През декември 2017 година по време на речта си във военно-въздушната база в Латакия Владимир Путин обяви за извеждането на руските войски от Сирия, пише Мартин Гелен за Die Zeit.
Паралелно с извеждането на войските организираната от Кремъл конференция в Сочи трябваше да ознаменува прехода към примирие.
«Москва иска колкото се може по-скоро да завърши войната и да получи дивиденти от своите бомбардировки — дългосрочното си присъствие в Сирия и Близкоизточното Средиземноморие», пише авторът.
Но понастоящем тази прогноза е малко вероятна.
Точно обратното, всичко показва, че «войната продължава», както насилието и кръвопролитието», твърди Гелен.
Участниците в конференцията на ООН в Женева не тръгнаха към компромиси, напрежението между Русия, Иран и Турция расте, а Башар Асад се надява на «абсолютна военна победа».
«За него са добри всички средства: отровен газ, глад, масови издевателства и бомби», пише авторът на материала.
Понастоящем «диктаторът» се опитва да обкръжи последния бастион на опозицията в провинция Идлиб, а на конференцията в Сочи Дамаск поиска да води преговори само със «специално избрани опозиционери».
Асад «умело използва растящите противоречия между Иран, Русия и Турция за свои цели», пише в изданието.
Както и Дамаск, Иран също не вижда причини да прави компромиси.
Според Техеран, бързото примирие ще означава изгубени шансове за създаването на «ос на противодействието» от Персия до Средиземно море.
Иранското ръководство се надява също, че след окончателната победа ще получи голяма част от програмите за възстановяването на страната.
Не само Иран, но и Турция се отказва от примирието, продължава авторът на материала.
В последните седмици турското ръководство трябваше безучастно да наблюдава как Асад напада Идилб, който се отнася към т.нар. зона за регулиране на конфликта, пише в статията.
В дадения момент Анкара рискува: вече една седмица той воюва в анклава Африн, за да го лиши от автономния му статус.
«Това настъпление е от полза на Асад, защото сирийските кюрди са принудени да молят за военна подкрепа Дамаск», пише авторът.
Така Русия е поставена пред дилема. Времето е срещу Москва, защото тя не иска да навлиза още по-дълбоко в сирийския конфликт, предполага авторът.
Влиянието на Путин върху Асад, както изглежда, е недостатъчно, за да може в обозримо бъдеще той да бъде принуден да направи значителни отстъпки, твърди Гелен.
Съответно пред Кремъл има само два варианта: или да подкрепя Асад и да вземе участие в неговите военни операции, или да се отстрани от «сирийския режим» и да се опита да намери начини да окаже натиск върху него в Европа и САЩ, завършва авторът.
(News Front публикува тази материал само за сведение на читателите си)