«Мафиотски структури, пране на пари и унищожение на природата»: австрийският вестник «Дер Щандарт» обръща внимание на доклад на «Грийнпийс», в който се отправят сериозни упреци срещу въгледобивните компании в България.
След Парижкото споразумение от 2015, предвиждащо ограничаване на глобалното затопляне, Европейската комисия (ЕК) настоява за отказ от въгледобива. Някои страни-членки на Общността обаче силно се съпротивляват на този курс. Едва ли обаче има друга държава, в която обвързаностите във въгледобива да са толкова очебийни и същевременно така непрозрачни, както в България, пише австрийският «Дер Щандарт».
Авторът на статията Гюнтер Щробл посочва, че корените на злото трябва да се търсят още в масовата приватизация от периода 2001-2008 година. Той пише, че в България около 20 дружества — фирми от въгледобивната промишленост, топлофикации и електроцентрали — са свързани помежду си в нещо като тайна мрежа. В материала са цитирани данни от актуално разследване на «Грийнпийс-България», в което се говори за мафиотски структури и пране на пари, за експлоатация на работниците в мините и за огромните щети, които това производство нанася на природата.
Империя, потънала в дългове
Авторът на «Дер Щандарт» цитира твърденията на «Грийнпийс», според които по документи собствениците на тези двайсетина дружества са чужденци. Те обаче «очевидно са свързани с една или няколко български банки», пишат природозащитниците от «Грийнпийс». Гюнтер Щробл посочва, че организацията нарича този конгломерат от фирми с различен предмет на дейност «силно задлъжняла въглищна империя» — с реализирани загуби от около 200 милиона евро. Задълженията ѝ към бюджета, невнесените социални осигуровки на работниците и неизплатените им заплати възлизат на поне 113 милиона евро, уточнява австрийското издание и добавя, че въпреки това българските власти досега не са предприели нищо.
Освен това някои от фирмите, които са сред най-големите замърсители на природата в Европа, всe още получават високи субсидии за «енергийна ефикасност». Така например фотоволтаичните съоръжения или вятърните паркове в България получават с 15 до 30 процента по-малка финансова подкрепа, отколкото електро- и топлоцентралите на въглища. Авторите на публикацията дават пример с мините «Бобов дол» и посочват, че те са били приватизирани през 2007 година за едно евро от местен бизнесмен. Месеци по-късно собственикът ги продава за 35 милиона евро на компания с банкова сметка в КТБ — банка, която фалира зрелищно през 2014 година, посочва «Дер Щандарт» и добавя, че в момента «Мини Бобов дол» е собственост на компанията «Karlington Ltd», регистрираната в британското графство Йоркшир през 2015 година. Начело на «Karlington Ltd» е 70-годишен британец.
България не мисли за отказ
В статията на «Дер Щандрат» се подчертава, че докладът на «Грийнпийс» е особено актуален и поради факта, че през януари България пое европредседателството. Авторът обаче добавя, че заради съществуващите «паралелни икономически структури около въгледобива и високия дял на въглищата в производството на електричество в България (45%)», по време на българското европредседателство експертите не очакват никакъв прогрес относно предложенията на Еврокомисията за спиране на въгледобива.
В края на статията се посочва, че докато някои страни-членки на Общността вече разработват сценарии за отказ от въгледобива, София все още няма такива планове. Авторът добавя, че в Полша положението е подобно — това е и страната с най-висок дял на въглищата в производството на електроенергия (81%) в Европа. Източник: DW