Губернаторът на Приморския край на Русия Андрей Тарасенко нарече загиналия в Сирия пилот на Су-25 «ас на руската щурмова авиация».
«За жителите на нашия край това е трагична вест, тя предизвика особена болка. Роман Филипов е боен офицер, чиято военна служба и съдба са здраво свързани с Владивосток и Приморието», каза той.
В събота в провинция Идлиб бе свален руският щурмови самолет Су-25. Пилотът катапултира, но загина, сражавайки се с терористите. В отговор Русия нанесе масиран удар по района Идлиб, контролиран от «Джебхат ан-Нусра», в резултат на който загинаха над 30 бойци.
Тарасенко нарече загиналия достоен и мъжествен човек, който честно е изпълнявал своя войнски дълг и в Русия, и извън нейните предели.
«Това е огромна загуба не само за роднините на Роман Филипов, но и за всички нас», добави губернаторът и изрази съболезнования на роднините и близките на пилота.
По-рано представителят на администрацията на Черниговския край съобщи, че Филипов има семейство в района.
Eксперти от Русия не изключват «американска ръка» при свалянето на руския самолет.
«Русия няма да остави всичко това без отговор», добавят руски експерти.
Превод:
Някои колеги прогнозираха, че ще видим въоръжена борба между два члена на НАТО — нахлулата в сирийски Кюрдистан Турция и подкрепящите кюрдите САЩ.Но на този етап видяхме героичната смърт на руския пилот.
В Сирия отново е свален руски военен самолет, а летецът загина на земята в бой с ислямистите.
Преди две години руски бомбардировач бе атакуван от турски изтребители.
А преди година, над Идлиб, рухна ударен от земята хеликоптер.
Сега самолетът бе атакуван не от турците, а от бойците, които подкрепя и снабдява с оръжие същата тази Турция.
В северо-западна Сирия се провеждат едновременно две военни операции: сирийската армия с подкрепата на руската авиация доубива ислямистите в провинция Идлиб, а турската армия атакува кюрския кантон Африн.
Неголемият руски контингент, разположен в Африн, както се съобщи, е изведен оттам.
В известен смисъл се случи размяна: турците да се примирят със скорошното поражение на приятелските им ислямистки групировки, а в замяна да им позволят да ликвидират отрядите на Кюрдската работническа партия.
Някои колеги прогнозираха, че в резултат на тази комбинация ще видим опосредствен, но и пряк военен сблъсък между два члена на НАТО — нахлулата в сирийски Кюрдистан Турция и подкрепящите кюрдите САЩ. Но на този етап видяхме само героичната гибел на руския пилот.
Турция е съмнителен съюзник. И за Сирия, и за Русия.
По време на войната турците активно подкрепяха въоръжената опозиция, именно от турска територия вървеше снабдяването на отрядите на ИДИЛ, а в замяна влизаше нефт. Турция бе принудена да си затваря очите пред изтребването на протурските бойци в северната провинция Латакия и в околностите на Алепо. Останалите ислямисти бяха отведени в граничната сирийска провинция Идлиб, където за тях бе организирана своеобразна резервация.
Там са концентрирани няколко групировки с арабски имена. Многообразието на джебхати и джихадисти е огромно.
На Запад е прието бойците да се разделят на «умерени» (свързани в голямата си част със Свободната сирийска армия) и «терористи» (най-голямата от тях е «ан-Нусра», която е прието да се счита за част от «Ал Кайда»).
Всъщност това са стотици неголеми отряди, които при необходимост се обединяват в големи мрежови структури под едни или други названия.
Главната функция на тези структури е доставката и разпределението на оръжие за отрядите терористи, а също попълване на линия им състав.
Още веднъж подчертавам, че Идлиб непосредствено граничи с Турция, а това значи, че снабдяването на действащите там групировки напълно лежи на съвестта на турците.
Излиза, че ракетният комплекс, с помощта на който бе свален руският самолет, е можел да попадне в Идлиб само от територията на Турция.
