснява с факта, че лидерите на двете страни използваха напълно различни стратегии.
За разлика от разточителното поведение през 1990-те години, Русия успя «в благополучните 2000 години» да натрупа стотици милиарди долари и да насочи определен брой средства към резервните си фондове, за да може да ги използва в случай на падането цената на нефта.
«Ако икономическата политика на Кремъл беше толкова елементарна, както често се опитват да я представят — като поредица от кражби и грешки, смазани с доходите от нефт — то нейните лидери не биха били днес на власт дори в случай на две войни зад граница», подчертава Foreign Affairs.
Целта на икономическата политика на Путин не е максимизацията на БВП или доходите в бюджета, което изисква напълно друга стратегия, твърди авторът.
«Ако не се отчитат целите на Кремъл, свързани с задържането на властта вътре в страната и запазване на гъвкавост за нейното използване зад граница, то може да се каже, че тройната стратегия на «путиномиката» — макроикономическа стабилност, стабилност на пазара на труда и държавен контрол само над стратегически важните сектори — действително сработи».
Превод и редакция: Петя Паликрушева
Източник: https://www.foreignaffairs.com/articles/russian-federation/2018-02-07/surprising-success-putinomics?cid=int-fls&pgtype=hpg
