Иракският премиер Хайдер ал Абади обяви победа над «Ислямска държава» на 9 декември 2017 г. Още известно време ще има някои сражения, но истинската война приключи.
Въпреки това нямаше паради, нямаше събаряне на статуи, нямаше хвалби за «успешно приключена мисия». Едно събитие, което преди няколко години можеше да разтърси първите страници на американските вестници, сега не заслужи дори един президентски туит.
Това е така, защото Вашингтон почти няма какво да празнува. Следващият важен жалон за Ирак ще бъдат изборите, които се очакват през май. Контурите на Ирак след ИД се очертават все по-ясно. Не е толкова ясно обаче дали стратегията за разгрома на ИД бе успешна и дали американските войни в Ирак най-после са приключили.
Онова, което бие на очи, е явната липса на американско влияние. Двамата главни кандидати в изборите са сегашният премиер Абади и бившият — Нури ал Малики. И двамата са от една и съща шиитска партия — Дауа («Ислямски призив»), и двамата имат близки връзки с Иран.
Имената им са познати. Малики бе Голямата Американска Надежда през 2006 г., и отново през 2010 г., за обединяване на Ирак, разчупвайки сунитско-шиитско-кюрдските разделителни линии, след изтеглянето на по-голямата част от американските войски. Абади пък бе Голямата Американска Надежда през 2014 г. да извърши същото след завръщането на американските войници в Ирак за битката срещу ИД.
Абади — шиит, подкрепян от близка до Иран групировка, казва, че се кандидатира като лидер на междурелигиозен блок. Той пое властта от Малики, също близък съюзник на Иран, когото много иракски политици обвиняват за провала на армията, която не предотврати завземането на една трета от Ирак от джихадистите на ИД.
Като премиер Малики не се възползва от резултатите от нареденото от Джордж Буш-младши увеличаване на американските войници в последните години на американската окупация, и остави сунитите на милостта на своите шиитски поддръжници.
Първото нещо, което той направи още в деня, когато последните американски бойни войници се изтеглиха, бе да арестува и да съди своя собствен вицепрезидент — сунит. През 2014 г. Малики пусна армията си да вилнее в сунитската провинция Анбар, с което отвори вратите за нахлуване на «Ислямска държава» в Ирак. Чрез американски манипулации след това Малики бе заменен с Абади.
Въпреки големите (американски) надежди Абади не положи много усилия да интегрира сунитите в иракската правосъдна система, армията, полицейските сили, където доминираха шиитите. А това бе минимално необходимото за обединяване на Ирак. Той не създаде икономически възможности за сунитите, нито подобри обществените услуги (за тях).
Вместо това създаде нови разделителни линии, задълбочи старите чрез още по-тясно обвързване с Техеран и изпрати предвожданите от Иран шиитски милиции, наброяващи около 120 000 души, да вилнеят из сунитските земи.
Багдад/Вашингтон, Ройтерс, БТА