Доставката на оръжие от Турция е постоянно, защото в момента същите групировки са в координация с турската армия и заедно воюват срещу кюрдите в Африн.
Същите тези групировки участваха в турската операция «Щит на Ефрат», завзеха сирийския град Ел Баб и пресякоха опита за обединение на два други кюрдски кантона, Кобани и Джазире, с Африн.
Сега Ел Баб фактически остана под турска администрация, същата перспектива очаква и Идлиб, а вече и Африн.
Опасенията не са измислени: Анкара вече има опит в анексирането на сирийска територия — през 30-те години Турция присъедини територията на Северна Сирия, където половината от населението бяха етнически турци. Сега тя е известна като административната единица — ил Хатай.
Между Русия и Турция има отдавнашна и съвсем нелека история.
С такъв съюзник задължително трябва да е налице презастраховане. А най-добрият начин да се спре турският напор — това са кюрдите.
Сред сирийските кюрди ПКК е изключително популярна организация. Лидерът на партията Абдулла Юджалан е осъден на доживотен затвор в Турция, но делото му е живо — едва ли не във всеки кюрдски дом виси негов портрет.
Десетки кюрди са подложени на дискриминация в Турция.
Сирийците ги считат за потомци на бежанци от други области — и се отнасят към тях пренебрежително.
Не им дават паспорти, образование, няма признат кюрдски език, съзнателно няма промишлени предприятия в регионите с кюрди, така поне казват самите кюрди в Сирия.
В началото на Гражданската война в Сирия в Африн и Камишли се появиха кюрдски бойци от турска територия, организираха отряди за самоотбрана, които се държаха героично в боевете с ислямистите.
До завършването на този етап от войната те нямаха сериозна външна подкрепа.
Т.е. кюрдите заслужиха особено отношение към себе си в резултат на героизма си срещу ИДИЛ.
Първоначално всички сирийски кюрди от ПКК имат симпатии към Русия, те я отъждествяват със СССР, за когото обичат да казват, че Кюрдистан е бил 16-та република.
В началото на руската операция бяха осъществени успешни съвместни действия, но след това нещата спряха.
Очевидно на кюрдите не е била предложена ясна картина за бъдещето им устройство, нито културна автономия, нито местно самоуправление. Само връщане под сирийска администрация с всичките й чиновници и спецслужби, които не са обичани дори от самите араби.
В резултат кюрдите се съгласиха да влязат в коалиция със САЩ.
Минимум за авиационно покритие и снабдяване.
Вероятно са им казвали, че ще ги подкрепят в борбата им за независимост.
Подкрепата от американците на кюрдските леви сили (ПКК са радикално лява организация), които изпитват носталгия по СССР, не трябваше да изненадва никого.
Първо, на общественото мнение в САЩ и на Запад като цяло им харесва кюрдския милитаристичен феминизъм, светският характер и мрежовите принципи на организацията в обществения живот, в противовес на религиозния фанатизъм и авторитаризъм, считащ се типичен за Изтока.
Но работата, разбира се, не е само в това. Американците се стараеха да подкрепят тези движения, за да ги използват за свои цели. Било то ислямисти, било ИДИЛ, било кюрдските леви — не е важно, че потенциалните съюзници на САЩ не се понасят помежду си.
Огромният и боеспособен Кюрдистан би могъл да стане ефективен сдържащ инструмент срещу набиращата сила Турция, това никога не бива да се забравя от Русия.
Би било добре този инструмент да не се изпуска от ръце, дори когато вървят преговори за газопроводи през турска територия и други търговски проекти.
Турците се изхитриха и без да спират сътрудничеството с Москва прехвърлят в Идлиб преносими ракетни комплекси.
А руските пилоти биват убивани.
Вечна памет на този храбър мъж!
Но вече не е достатъчно да се каже вечна памет, Бог да го прости и лека му пръст!
Не, не е достатъчно! Експанзията трябва да се спре!!!Игор Димитриев
Превод: Петя Паликрушева
Превод: