През 2050 година населението на България ще наброява 5,4 млн. души, а през 2100 — едва 3,8 млн., гласи прогнозата на ООН. «Не очаквам обаче да се стигне до изчезване на българската нация», твърди обаче проф. Пенка Найденова в интервю за Deutsche Welle .
Проф. Найденова е работила дълги години като представител на Фонда за населението на ООН в много страни по света. Според нея влошаването на демографската ситуация в България се дължи на нарушения баланс между броя на живородените и на починалите. Освен това броят на емигрантите е доста по-висок от броя на имигрантите, а в резултат осезаемо нараства делът на хората на 65 и повече години. В момента те са 22% от цялото население, но към 2050 година ще бъдат поне 33%.
«Остаряването на населението не е кризисно явление — то е резултат от развитието на демографската система. Населението на България ще намалява, както във всички развити страни — редом с нарастването на средната продължителност на живота и със спада в раждаемостта. Не очаквам обаче това да доведе до изчезване на българската нация», казва проф. Найденова.
Предварителните данни за 2017 сочат, че с 8,7 раждания на 1 000 души България заема 212-то място в света. Много по-тревожна е позицията на страната по показателя за обща смъртност, където с 14,5 смъртни случая на 1 000 души от населението тя се нарежда на трето място.
Непосредствено преди нея са малката африканска държава Лесото, която е силно засегната от СПИН-пандемията, и Литва, където населението застарява особено бързо заради високата емиграция на млади хора.
Отрицателното миграционно салдо на България я поставя на 114-то място в света — далеч назад в сравнение със страни, които привличат особено много имигранти, като Люксембург, Сингапур, Обединените арабски емирства, Испания, Белгия, Швеция, Швейцария, Австрия.
По скорост на обезлюдяване страната вече заема 9-то място сред 234 държави и територии — непосредствено след Латвия, Литва и Молдова. Ревизираната през 2017 дългосрочна прогноза на ООН за населението на България сочи, че през 2050 година то ще наброява около 5,4 милиона души, а към 2100 година — около 3,8 милиона.
Проф. Найденова коментира, че за разлика от българите и турците, които са преминали през всички фази на първия демографски преход, ромите в България ще увеличават числеността си, тъй като не са преминали дори през втората му фаза, свързана с намаляване на смъртността при запазена висока раждаемост. «Единствено осезаемото нарастване на темповете на икономически растеж и на стандарта на живот е в състояние да промени неблагоприятното миграционно салдо», посочва експертката.
И напомня, че за десетилетието след икономическата криза през 2008-2009 страната са напуснали над 300 хиляди българи на възраст до 30 години. Намаляването на трудовите ресурси поставя страната пред предизвикателството да компенсира изтичането на работна сила с осезаемо увеличаване на производителността на труда. Необходима е коренна промяна в образователната система и в политиките за регулиране на пазара на труда, заключава проф. Найденова, СЕГА