СЕМ разгледа експертен доклад от наблюдението върху изданието на «ИСТОРИЯ.BG» от 22 януари, посветено на лагера в Белене. Защо?
Това би попитал Марк Твен, ако беше жив, на когото се приписва най-сбитият отзив за новоизлязла книга.
Или пък Бърнард Шоу, който заради същия въпрос се смята за автор на най-кратката рецензия за театрален спектакъл.
Това издание наистина предизвика повече от обичайните несъгласия.
Навярно поради манипулативния подход, който изважда от историческия контекст част от събитията и внушава, че до 1944 г. у нас всичко е било наред, но лоши хора заграбват властта и се втурват безпричинно да избиват и измъчват населението.
Може би и заради босия по темата водещ, който 30 години не бил чул от бивш или настоящ комунист дори едно извинение.
Наложи се разследващият журналист Христо Христов, който никак не е ляв, да му припомни, че БСП бе първата партия, която осъди установяването на лагерите и принудителните изселвания.
Но най-вече заради липсата на друга гледна точка.
Четиримата събеседници и водещият застъпваха една и съща позиция, което обществената медия не бива да допуска, а регулаторът не трябва да премълчава.
СЕМ няма право да си служи с политически аргументи.
За него е достатъчно да констатира, че всички в студиото защитават една и съща теза.
Авторът на доклада добросъвестно е отбелязал този факт.
При съотношение от 5:0 е нямало как да не го стори.
Пък и преподава на студенти и най-малкото заради това си пази авторитета.
Същевременно — не казвам, че защото е на заплата в регулатора, а тъй като, да речем, така тълкува закона — отбелязва, че в случая не е задължително да присъстват и опоненти на единодушното мнение.
Това е наложително само за предаванията с политическа и икономическа тематика.
А «ИСТОРИЯ.BG», както показвало и заглавието, е историческо.
По тази логика обаче дори «Панорама» и «Още от деня» не са политически предавания.
В БНТ даже няма нито едно политическо предаване, защото никое не съдържа в името си думата «политика» или производните й.
За всеки непредубеден този повърхностен подход е абсурден.
Когато се обсъждат действията на партия, която и днес е основен фактор в политическия живот, разговорът не може да не е политически.
Когато се коментира отношението към политическите противници и мерките спрямо политически опасни лица, дискусията няма как да не е политическа.
В такъв случай са задължителни повече гледни точки и, тъй като липсват, БНТ можеше да бъде санкционирана.
Можеше, но не беше.
Двама членове на СЕМ заявиха, че «няма такова нещо като плурализъм изобщо и въобще».
Че по някои теми «няма как да има две гледни точки».
Учени твърдят, че даже две плюс две невинаги е четири, но тези колеги внушават, а може би са и убедени, че по далеч по-сложни от аритметиката исторически и политически процеси не трябва да има повече от едно мнение.
Това е до болка познато.
Няма да казвам от чия практика, за да не ги обидя.
Пък може и да не подозират, че се вписват в нея.
Не бивало да се извика палачът и да се пита какво е чувствал, като е изтезавал жертвите. Разбира се, че не трябва. Когато е извършено посегателство върху дете, насилникът ли трябвало да е другата гледна точка? Естествено, че не. Когато има кражба, крадецът ли следвало да получи равно ефирно време с обрания? Ясно е, че не.
Не е ясно обаче, че плурализмът не свършва и дори не започва с гледните точки на извършителя и потърпевшия.
Той е много по-широко понятие от позициите на участниците в конкретно събитие. Никой от събеседниците в предаването от 22 януари не е бил жертва на лагерите.
Някои дори не са били родени. Което не им пречи да имат мнение. Както можеше да има и гости с друго становище, без непременно да са палачи. Но нямаше.
И дискусията в СЕМ се деформира.
Тежките последствия за България от приобщаването й към хитлеристката коалиция бяха напъхани в един и същи контекст с действията на педофила и крадеца. При това положение нямаше как една част от регулатора, но достатъчна за взимане на решения, да не прецени като законосъобразна липсата на различни гледни точки в предаването.
Не е ясно по силата на кой нормативен документ по някои теми е допустимо само едно мнение.
В медийния закон такъв текст липсва.
Но в регулатора тази практика вече се въведе. Което подсказва, че и за следващото наблюдение — върху «Денят започва с култура», ще е приложим въпросът рецензия на Марк Твен и Бърнард Шоу.
БНТ може да бъде спокойна.
Каквото и да стори, ще се намери кой да я оправдае.
Може да си изпати само ако организира предаване за лагерите преди 9.IX.1944 г., в което гледните точки да бъдат 5:0 в полза на антифашистките.
Само че водещите на предавания надали ще си позволят такава смелост.
Пък и на новото ръководство подобни желания едва ли му идват отвътре.
Иво Атанасов
Предавенето: https://www.bnt.bg/bg/a/lagert-v-belene-1949-1989-22012018
проф. Евелина Келбечева — преподавател в Американския университет, превърнала в лична кауза «влизането» на социализма в учебниците по история.
Атанас Киряков — кинорежисьор и сценарист, автор на над 100 документални филми, наложил темата за концлагерите в българското кино.
Даниела Горчева, която от 1990 г. живее в Холандия — журналист, публицист, документалист, политолог, гл. редактор на сп. „Диалог», изследовател на комунистическото минало.
Христо Христов — разследващ журналист, сценарист на документалните филми „Отворени досиета”, автор на сайта Държавна сигурност DSBG.com