Истерията в САЩ по повод «руската намеса» напомня на 1950-те години.
Олицетворение на тази епоха е сенаторът-републиканец с десни възгледи Джозеф МакКарти. Вашингтон се нуждаеше от противопоставяне на съветското влияние в Европа и по целия свят.
В Китай се установи комунистически режим.
През 1950 година МакКарти обяви, че разполага със списък от 205 подозрителни сътрудници на Държавния департамент.
По-късно в този списък бяха включени още три хиляди американски чиновници.
Някои бяха уволнени.
От библиотеките бяха иззети около 30 000 книги с прокомунистическа насоченост.
Още преди маккартизма в страната действаше комисия по разследване на антиамериканска дейност.
Борбата с потенциално подривните елементи засегна и Холивуд.
Там съставиха своя черен списък, забранявайки на попадналите в него да работят по професията си.
Преди всичко това бяха членове на американската комунистическа партия и техни симпатизанти.
Започна вълна от гонения.
Най-големите разобличите на колегите си — комунисти или техни симпатизанти, бяха актьорите Роналд Рейгън, бъдещият президент на САЩ, Робърт Тейлър и Хари Купър.
Рейгън произнесе реч, много приличаща на апелите на Морган Фриман, които той произнесе наскоро във видеото си срещу Русия.
«Планът на комунистите по отношение на Холивуд беше необикновено прост. Той се заключаваше в това да се завладее кинопромишленият бизнес с цел създаването на колосална световна пропагандна база».
1950-те години са време на разцвет на новата медия, телевизията.
На обществени начала бе публикуван доклад в седмичника «Контраатака»: «Червените канали: Отчет за влиянието на комунистите върху радиото и телевизията».
В списъка са 151 човека — «червени и техните симпатизанти».
Днес е същото — обвинения за пропаганда в медии, свързани «с врага».
Някои актьори от Холивуд отново се накланят спрямо генералната линия на управляващия капитал.
Ако през 1950-те години генералната линия се задава от републиканската партия, сега го правят демократите.
Именно представителите на демократическата партия критикуват Тръмп и цялата настояща администрация на САЩ за «меко поведение» спрямо Русия.
«Калифорния, където се намира и Холивуд, и офисите на високотехнологичните компании, в това число и собствениците на социалните медии, са особен щат. Там постоянно говорят за отделяне от САЩ, макар никога да не направят това», обяснява Кирил Разлогов, киновед. — Творческата интелигенция традиционно повече подкрепя демократическата партия. Но изявлението на Кери — това е негово частно мнение.
По удивително съвпадение 60 години след гореописаната истерия отново .се търсят следи в медиите.
«Фалшивите, т.е. изфабрикуваните новини, това меко казано не е иновация. Те са съществували винаги. Винаги някой се опитва да свали противника, да отвлече вниманието му, — разказва главата на департамента по медии към Висшата школа по икономика Иля Кирия. — Друга е работата, че в социалните медии фалшивите новини са по-забележими, те бързо се разпространяват и по-бързо се разобличават. Но някои предпочитат да се борят не с производителите на фейковете, а предявяват претенции към средата, в която те се разпространяват — социалните мрежи».
Кирия подчертава, че, независимо от абсурдността на такава позиция, има рационална зърно и в нея.
«Алгоритмите, по които социалните мрежи ни предлагат новини, остават скрити — това са основните секрети на медийните компании. Цялата тази история с обвиненията на социалните мрежи за разпространението на невярна информация, за воденето на пропаганда в социалните мрежи, за намеса в изборите и фалшиви новини представлява сама по себе си също новина — и също, вероятно, не винаги достоверна».
Антон Лисицин
Петя Паликрушева