24 януари 2018-Нюз Фронт.
Настъпилата 2018 година, а по-точно втората й половина, предвещава изменения за народа на Молдова. Още през есента молдовския народ ще трябва да направи избор и да определи качественото попълване на състава на Парламента. И от този избор, в крайна сметка ще зависи съдбата на Молдова и жителите й.
Не е нужно да си блъскаме главите за да разберем кой, по какъв начин и с какви цели ще се опитва да заема водещи позиции.
Имайки предвид битката за Молдова от страна на Запада, който е готов да постави свое доверено лице, за да няма даже опити да се говори за добри отношения с Русия. В тази връзка е важно да се отбележи, че действащия президент Игор Додон, който отчаяно се противопоставя на западния натиск, едва не беше свален от постта си заради отказа му да се подчини и да приеме закон забраняващ излъчването на руски предавания ( защото били пропаганда). Само се замислете, за каква демокрация и свободен избор говорим в нашия съвремен век, щом в суверенна държава може да се забранява със закон какво да гледат хората. Информационната война е в разгара си, и Западът хвърля всички сили, за да увеличава сферата си на влияние, купувайки и поставяйки, където това е възможно свои фигури на политически постове, в чужди държави, които впоследствие формално носят името си, но не решават абсолютно нищо, а просто изпълняват чужди поръчения.
Познато ли ви е?
И все пак, да продължим с Молдова.
Действащия президент Игор Додон, който към днешна дата се ползва с доверието и уважението на народа си, най-малкото за това, че се опитва да държи мъжка позиция и да отстоява интересите на страната си, отказвайки да бъде просто играчка в ръцете на Запада, е очевидна пречка и е неудобен с такова поведение.
За това за неговото място вече е предвидена замяна- фигурата на олигарха Владимир Плахотнюк, който с готовност би яхнал властта и би изпълнявал това, което иска от него Западът.
А народът на страната подкрепя позицията на Социалистическата партия и Президента Игор Додон в стремежът му да укрепи отношенията с Русия, но реалната власт е съсредоточена в ръцете на олигархическия режим, политическата посока на който е — евроинтеграция. С тази до болка позната думичка, например беше осъществен русофобският проект » Украйна», която тръгна по пътя на евроинтеграцията и стигна до жестока морална и хуманитарна трагедия. Евроинтеграцията също така донесе и на много европейски страни, проблемът с мигрантите, разклатена икономика и пълна зависимост от сектата наречена Европейски Съюз. И предвид падащия рейтинг на организацията, ако може така да се изразим, се разработват нови планове от Запада, които включват вербовката на нови членове.
И ако се върнем към ситуацията с Молдова, ще видим, че избранникът за ролята на евроинтегратор на страната Владимир Плахотнюк, държи в ръцете си възможността да разпределя ключовите постове в правителството, съдебната реформа, правоохранителните органи, специалните служби.
Но мислещите хора, способни да анализират, прекрасно разбират, какво представлява всъщност този човек.
За да добием яснота, ще зададем няколко въпроса: заема ли този човек официален пост в държавна структура на Молдова? Депутат от парламента ли е? Отговорът и на двата въпроса е не. Тоест, какви задължения може да има някой, който няма причина да се чувства официално отговорен пред когото и да било. ( Въпреки че днес и това не е гаранция, но това е друга тема за политическата съвест на хората заставащи в управлението).
Възможно е Влад Плахотнюк, който в 90-те получава прозвището «Лошия» в определени кръгове, да има кристално чиста, неопетнена репутация, и затова да му се има пълно доверие? Всеки който има достъп до интернет, в рамките на 3 секунди може да открие огромно разнообразие от статии, материали, и факти, отричащи такава вероятност.
И какво пишат за Влад Плахотнюк? С какво е известно «лошото татенце»- например с това, че е един от най-способните и талантливи корупционери в Молдова, че е бил заподозрян в редица тежки престъпления, сред които организирането на проституция, рейдърски захват на банки, финансови измами, търговия с оръжия и поръчкови убийства. Всичко необходимо за идеалната автобиография на един потенциален кадър на Запада.
( Влад Плахотнюк- Лошия)
А способен и талантлив, защото нищо от изброените епизоди никога не са се разследвали и не са получавали дори необходимата гласност в Молдова, тъй като цялата правоохранителна система и медиите се намират под контрола на Влад-Лошия, човекът, който тази година планира да стане президент на Молдова.
Влад Плахотнюк днес определя външната и вътрешна политика на страната. Но трябва ли сереизоно да се възприемат всичките му изказвания на тема «евроинтеграция» и обещанията за по-добър живот?
Заинтересуван ли е самият той от реално сближаване с Европа? Защото е напълно допустимо да се предложи, че в такъв случай той може да се прости с влиянието си, което има в страната.
Забавно или не, но Влад Плахотнюк обосновано се смята за един от най-малко популярните молдовски политици. Според резултатите на социологически допитвания, неговият антирейтинг вече няколко години не пада под 80%. Тоест, не може да се каже, че го уважават.
Но въпреки всичко това, той се явява некороносаният крал на «демократична» Молдава.
Днес в Молдова ситуацията е такава, че реформите са нацелени изключително в посока укрепяне на личната власт на олигарха.
А Влад Плахотнюк и в Европа е добре известен- например италианският интерпол се е занимавал с него през 2006 година, когато Влад се опитва да стане премиер на Молдова. Но заради историята с Интерпол, европейските дипломати тогава са принудени да изразят негативно отношение към кандидатурата му.
В стремежа си да запази властта и да не допусне победата на социалистите на изборите през есента на 2018 година, Влад Плахотнюк може да предизвика изостряне на конфликта в Приднестровието, като се опре на подкрепата на украинския режим. А с подкрепата от Европа и САЩ Плахотнюк смело ще апелира за евроинтеграция като противодействие срещу мнимата руска агресия, като укрепва криминално-олигархическия режим.
Нужно ли е това на молдовския народ? Нужен ли е на Молдова опит на Украйна, чиято власт е концентрирана именно в ръцете на олигарси, готови да подадат не само народа си и Родината, но и собствената си майка, образно казано.
Не, разбира се. Но това ще е от полза за САЩ, поне САЩ така смята.
Ася Иванова-Зуан