В България социализмът беше унищожен. През годините го унищожаваха дори хора, които участваха в неговото изграждане – но вече от позициите си на капиталисти. С други думи, предателите намериха своята поредна сцена. Унищожени бяха всички негови темели – социалистическата организация на производство, държавността, партията като основа и център на държавността, идеологията, общественото съзнание, ценностите, системата за възпитание и образование, системата за социално подпомагане, права и задължения.
Настъпи кървава антикомунистическа епоха, която намали населението на България почти наполовина. Антикомунистическа епоха, за която мечтаеше цялата криминална и ретроградна антикомунистическа паплач, която с небивал ентусиазъм се нахвърли да разграбва всичко, което носеше печата на обществената собственост.
Бъгарската комунистическа партия не остана по назад в този ревизионистичен процес и си промени името на Българска социалистическа партия, отказа се от идеологията на марксизма и се нареди на опашката за приватизиране на обществена собственост. Един след друг от идеите си се отказаха стотици хиляди „комунисти“, за да се „възродят“ в модерни капиталисти. Българското общество затъна в блатото на „демократичната“ и пазарна капитулация, предателство и нагаждачество.
Но…
Комунистическите идеали не са продукт на марксизма, не са следствие на социалистическата система – те са част от хилядолетната история на човечеството. Комунистическите идеали ще бъдат част и от бъдещото на нашето човечество. Същността на тези идеали не зависи от никакви конкретни условия или промени. От конкретиката на историческите условия зависи единствено появата на комунистическите идеали в определено място и време, разпространението им, влиянието им, затихването и засилването им. Но сами по себе си комунистическите идеи са вечни, както са вечни стремежите на хората към благополучие, равенство, справедливост и възмездие над престъпленията на експлоатацията.
Няма как да бъдат изтрити идеите за по-добър живот, които са загнездени в съзнанието на милиардите ощетени от капитализма хора.
Комунистическите идеали, под едно или друго име, под една или друга форма живеят и ще живеят, както на Запад, така и на Изток, както на Север, така и на Юг.
Комунистическите идеи са обречени на непрекъснато възраждане в различни програми, в различни призиви, в различни протести – дори и сред некомунистически организации и общности.
Докато светът познава масовата нищета, безработицата, материалното неравенство, социалната неосигуреност, страхът от бъдещето, експлоатацията на хора от хора, насилието… – дотогава комунистическите идеи ще намират своя път към живот и ще демонстрират своето желание за промяна на света и човечеството.
Днес, обхванати от страх за имуществото си, антикомунистическите прослойки в обществото ни масово се опитват и успяват да дискредитират идеалите на комунизма. Наричат го с онези етикети, които характеризират всяка капиталистическа институция – „тероризъм“, „диктатура“, „недемократичност“, „нечовечност“… На комунистите се приписват всички злини, зачертава се целия положителен принос на комунистическия идеал в историята на човечеството…
Днес комунист може да бъде само човек, който приема доброволно комунистическите идеали за прогрес и справедливост. Който безкористно, без стремеж за кариера, е готов да се превърне в жертва заради човечеството. Който е готов да бъде идеалист, романтик, свободомислещ и обичащ света и хората… И само организация от такива истински хора може да носи името комунистическа.
Много е лесно да се биеш в гърдите, че си комунист, когато управлява комунистическа партия… И колко мъжество, сили, търпение и жертвоготовност трябва да носиш в себе си, за да си комунист във времена на капиталистически – пазарен и фашистки – терор.
Комунизмът в България отдавна премина от реалността към идеалите. Ето защо пред комунистите на нашата хилядолетна държава днес стои задачата да изградят не толкова политическа, колкото идеологическа общност. Ако истинските комунисти днес са малко на брой, ако техните организации са слаби, ако материалните възможности не достигат, ако подкрепата по време на избори е слаба, а враговете са силни – то главната сила на комунистите е една – ИДЕЯТА!
В България днес има недостиг именно на човеколюбие и идеи – навсякъде виждаме материална и морална разруха.
Комунистическите идеи имат за задача да изградят основата за един по-добър и по-богат свят. Те предполагат общество с високо интелектуално и морално равнище. Комунистическите идеи имат нужда от хора, които да стоят много над обикновените консуматорски ценности на Запада, над идеологическия хаос на капитализма, над разврата и третополовата политика и сексуалност, над загубата на социална ориентация, над пазарната манипулативност на медиите и културата.
Днешните комунисти живеят и работят в среда на извращения и подмяна на историята, на масово очерняне на комунистическата идеология, на неистов антикомунизъм и предателство, на съзнателно и систематично отравяне на общественото съзнание.
Днес ние не можем да се ограничим с пропаганда на своите комунистически идеали. Необходимо е да намерим нови пътища за тяхното реализиране. Имаме нужда от всеотдайност, от време, от усилия, от ум, от знания. Имаме нужда от дългогодишна самоотвержена работа на най-добрите представители на българския народ.
В тази работа ще се сблъскаме с проблеми, с каузи, с битки, каквито историята ни е поднасяла и преди. Ще се наложи да развиваме марксизма, да го обогатяваме, да го използваме като оръжие в политическите си сблъсъци и реалности. Нуждаем се от превръщането на марксизма в адекватно за днешните условия учение, което да преодолее сегашните кръжочни форми на съществуване на комунистическите организации и да открие своя исторически шанс и успех.
Трябва да се научим и да свикнем да се борим ежедневно за своята велика идея.
Историята точно сега е предоставила на младите българи възможността да бъдат идеалисти и романтици, да бъдат новите комунисти, които да посветят живота си за реализиране на онези идеи, които докарват до бяс и до неистова омраза всеки капиталист и политик в тази обрулена България.
Ние не искаме да реставрираме старото, не искаме да вървим към една вече унищожена България…
Искаме нещо ново, искаме да бъдем следващата крачка в световната еволюция, искаме да заложим основата за един нов свят, за едно ново човечество, в което мизерията, експлоатацията, войните и отровената Земя ще бъдат част от миналото, част от унищожения капитализъм.
Истинските комунисти от миналото се броят на пръсти, а новите едва сега се раждат… Те ще дойдат в бъдещето, защото човечеството има нужда от промяна и прогрес, има нужда от премахване на старите паяжини, от капитализма, който днес ни задушава.
Социализмът на миналото умря!
Да живее Социализмът и Комунизмът на бъдещето!
Съюз на комунистите в България
Движение „Че Гевара“