Първо, факт е, че западният политически манталитет се основава на непоклатимия принцип на Макиавели «Всички средства са полезни за постигането на целта». Второ, факт е, че в името на този принцип Западът никога няма се откаже, докато не постигне целта си.
Това е всичко, което трябва да знаете за политиката на Запада в Сирия.
Военната победа на Русия и нейните съюзници над силите на «световния тероризъм», чийто цели в Сирия по твърде странен начин винаги напълно съвпадаха с целите на самия Запад, не се отразиха на готовността на западните лидери да застанат първи при разделянето на сирийската «баница».
В ход е нова политическа еквилибристика.
Именно в името на тази цел служи реанимирането на женевския формат за преговорите в Сирия, с помощта на който явно те разчитат да обезличат победната кампания на руската коалиция и да преформатират сирийския процес така, все едно победа въобще не е имало.
На всички е познато непоправимото коварство на западната дипломация, която винаги се стреми на масата на преговорите да спечели това, което е изгубила на фронта.
И настоящият женевски опит е същото.
На случайно водещите СМИ, явно осведомени за тези планове, концентрираха вниманието си върху неотдавнашната пресконференеция на Сергей Лавров в ООН точно в този аспект:
Въпрос: Как се отнасяте към предложението на спецпосланика Де Мистура да се проведе в Женева конференция за конституцията на Сирия? И какво ще стане тогава с вашите планове за аналогична среща за Сирия в Сочи в края на януари?
Лавров: Припомням, че тези усилия, които предприехме преди около година заедно с Иран и Турция, известни като процеса в Астана, в голяма степен стимулираха и ООН да възобнови активната работа.
Преди срещата в Астана над десет месеца ООН не правеше нищо.
Настоящият рунд женевски преговори бе обявен след като ние обявихме инициативата за конгрес на сирийския национален диалог в Сочи.
И в Женева, и във Виена делегациите от сирийската опозиция се състоят главно от хора, които отдавна живеят извън пределите на Сирия.
А в работата по конституцията на тази страна трябва да се задейства целия спектър на сирийското общество.
Всички религиозни, етнически групи, гражданското общество…
Към това е насочена инициативата в Сочи.
Поканихме там около хиляда и петстотин представители на сирийския народ, които са заинтересовани техният глас също да бъде чут наред с гласовете на емигрантите.
Искам в резултат на този конгрес господин Де Мистура да получи препоръки, кой може още да влезе в конституционната комисия.
Проблемът е в това, че именно подобно развитие на събитията иска да избегне Западът.
И спецпосланикът на ООН — организация, съществуваща главно на база парите на западните държави, едва ли ще започне да му пречи.
Очевидно, че преговорната формула, по която бъдещето на Сирия ще се решава с прякото участие на представителите на нейното населени, заплашва да пречупи всички планове на западната дипломация.
Главната цел е да се открадне победата в Сирия.
И да се направи така, че от нейните плодове да се възползват агентите на същия този Запад в лицето на отдавна осветените в Лондон и Париж и свързани със западните спецслужби политически емигранти.
Например популярната с фалшивите си новини лондонска «обсерватория за Сирия», състояща се от един стол, маса и компютър, чийто «новини» се цитират от СМИ на Запад.
Западът, начело със САЩ, предприема активни усилия за обезпечаване на своето максимално военно присъствие в тази страна.
В рамките на това се предприемат действия за създаването на обширни зони, които са извън контрола на САР.
В рамките на тези очевидни усилия Вашингтон издига и други инициативи, които преследват същите цели.
Например — за създаването на «сили на охраната на границата с Турция и Ирак».
Тази провокация на САЩ вече доведе до нова война в Близкия Изток под формата на нахлуването на турските войски в Африн.
Следва да се очаква, че напрежението в Сирия ще се повишава и в бъдеще.
Лавров:
Преди няколко дена назад американците обявиха за създаването на «сили за сигурност на границата» в Сирия.
А днес казаха, че неправилно са ги разбрали, че никакви сили няма да създават.
Характерна черта на съвременната американска дипломация е нейната непоследователност и липсата на принципност.
В това число и що се отнася до причините за присъствието на американците в Сирия.
На Запад винаги считат, че основният аргумент при всяка геополитическа дискусия е военната сила, а главният принцип е от същия този Макиавели «Целта оправдава средствата».
Външната политика на САЩ винаги е била политика на международната експанзия, на произвола и насилието към другите народи.
Но борбата продължава.
Тя предстои.
Нейният пореден важен етап е конгресът в Сочи.
Там ще бъде представен сирийският народ.
В Сочи има уникална възможност да се даде на цялото разнообразие на сирийското общество реален шанс да се видят НЕ през прицела на автомата.
И заедно да се договорят за бъдещето на тази страна, която за всички тези хора е Родина.
Женевското политическо задкулисие, където всичко се решава за сметка на народа на Сирия и при пълно отсъствие на пълномощни представители, категорично не може да предостави такива възможности.
Юрий Селиванов, специално за News Front
