Малко са се променили нещата, откакто на 1 октомври 1939 година бившият премиер на Великобритания Уинстън Чърчил заяви, че Русия — това е «загадка, опакована в тайна, скрита в неспостижимостта», пише Neu Zürcher Zeitung.
И макар възможност да се погледне в тази «черна кутия» да няма, може с увереност да се твърди, че политиката на Кремъл винаги е ориентирана към националните интереси, отбелязва авторът на статията Улрих Шмид.
За продължилата вече 18 години «eпоха на Путин» Русия от страна, намираща се «в кризисно положение’, се превърна в «авторитарна и агресивна държава», пише авторът.
През 2000 година никой не можеше да предположи, че в близко бъдеще Москва ще започне война срещу «Грузия и Украйна, че руските изтребители ще извършват въздушни удари в Сирия и че руското общество за пореден път ще избере антизападния курс».
«Хората са много разтревожени, затова има смисъл сериозно да се прибегне към историческите и социологически анализи за ситуацията в Русия», казва авторът на статията.
Тя се съмнява, че главата на Кремъл притежава пълен политически монопол, пише, че в страната има неофициална структура на властта, в която доминират така наречените силоваци, т.е. представителите на спецслужбите, армията и полицията.
«Червената и кафявата диктатури все още хвърлят сянка върху немско-руските отношения», констатира изданието.
Например, екс-главата на Германия Герхард Шрьодер счита, че Русия има основания да разглежда бившите страни от СНГ като сфера на своето влияние.«Новите научно-популярните книги ни помагат да разберем едно: при анализа на Русия е невъзможно да се разглеждат отделни аспекти, откъснати от контекста.Елитът и обществото, историята и настоящето, вътрешната и външната политика се взаимопроникват и взаимоопределят помежду си», завършва авторът.